Пропита с кръв: Истинската история на восъчните фигури на Мадам Тюсо
Зад блясъка на актуалните восъчни фигури като Доналд Тръмп или Майкъл Джексън се крие напоената с кръв история на Френската гражданска война.
Всъщност известният музей на Мадам Тюсо става доходоносно начинание, построено на гърба на обезглавяванията.
Родена като Мари Грошолц през 1761 година в Страсбург, Франция, бъдещата Мадам Тюсо стартира своята активност като чирак на Филип Курциус, швейцарски восъчен моделист, който отваря салон в Париж.
Преди появяването на малкия екран и фотографията, восъчните портрети съставляват реалистични изображения, които се трансформират във форма на развлечение.
Под управлението на Курциус, бъдещата Мадам Тюсо става специалист в основаването на реалистични облици, включващи човешка коса, зъби, тела на манекени и много постоянно капки подправена кръв за резултат.
През 1780-те години тя поддържа връзка с кралски особи и даже е наета като учителка на Мадам Елизабет, най-малката сестра на Луи XVI.
В последна сметка, тези нейни връзки водят до ареста ѝ и изтезанието ѝ , която е предотвратена едвам когато нейни авторитетни покровители упорстват, че ще има полза от гения ѝ.
Мари е наета да прави така наречен „ маски на гибелта “ - отливки на отрязани на гилотина човешки глави. Тя прави посмъртни маски на революционери и роялисти, в това число Луи XVI, Мария Антоанета, нейната ученичка Мадам Елизабет и даже Жан-Пол Марат , единствено часове откакто е намушкан с нож във ваната през 1793 г.
Легендата споделя, че някои глави са били донесени при нея незабавно след изтезанието им, до момента в който други тя е набавяла, като е посещавала гробището през нощта.
След това тя прави гипсови отливки на главите и ги употребява, с цел да направи своите фамозни восъчни фигури.
Когато нейният ментор умира през 1794 година, тя се омъжва за Франсоа Тюсо и се реалокира в Обединеното кралство през 1802 година , с цел да избяга от политическата обстановка и нещастния си брак.
През 1831 година надарената Мадам Тюсо наема няколко дребни пространства в британската столица , в които излага сбирката си от восъчни фигури.
Една от основните атракции в спонтанния музей е така наречен Стая на ужасите . В нея се обитават страховити фигури с изцъклени стъклени очи на починали бойци, разнообразни убийци, международни диктатори и различен смразяващи кръвта нарушители.
И по този начин, в края на краищата формалният Музей на восъчните фигури на Мадам Тюсо е основан през 1835 година
Освен експонатите от стаята на ужасите и няколкото други фигури в сбирката, полека-лека тя стартира да употребява за модели от ден на ден и повече всемирски персони. Сред тях е подреждат имената на Лорд Нелсън и Сър Уолтър Скот. Към сегашния миг, фигурите излагани в музея, както и в клоновете му по целия свят са към този момент най-разнообразни- от исторически персонажи, известни артисти и актьори, та чак до политици, кралски особи и спортисти.
Всъщност известният музей на Мадам Тюсо става доходоносно начинание, построено на гърба на обезглавяванията.
Родена като Мари Грошолц през 1761 година в Страсбург, Франция, бъдещата Мадам Тюсо стартира своята активност като чирак на Филип Курциус, швейцарски восъчен моделист, който отваря салон в Париж.
Преди появяването на малкия екран и фотографията, восъчните портрети съставляват реалистични изображения, които се трансформират във форма на развлечение.
Под управлението на Курциус, бъдещата Мадам Тюсо става специалист в основаването на реалистични облици, включващи човешка коса, зъби, тела на манекени и много постоянно капки подправена кръв за резултат.
През 1780-те години тя поддържа връзка с кралски особи и даже е наета като учителка на Мадам Елизабет, най-малката сестра на Луи XVI.
В последна сметка, тези нейни връзки водят до ареста ѝ и изтезанието ѝ , която е предотвратена едвам когато нейни авторитетни покровители упорстват, че ще има полза от гения ѝ.
Мари е наета да прави така наречен „ маски на гибелта “ - отливки на отрязани на гилотина човешки глави. Тя прави посмъртни маски на революционери и роялисти, в това число Луи XVI, Мария Антоанета, нейната ученичка Мадам Елизабет и даже Жан-Пол Марат , единствено часове откакто е намушкан с нож във ваната през 1793 г.
Легендата споделя, че някои глави са били донесени при нея незабавно след изтезанието им, до момента в който други тя е набавяла, като е посещавала гробището през нощта.
След това тя прави гипсови отливки на главите и ги употребява, с цел да направи своите фамозни восъчни фигури.
Когато нейният ментор умира през 1794 година, тя се омъжва за Франсоа Тюсо и се реалокира в Обединеното кралство през 1802 година , с цел да избяга от политическата обстановка и нещастния си брак.
През 1831 година надарената Мадам Тюсо наема няколко дребни пространства в британската столица , в които излага сбирката си от восъчни фигури.
Една от основните атракции в спонтанния музей е така наречен Стая на ужасите . В нея се обитават страховити фигури с изцъклени стъклени очи на починали бойци, разнообразни убийци, международни диктатори и различен смразяващи кръвта нарушители.
И по този начин, в края на краищата формалният Музей на восъчните фигури на Мадам Тюсо е основан през 1835 година
Освен експонатите от стаята на ужасите и няколкото други фигури в сбирката, полека-лека тя стартира да употребява за модели от ден на ден и повече всемирски персони. Сред тях е подреждат имената на Лорд Нелсън и Сър Уолтър Скот. Към сегашния миг, фигурите излагани в музея, както и в клоновете му по целия свят са към този момент най-разнообразни- от исторически персонажи, известни артисти и актьори, та чак до политици, кралски особи и спортисти.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ