Д-р Кърджилов: Една велика българка постигна много, а Борисов си присвои заслугите й
Зад признаването на българското малцинство в Албания принос има и доцент доктор Веселка Тончева от ИЕФЕМ – Българска академия на науките, заяви доктор Петър Кърджилов, представен от „Марица“.
Тази седмица Албания призна нашето малцинство в Закона за зашита на националните малцинства. Принос за това имат освен политицитие, само че и българските учени като доктор Тончева. Цяло десетилетие (2007-2017 г.) тя посвещава на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско. Резултат от осъществените от нея експедиции са стотици страници изявленията, дестки часове аудио и видео записи на всекидневието и празниците на тези хора, и най-много оповестените три елементи от поредицата „ Българите от Голо Бърдо, Албания “ (2009, 2011 и 2016 г.), в които тя показва историята, религията, обредността, музиката и идентичността на българите в Албания.
Цялото това събрано познание освен остава за поколенията, само че и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, с цел да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи доста от дълго време. Нашите сънародници живеят като албански жители към този момент 104 години (от 1912-1913 г.), Едва през днешния ден обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доцент Веселка Тончева, които посредством проучванията си поддържат връзка с българите в Албания.
Не прави чест на представителите на българското държавно управление да приписват заслугите за този „ исторически пробив за България “ (по думите на премиера господин Бойко Борисов) само на своите „ изключителни дипломатически старания “ и даже да не упоменат за основният принос на Българска академия на науките и персонално този на Веселка Тончева, считат от ИЕФЕМ – Българска академия на науките.
И напомнят, че причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават точно персоналните срещи на доцент Тончева с евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Още от началото на своите теренни проучвания в Албания преди 10 години тя сигнализира българските институции и политици за потребността от признаването от Албания на българското малцинство.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Тази седмица Албания призна нашето малцинство в Закона за зашита на националните малцинства. Принос за това имат освен политицитие, само че и българските учени като доктор Тончева. Цяло десетилетие (2007-2017 г.) тя посвещава на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско. Резултат от осъществените от нея експедиции са стотици страници изявленията, дестки часове аудио и видео записи на всекидневието и празниците на тези хора, и най-много оповестените три елементи от поредицата „ Българите от Голо Бърдо, Албания “ (2009, 2011 и 2016 г.), в които тя показва историята, религията, обредността, музиката и идентичността на българите в Албания.
Цялото това събрано познание освен остава за поколенията, само че и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, с цел да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи доста от дълго време. Нашите сънародници живеят като албански жители към този момент 104 години (от 1912-1913 г.), Едва през днешния ден обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доцент Веселка Тончева, които посредством проучванията си поддържат връзка с българите в Албания.
Не прави чест на представителите на българското държавно управление да приписват заслугите за този „ исторически пробив за България “ (по думите на премиера господин Бойко Борисов) само на своите „ изключителни дипломатически старания “ и даже да не упоменат за основният принос на Българска академия на науките и персонално този на Веселка Тончева, считат от ИЕФЕМ – Българска академия на науките.
И напомнят, че причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават точно персоналните срещи на доцент Тончева с евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Още от началото на своите теренни проучвания в Албания преди 10 години тя сигнализира българските институции и политици за потребността от признаването от Албания на българското малцинство.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ