Зад това дълго заглавие се крие пиесата Чудаци“ на Максим

Зад това дълго заглавие се крие пиесата „ Чудаци “ на Максим Горки – един доста текст, написан при започване на предишния век, само че към момента безусловно понятен и тук-там доста комичен, по което незабавно си проличава положителната драматургия. Някъде „ на село “ за лятото са се събрали група жители, обединени от многото свободно време и нищоправенето. В дългите часове на чай, карти или разходки из горичката се раждат другарства, флиртове и драми. В центъра са писателят Константин Мастаков (Дарин Ангелов) и брачната половинка му Елена (Илиана Коджабашева) – той любвеобилен и лековерен, тя сериозна и бранеща фамилията си по всевъзможен начин. Константин флиртува с всяка жена в близост, откровен и обаятелен в своя безспорен нарцисизъм, а Елена потушава следствията печална и целеустремена като просветител.

Наоколо са и Потехин и синът му.  в ролята на бащата е ужасно безапелационен – по едно и също време умен, безсрамен, покъртителен и въпреки всичко леко противен. Останалите облици в пиесата се появяват и изчезват ангажирани в своите дребни житейски драми, които на фона на лятното безбрежие получават хиперболизирана значимост. Сред съседите изключително се откроява симпатичната Зина – е в стихията си в тази забавна и многолика роля. Също толкоз впечатляваща е и Параскева Джукелова в ролята на Олга – кокетна, към този момент не в първа младост, обезверено опитваща се да повярва в възприятията на Константин. Разговорите сред Елена и Олга са едни от най-хубавите подиуми в пиесата.

Всъщност в тази история не се случва нищо повече от прочувствено, мъдро говорене за живота, което в застоялото и душно лятно безвремие незабелязано ескалира във фарс или в покруса. Или и в двете.

Народният спектакъл е точно мястото, където би трябвало да се срещаме с класиката, и особено тази среща с пиесата на Горки е доста прочувствена и приятна.