Розовият плаж и 2 малки пристанища са хитовете на Сардиния
Забравете класиката на богатите и известните Порто Черво и Порто Ротондо. Хит са Полту Куату и Порт Рафаел. Този сезон на мода са и други места в Сардиния, които са доста по-изгодни от нормалните, т.е. са налични освен за заможните туристи. Особено през септември и октомври, когато лятото на острова не свършва, а цените падат.
За да бъде ваканцията пълноценна, почивката би трябвало да се съчетава с интензивност. По тази причина доста гости на изумрудения остров вършат разходки до Полту Куату. Това е добра насочна точка за обиколка на целия фиорд, формиран край дребното и безпределно красиво пристанище край Порто Черво. Никак не е мъчно с каяк да навлезете в несравнимите пещери, които морето е изкопало в близките планини. Преживяването е в действителност незабравимо.
Добра насочна точка е и за архипелага Мадалена. Приказно място за удоволствие на естествената хубост на този изумително прекрасен край е островчето Будели, малко на север от Сардиния, близо и до Корсика. То е удивително с тюркоазените води към него, благосъстоянието от морска флора и фауна, в случай че сте почитатели на гмуркането, или на плуване край скалите.
Задължителното място е Манто делла Мадона, известно още като Басейните на Будели поради поразителните условия за къпане. Прочутият плаж на Будели носи името Кавалиери или Дел Кавалиере с белия пясък, дюните, скалите в съседство и морето в зеленикави тонове. Достъпен е по море.
Като линия с пясък обаче същинските разбирачи постоянно загатват Spiaggia Rosa или Розовия плаж, който е наименуван по този начин поради нюансите на пясъка от бяло до алено. Това евентуално е едно от най-красивите, най-фотогеничните, най-изумителните и най-удивителните места за слънчеви бани в цяла Европа. Диво е и заради това е още по-атрактивно. Става известно на света от филм на Микеланджело Антониони, наименуван „ Червената пустиня” преди 55 години. Той се води и формален изобретател на плажа.
Островчето Будели, което е благосъстоятелност на новозеландец, който го купува за няма и 3 млн. евро преди 6 години, е част от архипелага с друго библейско име – Мадалена. Главният остров е единствено на 2 км от Сардиния. Градът, който е и столица на целия архипелаг, като носи името Ла Мадалена. Той е прелестен и е в типичния средиземноморски жанр, има специфичен собствен си акцент, вкусна кухня, прелестни плажове и доста се гордее, че самият Наполеон не е могъл да го превземе за разлика от могъщи градове като Милано и Венеция да вземем за пример.
Целият архипелаг към централния остров с още 6 към него, е разгласен за народен парк. Все повече хора посещават и дребните острови в съседство със Сардиния, които се водят част от нея за улеснение на администрацията. Точно против тях е едно от хитовите места на изумрудения остров - дребното курортче Порто Рафаел, учредено от разорил се от безкрайни купони бонвиван, който му е дал името си и го е трансформирал в същински райско кътче.
Граф Рафаел Невил де Берланга дел Дуеро попада тук тъкмо преди 60 години и се влюбва в мястото. Дошъл на плаж на линията пясък, близо до Бая ди Нелсон, където адмирал Нелсън дебаркира преди време, а също до Палау – град, от който потеглят феритата за Мадалена, той взема решение да купи земята. „ Мечтан живот” става девизът на курорта, който основава за приятелите, които кани на посетители. През 1960 година благодарение на бъдещата брачна половинка на Доналд и майка на Кифърд Съдърланд, той стартира да строи кей и дребни къщички на 30 минути тогава от Порто Черво – сърцето на Сардиния.
Първите поканени са фамозни съвременни архитекти, които съчетават обичайния сардински жанр с модерността, с цел да се получи неповторим коктейл от бели къщи с многоцветни градини в неповторима комбинация към площадче и песъчлив плаж. На някого може да подсети това, което бяха нашите ваканционни селища Дюни и Елените в края на 80-те години, но с повече великолепие.
Известни персони от шоубизнеса, аристократи, милиардери купуват или строят дребни вили в границите на курорта и го вършат международен шлагер, като огромният разкош е, че е надалеч от папараците. Графът умира опустошен, само че благополучен през 1996 година, а всяка година на 11 август на площадчето в неговия курорт тържествено означават рождения му ден. Всички пеят и танцуват, облечени в обичаните на аристократа – създател бели туники.
Днес неговата вила е превърната в бутиков хотел: неповторим, малко ретро, мъничък с двата си етажа, с изтънчен ресторант и доста предлагани благоприятни условия за интензивности и развлечения на високо равнище.
За да бъде ваканцията пълноценна, почивката би трябвало да се съчетава с интензивност. По тази причина доста гости на изумрудения остров вършат разходки до Полту Куату. Това е добра насочна точка за обиколка на целия фиорд, формиран край дребното и безпределно красиво пристанище край Порто Черво. Никак не е мъчно с каяк да навлезете в несравнимите пещери, които морето е изкопало в близките планини. Преживяването е в действителност незабравимо.
Добра насочна точка е и за архипелага Мадалена. Приказно място за удоволствие на естествената хубост на този изумително прекрасен край е островчето Будели, малко на север от Сардиния, близо и до Корсика. То е удивително с тюркоазените води към него, благосъстоянието от морска флора и фауна, в случай че сте почитатели на гмуркането, или на плуване край скалите.
Задължителното място е Манто делла Мадона, известно още като Басейните на Будели поради поразителните условия за къпане. Прочутият плаж на Будели носи името Кавалиери или Дел Кавалиере с белия пясък, дюните, скалите в съседство и морето в зеленикави тонове. Достъпен е по море.
Като линия с пясък обаче същинските разбирачи постоянно загатват Spiaggia Rosa или Розовия плаж, който е наименуван по този начин поради нюансите на пясъка от бяло до алено. Това евентуално е едно от най-красивите, най-фотогеничните, най-изумителните и най-удивителните места за слънчеви бани в цяла Европа. Диво е и заради това е още по-атрактивно. Става известно на света от филм на Микеланджело Антониони, наименуван „ Червената пустиня” преди 55 години. Той се води и формален изобретател на плажа.
Островчето Будели, което е благосъстоятелност на новозеландец, който го купува за няма и 3 млн. евро преди 6 години, е част от архипелага с друго библейско име – Мадалена. Главният остров е единствено на 2 км от Сардиния. Градът, който е и столица на целия архипелаг, като носи името Ла Мадалена. Той е прелестен и е в типичния средиземноморски жанр, има специфичен собствен си акцент, вкусна кухня, прелестни плажове и доста се гордее, че самият Наполеон не е могъл да го превземе за разлика от могъщи градове като Милано и Венеция да вземем за пример.
Целият архипелаг към централния остров с още 6 към него, е разгласен за народен парк. Все повече хора посещават и дребните острови в съседство със Сардиния, които се водят част от нея за улеснение на администрацията. Точно против тях е едно от хитовите места на изумрудения остров - дребното курортче Порто Рафаел, учредено от разорил се от безкрайни купони бонвиван, който му е дал името си и го е трансформирал в същински райско кътче.
Граф Рафаел Невил де Берланга дел Дуеро попада тук тъкмо преди 60 години и се влюбва в мястото. Дошъл на плаж на линията пясък, близо до Бая ди Нелсон, където адмирал Нелсън дебаркира преди време, а също до Палау – град, от който потеглят феритата за Мадалена, той взема решение да купи земята. „ Мечтан живот” става девизът на курорта, който основава за приятелите, които кани на посетители. През 1960 година благодарение на бъдещата брачна половинка на Доналд и майка на Кифърд Съдърланд, той стартира да строи кей и дребни къщички на 30 минути тогава от Порто Черво – сърцето на Сардиния.
Първите поканени са фамозни съвременни архитекти, които съчетават обичайния сардински жанр с модерността, с цел да се получи неповторим коктейл от бели къщи с многоцветни градини в неповторима комбинация към площадче и песъчлив плаж. На някого може да подсети това, което бяха нашите ваканционни селища Дюни и Елените в края на 80-те години, но с повече великолепие.
Известни персони от шоубизнеса, аристократи, милиардери купуват или строят дребни вили в границите на курорта и го вършат международен шлагер, като огромният разкош е, че е надалеч от папараците. Графът умира опустошен, само че благополучен през 1996 година, а всяка година на 11 август на площадчето в неговия курорт тържествено означават рождения му ден. Всички пеят и танцуват, облечени в обичаните на аристократа – създател бели туники.
Днес неговата вила е превърната в бутиков хотел: неповторим, малко ретро, мъничък с двата си етажа, с изтънчен ресторант и доста предлагани благоприятни условия за интензивности и развлечения на високо равнище.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ