Проф. Уолтър Ръсел Мийд: Не позволявайте Турция да премине на страната на Русия
Задачата на НАТО е да преживее Ердоган и неговото провокационно държание.
Когато през лятото на 1914 година Европа потегли на война, в английските корабостроителници се строяха два военни кораба, предопределени за Османската империя. Разтревоженият от признаците на укрепващия се съюз сред Османската империя и Кайзерова Германия, Уинстън Чърчил, който по това време е бил първи лорд на Адмиралтейството, конфискува тези кораби. Тогава Германия изпрати два свои кораба в подмяна. Към октомври 1914 година Османската империя беше публично във война със съдружниците от Антантата /Великобритания, Франция и Русия/.
Настоящата рецесия в връзките с Турция, почнала поради съветското оръжие, може да повлече след себе си не по-малко съществени последствия. Решението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да купи от Русия зенитни ракетни комплекси С-400, създадени с цел да смъкват самолетите на НАТО, е доста съществено предизвикателство за Запада. Стремежът на Ердоган да стартира да добива природен газ във водите на Кипър също се трансформира в ябълка на раздора сред Турция и нейните отдавнашни сътрудници и в този момент Евросъюзът търси способи да приключи финансирането на Турция.
Най-вероятно, Анкара ще се лиши от опцията да употребява заветните изтребители Ф-35, за които тя към този момент е платила, само че които, както и в тази ситуация с английските кораби през 1914 година, тя към момента не е получила. Според американските закони, администрацията на президента Доналд Тръмп е задължена да вкара стопански наказания против Турция в отговор на покупката на съветско оръжие, въпреки че администрацията може сама да реши, какъв брой сурови да бъдат тези наказания. Турската стопанска система към този момент се свива, инфлацията към този момент е достигнала 16%, а безработицата – 14%. Дори меките наказания могат да отхвърлен вложителите и да изпратят лирата и фондовия пазар в положение на свободно рухване.
Защо му е на Ердоган да поема сходни опасности? От позиция на Турция, не толкоз тя обръща тил на Запада, колкото реагира на това, че Западът я е изоставил. Както настояват турците Съединени американски щати не са изпълнили своите задължения за продажбата на противоракетни комплекси „ Пейтриът “. Освен това, Америка е въоръжила и поддържа сирийските кюрдски групировки, които Анкара счита за терористични. Нещо повече, Европейски Съюз даде ясно да се разбере, че участието на Турция в този блок е несбъдната фантазия, а в този момент, когато Ердоган води своята страна в по-ислямистко направление, стана мъчно да се поддържа видимостта на съществени договаряния за влизане на страната в Евросъюза.
Тези различия се трансфораха в комфортна опция за президента на Русия Владимир Путин. Отслабвайки връзките сред Турция и нейните съдружници, Русия нанася удар по западния съюз, откриват й се благоприятни условия за сключването на по-печеливши покупко-продажби /Русия строи нуклеарна централа в Турция/ и тя покачва своя престиж в Близкия изток. Въпреки това, самият факт, че на Турция и стана комфортно да си сътрудничи с Русия е отражение на отслабналото въздействие на Москва. През 18 и 19 век Русия оказа помощ за изтласкването на турците от южна Украйна и Русия, а също по този начин от Кавказ и Балканите. Заплахите на Сталин по адрес на Турция, прозвучали след Втората международна война /1939-1945 г./, подтикнаха тази страна да влезе в НАТО през 1952 година Ако в този момент Турция може да си сътрудничи с Русия, то това е, тъй като днешна Русия е по-малко рискова спрямо Руската империя и Съветския Съюз. Това е удостоверение на триумфа на НАТО в Студената война.
Ердоган, чиито позиции отслабнаха вследствие на спада на турската стопанска система и тежкото проваляне на неговата партия на кметските избори в Истанбул, които се организираха през юли, се сблъска със суровата действителност на границите на турското въздействие. Това превръщане към Русия не попречи на Москва да помогне на Башар Асад да завладее последната провинция в Сирия, която беше в ръцете на бунтовниците. Във всеки миг в Турция може да дойдат още милион сирийски бежанци. За да укрепи турската стопанска система, Ердоган би трябвало да завоюва благоразположението на Пекин. Именно затова Ердоган, претендиращ за бранител на ислямския свят, на процедура по никакъв метод не реагира на преследванията на уйгурите от Китай. Уйгурите са мюсюлманско малцинство, което живее в западен Китай и приказва на език от тюркската група и с което доста турци усещат прочувствена връзка. За момента външната политика на Ердоган – както и стопанската система на Турция, а също по този начин неговите опити да потисне вътрешната политическа съпротива – са в задънена улица.
Вероятно, последната вяра на Ердоган е Доналд Тръмп. На срещата на върха на Г-20 в Япония Тръмп като че ли със състрадание се отнесе към турските недоволства по отношение на държанието на Запада. На 12 юли Пентагонът разгласи, а по-късно незабавно анулира конференцията за глобите по отношение на Турция. Остава неразбираемо дали тази анулация е отражение на подозренията на Белия дом във връзка с глобите, или същият този Бял дом не е желал да афишира глобите в навечерието на годишнината от опита за държавен прелом, който бе изработен на 15 юли 2016 година, с цел да не бъде възприемано това от турците като следващата провокация.
Възможното прекосяване на толкоз мощен съдружник, като Турция, на страната на съперника ще стане съществено предизвикателство за НАТО – не на последно място, тъй като този съюз няма законни принадлежности за изключването на членове, които не извършват своите отговорности. Макар решението на Ердоган да купи съветско оръжие да изисква сериозен отговор, и процесът на доставка на Ф-35 би трябвало да бъде преустановен, Вашингтон би трябвало да работи внимателно.
Турция и Западът преуспяват тогава, когато те си сътрудничат един с различен. Съюзът на Османската империя с Централните сили /Германия, Австро-Унгария и България/ докара до разпада на тази империя в хода на Първата международна война. Но това коства много скъпо и на Уинстън Чърчил: провалянето на съдружниците в борбата за Галиполи му нанесе тежък репутационен удар, който го преследваше в течение на доста години. Изборите за кмет на Истанбул демонстрираха, че опълчването на все по-хаотичната политика на Ердоган са усилва. 100 години след края на Първата международна война Вашингтон би трябвало да помни, че Турция не е единствено Ердоган и е належащо да се концентрира върху дълготрайната вероятност. /БГНЕС
——-
Уолтър Ръсел Мийд е професор по интернационалните връзки и един от водещите експерти по геополитика в актуалния свят. Той е създател на известната публикация „ Геополитиката се завръща “, която е оповестена от списание „ Форин Афеърс “ през 2014 година и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ коментар за Турция и Ердоган е написан за „ Уолстрийт джърнъл “.
Когато през лятото на 1914 година Европа потегли на война, в английските корабостроителници се строяха два военни кораба, предопределени за Османската империя. Разтревоженият от признаците на укрепващия се съюз сред Османската империя и Кайзерова Германия, Уинстън Чърчил, който по това време е бил първи лорд на Адмиралтейството, конфискува тези кораби. Тогава Германия изпрати два свои кораба в подмяна. Към октомври 1914 година Османската империя беше публично във война със съдружниците от Антантата /Великобритания, Франция и Русия/.
Настоящата рецесия в връзките с Турция, почнала поради съветското оръжие, може да повлече след себе си не по-малко съществени последствия. Решението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да купи от Русия зенитни ракетни комплекси С-400, създадени с цел да смъкват самолетите на НАТО, е доста съществено предизвикателство за Запада. Стремежът на Ердоган да стартира да добива природен газ във водите на Кипър също се трансформира в ябълка на раздора сред Турция и нейните отдавнашни сътрудници и в този момент Евросъюзът търси способи да приключи финансирането на Турция.
Най-вероятно, Анкара ще се лиши от опцията да употребява заветните изтребители Ф-35, за които тя към този момент е платила, само че които, както и в тази ситуация с английските кораби през 1914 година, тя към момента не е получила. Според американските закони, администрацията на президента Доналд Тръмп е задължена да вкара стопански наказания против Турция в отговор на покупката на съветско оръжие, въпреки че администрацията може сама да реши, какъв брой сурови да бъдат тези наказания. Турската стопанска система към този момент се свива, инфлацията към този момент е достигнала 16%, а безработицата – 14%. Дори меките наказания могат да отхвърлен вложителите и да изпратят лирата и фондовия пазар в положение на свободно рухване.
Защо му е на Ердоган да поема сходни опасности? От позиция на Турция, не толкоз тя обръща тил на Запада, колкото реагира на това, че Западът я е изоставил. Както настояват турците Съединени американски щати не са изпълнили своите задължения за продажбата на противоракетни комплекси „ Пейтриът “. Освен това, Америка е въоръжила и поддържа сирийските кюрдски групировки, които Анкара счита за терористични. Нещо повече, Европейски Съюз даде ясно да се разбере, че участието на Турция в този блок е несбъдната фантазия, а в този момент, когато Ердоган води своята страна в по-ислямистко направление, стана мъчно да се поддържа видимостта на съществени договаряния за влизане на страната в Евросъюза.
Тези различия се трансфораха в комфортна опция за президента на Русия Владимир Путин. Отслабвайки връзките сред Турция и нейните съдружници, Русия нанася удар по западния съюз, откриват й се благоприятни условия за сключването на по-печеливши покупко-продажби /Русия строи нуклеарна централа в Турция/ и тя покачва своя престиж в Близкия изток. Въпреки това, самият факт, че на Турция и стана комфортно да си сътрудничи с Русия е отражение на отслабналото въздействие на Москва. През 18 и 19 век Русия оказа помощ за изтласкването на турците от южна Украйна и Русия, а също по този начин от Кавказ и Балканите. Заплахите на Сталин по адрес на Турция, прозвучали след Втората международна война /1939-1945 г./, подтикнаха тази страна да влезе в НАТО през 1952 година Ако в този момент Турция може да си сътрудничи с Русия, то това е, тъй като днешна Русия е по-малко рискова спрямо Руската империя и Съветския Съюз. Това е удостоверение на триумфа на НАТО в Студената война.
Ердоган, чиито позиции отслабнаха вследствие на спада на турската стопанска система и тежкото проваляне на неговата партия на кметските избори в Истанбул, които се организираха през юли, се сблъска със суровата действителност на границите на турското въздействие. Това превръщане към Русия не попречи на Москва да помогне на Башар Асад да завладее последната провинция в Сирия, която беше в ръцете на бунтовниците. Във всеки миг в Турция може да дойдат още милион сирийски бежанци. За да укрепи турската стопанска система, Ердоган би трябвало да завоюва благоразположението на Пекин. Именно затова Ердоган, претендиращ за бранител на ислямския свят, на процедура по никакъв метод не реагира на преследванията на уйгурите от Китай. Уйгурите са мюсюлманско малцинство, което живее в западен Китай и приказва на език от тюркската група и с което доста турци усещат прочувствена връзка. За момента външната политика на Ердоган – както и стопанската система на Турция, а също по този начин неговите опити да потисне вътрешната политическа съпротива – са в задънена улица.
Вероятно, последната вяра на Ердоган е Доналд Тръмп. На срещата на върха на Г-20 в Япония Тръмп като че ли със състрадание се отнесе към турските недоволства по отношение на държанието на Запада. На 12 юли Пентагонът разгласи, а по-късно незабавно анулира конференцията за глобите по отношение на Турция. Остава неразбираемо дали тази анулация е отражение на подозренията на Белия дом във връзка с глобите, или същият този Бял дом не е желал да афишира глобите в навечерието на годишнината от опита за държавен прелом, който бе изработен на 15 юли 2016 година, с цел да не бъде възприемано това от турците като следващата провокация.
Възможното прекосяване на толкоз мощен съдружник, като Турция, на страната на съперника ще стане съществено предизвикателство за НАТО – не на последно място, тъй като този съюз няма законни принадлежности за изключването на членове, които не извършват своите отговорности. Макар решението на Ердоган да купи съветско оръжие да изисква сериозен отговор, и процесът на доставка на Ф-35 би трябвало да бъде преустановен, Вашингтон би трябвало да работи внимателно.
Турция и Западът преуспяват тогава, когато те си сътрудничат един с различен. Съюзът на Османската империя с Централните сили /Германия, Австро-Унгария и България/ докара до разпада на тази империя в хода на Първата международна война. Но това коства много скъпо и на Уинстън Чърчил: провалянето на съдружниците в борбата за Галиполи му нанесе тежък репутационен удар, който го преследваше в течение на доста години. Изборите за кмет на Истанбул демонстрираха, че опълчването на все по-хаотичната политика на Ердоган са усилва. 100 години след края на Първата международна война Вашингтон би трябвало да помни, че Турция не е единствено Ердоган и е належащо да се концентрира върху дълготрайната вероятност. /БГНЕС
——-
Уолтър Ръсел Мийд е професор по интернационалните връзки и един от водещите експерти по геополитика в актуалния свят. Той е създател на известната публикация „ Геополитиката се завръща “, която е оповестена от списание „ Форин Афеърс “ през 2014 година и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ коментар за Турция и Ердоган е написан за „ Уолстрийт джърнъл “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ