Срещу кого стачкуват унгарците?
Задачата на Будапеща е да образува анти-имигрантско парламентарно болшинство
Съботните демонстрации в огромните маджарски градове демонстрират намаляване на протестната вълна. В Будапеща излязоха надалеч под предстоящите 10 000. Надеждите на обединената съпротива и на финансово подкрепящите ги задгранични фондации за всеобща стачка против политиката на Виктор Орбан, сe оказаха нереалистични, разяснява организация France Рress. 60% от унгарците отхвърлят всеобщата стачка, смятат, че опозиционните политици желаят да ги употребяват за личните си цели, сочи и анкета на института „ Сазадвег “ (Szazadveg). Включването на профсъюзите бе в отговор на отхвърли на държавното управление да договаря за проверка на признатите промени в Кодекса на труда за изключителния труд, за почтено възнаграждение и други претенции. Но при мощна икономическа обстановка с годишен напредък над 4%, огромни всеобщи стачки не може да има. Протестите няма да се отразят изключително отрицателно на ръководещата партия ФИДЕС.
„ Законът за робството “, както го назова опозицията, усилва от 250 до 400 часа годишно изключителния труд, който може да се изисква от служащия, при отсрочено възнаграждение от 12 до 36 месеца. Подписвайки закона, президентът Янош Адер съобщи, че ексклузивен труд може да се поставя единствено след авансово документално съгласие; работодателят няма право да глоби тези, които не желаят да работят извънредно; затова, не се отслабват защитните клаузи на Кодекса на труда. Подобно контролиране има и в Дания, Ирландия, Англия, Чехия. Критиците на закона възразяват обаче, че служащите са в по-уязвимо състояние, надали могат, без последици, да кажат „ не “, в случай че работодателят изиска да работят изключително.
Реформата поддържа предприятията, които изпитват дефицит от служащи. За последните три години безработицата в Унгария е спаднала до рекордните 3,7%, до момента в който незаетите работни места са се удвоили до рекордните 80 000, по данни на статистиката. Застаряването на популацията и приключването на квалифицирана работна ръка също са фактори, изострящи обстановката в трудовата претовареност. Счита се, че към половин милион са напуснали Унгария в търсене на по-добро възнаграждение в Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада и други страни. Още през 2015 година казусът беше регистриран за прекомерно сериозен. Това принуди държавното управление да предизвиква младежите да се завръщат вкъщи, предлагайки им преференциални жилищни заеми и помощи при започване на работа. Засега тази стратегия дава непълен резултат.
Най-облагодетелствани са филиалите на интернационалните корпорации. Новите разпореждания евентуално са признати не без тяхно подстрекателство: по време на визитата на външния министър Петер Сийарто в Дюселдорф предишния месец, представители на немски компании показаха задоволството си от планувания законопроект. Ако обаче съдът анулира оспорваните промени за изключителния труд, които съгласно профсъюзите опонират на Директива на Европейски Съюз, Орбан ще може да каже на немските си сътрудници: „ Entschuldigen Sie bitte, съдът ги анулира под натиска на Брюксел. Казвал съм и отново ще го кажа: казусът е в Брюксел… “
Ето тук е същинската причина за протестите; за това кой и с какви планове ги финансира. След като завоюва с две-трети болшинство парламентарните избори през април 2018 година, Орбан триумфално разгласи „ краят на ерата на демократичната народна власт “. Това изказване, в допълнение към цялостното му политическо държание, откогато през 2010 година пое ръководството на Унгария, мощно тревожи избрани среди в Брюксел и оттатък океана. Поставя се под въпрос освен „ демократичната му почтеност “, само че и неговата съществена надеждност като съдружник и член на “демократичния западен свят “, писа неотдавна The Washington Post.
Тревогата нараства най-много с наближаването на 23-26 май, когато са изборите за Европарламент. Това, до момента относително скучно, съревнование (участието през 2014 година бе 42.54%), през днешния ден се трансформира в полесражение: изходът от борбата може да промени посоката на съюза. Налице са два конкуриращи се лагера и единият е жертван да загуби. Залогът е прекомерно огромен: печелившият получава целия Европейски Съюз.
В единия лагер са Франция и Германия, които преобладават от самото основаване на Европейски Съюз. Президентът на Франция Емануел Макрон чака гласоподавателите да поддържат неговата визия за стопански, финансово-политически по-интегрирана Европа. Германският канцлер Ангела Меркел е по-предпазлива по отношение на детайлите, само че поддържа Макрон. Като цяло, посланието им е ясно: каквото и да споделя Тръмп, мултилатеризмът и следвоенният международен ред, учреден на съдействие, са живи и работещи, и тази идеология е в сърцето на Европа.
В другия лагер е “решимостта на преобладаващо десни, популистки, националистически, анти-имигрантски и ксенофобски партии “, както ги характеризира английският вестник The Guardian, за единство в името на “премахване на склеротизирания, самозадоволяващ се брюкселски хайлайф “. На среща във Варшава с полското държавно управление италианският вицепремиер и водач на крайно-дясната „ Северна лига “ Матео Салвини, прикани за основаване на коалиция, която да отстоява “ренесанса на европейските полезности “ и да постави завършек на „ ръководената от бюрократите Европа “ – визирайки Европейска комисия, Франция, Германия и страните от Бенелюкс. И предсказа „ нова европейска пролет “.
Речта на Салвини бе горещо приветствана в Будапеща. Унгарският министър председател Виктор Орбан, считан за водещ анти-имигрантски и анти-мюсюлмански евроскептик, дефинира майските избори като дуел сред него и Макрон. На първия си брифинг за тази година той съобщи: „ В Евросъюза ще има две цивилизации. Едната – смесена мюсюлманско-християнска на Запад; другата – обичайна европейско-християнска в Централна Европа “. По думите му, таман казусът с миграцията ще стане фокус на изборите за Европарламент и задачата на Будапеща е да образува анти-имигрантско парламентарно болшинство: „ Единствено ние – жителите на Евросъюза, можем да решаваме какво да е нашето бъдеще “.
Пътната карта на Орбан за поетапно, дясно насочване на Европейски Съюз, ожесточава тези неолиберални среди, които финансово и морално поддържат митингите в Унгария. Но това не е всичко. Още по-критична към Брюксел е дясната партия „ Алтернатива за Германия “, която моли даже за овакантяване на Евросъюза. Според водачите й Александър Гауланд и Алиса Вайдел, извънредно бюрократизираните брюкселски служители постоянно одобряват противоречащи на здравия разсъдък „ регламенти “, заради което Европейски Съюз няма бъдеще.
Впрочем, мнозина на Запад към този момент смятат, че евроатлантизмът е форма на популизъм, достигнала своя апогей; че икономическите разлики и пропастта сред небогати и богати стават все по-дълбоки; че Тръмп съумява да наложи построяването на стена с Мексико; че така наречен бежанска рецесия в Сирия е към своя край; че миграцията е като самоделно взривно устройство, готово всеки миг да експлодира; че точно гневът и отчуждението на хората са провокирали Brexit-a и възходящото въздействие на крайнодесните в Швеция, Италия, Испания.
Посоката на политиката, съгласно The Guardian, се измества от центъра към дясното пространство. Един на всеки шест гласоподаватели в Западна Европа твърдо поддържа “популистки “ партии. Без значение е дали сме съгласни с Орбан или не – миграцията се е трансформирала в троянски кон, заплашваща идентичността, културата и суверенитета. Но също е мощно електорално оръжие против провалилия се европейски неолиберален хайлайф.
Стивън Банън, някогашен основен пълководец на американския президент Тръмп, наскоро назова Орбан “Тръмп преди Тръмп “. Според Банън, унгарският министър председател е единствено на 55; той е политически визионер; възнамерява евентуално пост-атлантическо, пост-евросъюзно бъдеще на страната си; планува времето, когато Западът може да се разпадне, прегърнат от исляма. Затова се пробва да преориентира Унгария към Изток, в напъните си да смекчи последствията от надвисналата нова световна рецесия.
Това е унгарският модел и животът демонстрира, че е активен. Да се предизвикват тези, които настойчиво желаят да работят, да се поддържа фамилията, да се опазва националната еднаквост, да се съхранява националният суверенитет! „ Това е бъдещето и това бъдеще би трябвало да бъде наше “, безапелационен е унгарският министър председател.
Съботните демонстрации в огромните маджарски градове демонстрират намаляване на протестната вълна. В Будапеща излязоха надалеч под предстоящите 10 000. Надеждите на обединената съпротива и на финансово подкрепящите ги задгранични фондации за всеобща стачка против политиката на Виктор Орбан, сe оказаха нереалистични, разяснява организация France Рress. 60% от унгарците отхвърлят всеобщата стачка, смятат, че опозиционните политици желаят да ги употребяват за личните си цели, сочи и анкета на института „ Сазадвег “ (Szazadveg). Включването на профсъюзите бе в отговор на отхвърли на държавното управление да договаря за проверка на признатите промени в Кодекса на труда за изключителния труд, за почтено възнаграждение и други претенции. Но при мощна икономическа обстановка с годишен напредък над 4%, огромни всеобщи стачки не може да има. Протестите няма да се отразят изключително отрицателно на ръководещата партия ФИДЕС.
„ Законът за робството “, както го назова опозицията, усилва от 250 до 400 часа годишно изключителния труд, който може да се изисква от служащия, при отсрочено възнаграждение от 12 до 36 месеца. Подписвайки закона, президентът Янош Адер съобщи, че ексклузивен труд може да се поставя единствено след авансово документално съгласие; работодателят няма право да глоби тези, които не желаят да работят извънредно; затова, не се отслабват защитните клаузи на Кодекса на труда. Подобно контролиране има и в Дания, Ирландия, Англия, Чехия. Критиците на закона възразяват обаче, че служащите са в по-уязвимо състояние, надали могат, без последици, да кажат „ не “, в случай че работодателят изиска да работят изключително.
Реформата поддържа предприятията, които изпитват дефицит от служащи. За последните три години безработицата в Унгария е спаднала до рекордните 3,7%, до момента в който незаетите работни места са се удвоили до рекордните 80 000, по данни на статистиката. Застаряването на популацията и приключването на квалифицирана работна ръка също са фактори, изострящи обстановката в трудовата претовареност. Счита се, че към половин милион са напуснали Унгария в търсене на по-добро възнаграждение в Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада и други страни. Още през 2015 година казусът беше регистриран за прекомерно сериозен. Това принуди държавното управление да предизвиква младежите да се завръщат вкъщи, предлагайки им преференциални жилищни заеми и помощи при започване на работа. Засега тази стратегия дава непълен резултат.
Най-облагодетелствани са филиалите на интернационалните корпорации. Новите разпореждания евентуално са признати не без тяхно подстрекателство: по време на визитата на външния министър Петер Сийарто в Дюселдорф предишния месец, представители на немски компании показаха задоволството си от планувания законопроект. Ако обаче съдът анулира оспорваните промени за изключителния труд, които съгласно профсъюзите опонират на Директива на Европейски Съюз, Орбан ще може да каже на немските си сътрудници: „ Entschuldigen Sie bitte, съдът ги анулира под натиска на Брюксел. Казвал съм и отново ще го кажа: казусът е в Брюксел… “
Ето тук е същинската причина за протестите; за това кой и с какви планове ги финансира. След като завоюва с две-трети болшинство парламентарните избори през април 2018 година, Орбан триумфално разгласи „ краят на ерата на демократичната народна власт “. Това изказване, в допълнение към цялостното му политическо държание, откогато през 2010 година пое ръководството на Унгария, мощно тревожи избрани среди в Брюксел и оттатък океана. Поставя се под въпрос освен „ демократичната му почтеност “, само че и неговата съществена надеждност като съдружник и член на “демократичния западен свят “, писа неотдавна The Washington Post.
Тревогата нараства най-много с наближаването на 23-26 май, когато са изборите за Европарламент. Това, до момента относително скучно, съревнование (участието през 2014 година бе 42.54%), през днешния ден се трансформира в полесражение: изходът от борбата може да промени посоката на съюза. Налице са два конкуриращи се лагера и единият е жертван да загуби. Залогът е прекомерно огромен: печелившият получава целия Европейски Съюз.
В единия лагер са Франция и Германия, които преобладават от самото основаване на Европейски Съюз. Президентът на Франция Емануел Макрон чака гласоподавателите да поддържат неговата визия за стопански, финансово-политически по-интегрирана Европа. Германският канцлер Ангела Меркел е по-предпазлива по отношение на детайлите, само че поддържа Макрон. Като цяло, посланието им е ясно: каквото и да споделя Тръмп, мултилатеризмът и следвоенният международен ред, учреден на съдействие, са живи и работещи, и тази идеология е в сърцето на Европа.
В другия лагер е “решимостта на преобладаващо десни, популистки, националистически, анти-имигрантски и ксенофобски партии “, както ги характеризира английският вестник The Guardian, за единство в името на “премахване на склеротизирания, самозадоволяващ се брюкселски хайлайф “. На среща във Варшава с полското държавно управление италианският вицепремиер и водач на крайно-дясната „ Северна лига “ Матео Салвини, прикани за основаване на коалиция, която да отстоява “ренесанса на европейските полезности “ и да постави завършек на „ ръководената от бюрократите Европа “ – визирайки Европейска комисия, Франция, Германия и страните от Бенелюкс. И предсказа „ нова европейска пролет “.
Речта на Салвини бе горещо приветствана в Будапеща. Унгарският министър председател Виктор Орбан, считан за водещ анти-имигрантски и анти-мюсюлмански евроскептик, дефинира майските избори като дуел сред него и Макрон. На първия си брифинг за тази година той съобщи: „ В Евросъюза ще има две цивилизации. Едната – смесена мюсюлманско-християнска на Запад; другата – обичайна европейско-християнска в Централна Европа “. По думите му, таман казусът с миграцията ще стане фокус на изборите за Европарламент и задачата на Будапеща е да образува анти-имигрантско парламентарно болшинство: „ Единствено ние – жителите на Евросъюза, можем да решаваме какво да е нашето бъдеще “.
Пътната карта на Орбан за поетапно, дясно насочване на Европейски Съюз, ожесточава тези неолиберални среди, които финансово и морално поддържат митингите в Унгария. Но това не е всичко. Още по-критична към Брюксел е дясната партия „ Алтернатива за Германия “, която моли даже за овакантяване на Евросъюза. Според водачите й Александър Гауланд и Алиса Вайдел, извънредно бюрократизираните брюкселски служители постоянно одобряват противоречащи на здравия разсъдък „ регламенти “, заради което Европейски Съюз няма бъдеще.
Впрочем, мнозина на Запад към този момент смятат, че евроатлантизмът е форма на популизъм, достигнала своя апогей; че икономическите разлики и пропастта сред небогати и богати стават все по-дълбоки; че Тръмп съумява да наложи построяването на стена с Мексико; че така наречен бежанска рецесия в Сирия е към своя край; че миграцията е като самоделно взривно устройство, готово всеки миг да експлодира; че точно гневът и отчуждението на хората са провокирали Brexit-a и възходящото въздействие на крайнодесните в Швеция, Италия, Испания.
Посоката на политиката, съгласно The Guardian, се измества от центъра към дясното пространство. Един на всеки шест гласоподаватели в Западна Европа твърдо поддържа “популистки “ партии. Без значение е дали сме съгласни с Орбан или не – миграцията се е трансформирала в троянски кон, заплашваща идентичността, културата и суверенитета. Но също е мощно електорално оръжие против провалилия се европейски неолиберален хайлайф.
Стивън Банън, някогашен основен пълководец на американския президент Тръмп, наскоро назова Орбан “Тръмп преди Тръмп “. Според Банън, унгарският министър председател е единствено на 55; той е политически визионер; възнамерява евентуално пост-атлантическо, пост-евросъюзно бъдеще на страната си; планува времето, когато Западът може да се разпадне, прегърнат от исляма. Затова се пробва да преориентира Унгария към Изток, в напъните си да смекчи последствията от надвисналата нова световна рецесия.
Това е унгарският модел и животът демонстрира, че е активен. Да се предизвикват тези, които настойчиво желаят да работят, да се поддържа фамилията, да се опазва националната еднаквост, да се съхранява националният суверенитет! „ Това е бъдещето и това бъдеще би трябвало да бъде наше “, безапелационен е унгарският министър председател.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ