Задачата на Медицинския съвет е не да дублира Оперативния щаб,

" Задачата на Медицинския съвет е не да дублира Оперативния щаб, а дадава препоръки. Това, което е главната ни забележка, несъгласие, е че ограничаващите ограничения са доста положителни, те дори са над нужното. Това, което не се прави, е епидемиологичен преглед. Необяснимо е това инатене, да не се вкарват бързите проби. " Това сподели пред Българска национална телевизия доцент доктор Атанас Мангъров, част от новосформираното звено към Министерския съвет.
Тезата за бързите проби обясни и различен член на съвета - проф. Аргирова, която изясни, че с бързи проби може да се изследват контактни хора с потвърдено инфектирани с COVID-19, хора с грипоподобни признаци и хора, връщащи се от рискови страни. По думите ѝ, бързият тест дава два типа положителени резултата – за към този момент прекарана зараза, без да има признаци, както и за зараза „ в действие ”. Но при всички случаи действителните резултати изискват пробата да се прави няколко дни след фактическото заразяване.
Въпросът е да не вършим пропуски в значителните области, изясни доцент доктор Мангъров. Не можем да подценяваме значително преимущество в тестването. Общата картина ще бъде по-ясна, ще се знае кой е прекарал и кой не вирусът. Ако това беше направено отрано, щяхме да хванем забележителна част от предходните случаи, в този момент се хващат вторични и третични случаи – били контактни и пр.  Тестовете са с 90% сигурност, само че в случай че не се прави пропущаме болестта при започване на 100%. Това е и позицията на СЗО. Там където се прави има резултати, акцентира той.
" Това е зараза и битката с нея би трябвало да се водят от епидемиолози. Това е просвета и си има правила, когато те не се съблюдават и се нарушават, ние ще поносим вреди ", сподели още доцент доктор Атанас Мангъров. " Въпросът е да не вършим пропуски в значителните области. Не можем да подценяваме значително преимущество в тестването, добави той.
Какво ще съставляват логаритмите, които ще издаде медицинския съвет - " Няма потребност да четем западни списания – това са неща, които ги написа във всеки учебник. Такъв логаритъм би дал инструкции какво да вършат съответно всяка една част от лекарското съсловие и обществото. Това няма да са грандиозни новости, а съответни препоръки и инструкции по какъв начин да се работи в обстановката. ", акза Мангъров.
Пикът на болестта у нас , по този начин както се развива епидемията в другите страни и това, което става у нас, пикът ще е след 2-3 седмици, отговори специалистът.
Трябва ли да се поставят маски ?  Ако това успокоява хората, дано ги носят. Реално от тях няма особена изгода, само че в някаква степен това демонстрира ангажираност, какъв брой прави работа е друга работа. Всички заграждения – недопускане в парка – съдават дискомфорт, само че демонстрира ангажираност с казуса, изясни експерът.
Лекарството - Няма панацея, това е вирусна зараза, против нея няма окончателно лекуване. То е самоограничаващо се заболяване – т.е. Нещо, което минава от самосебе си. Тези, котио са се излекували – на тях в действителност им е минало. Няма по какъв начин да убием този вирус, извършител на болестта, сподели Мангъров.
" Не е длъжно всеки болен от ковид да бъде вкаран в болница, той може да си стои и в къщи. В болница би трябвало да са единствено тези, които имат потребност от характерни спомагателни вливания, да вземем за пример. ", акцентира той.