Защо инсулинът в складовете не стига до аптеките?
Забраната за експорт на инсулин и детски антибиотици ще работи и през февруари, а повода е разбор на Министерството на здравеопазването за обстановката с наличните количества от посочените медикаменти в складовете на едро и в аптечната мрежа.
Прочетете още
Проверени са над 400 аптеки, като във всяка трета от тях е установено закъснение и нередовни доставки на инсулини и техни аналози. В половината от тези аптеки не се зареждат постоянно антибиотици за деца.
Анализът демонстрира още, че през последните два месеца броят на предписаните опаковки инсулин надвишава броя на отпуснатите в аптеките, а осъществяването на рецептите за тях е 61%, показват от Министерство на здравеопазването. Подобно е съотношението при детските антибиотици.
" Ние директно нямаме отношение към лекарствоснабдяването, т.е. нито има някакви непокътнати количества за Фармацевтичния съюз, нито можем да създадем нещо по-различно от това, което вършат пациентите - да търсят медикаменти по аптеките, където би трябвало да ги намират ", сподели пред БНР Димитър Маринов, ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Той акцентира, че огромният проблем е, че не всички аптеки имат постоянен и пълноправен достъп до тези лекарствени артикули (инсулини) и по тази причина не могат да изпълнят предписанията на своите пациенти:
" От години, откогато е основана системата СЕСПА, аптеките нямат достъп и това е законово неразрешено да виждат количествата или най-малко неналичията на инсулини по избрани хранилища, тъй че фармацевтът да може да открива къде има, с цел да обезпечи на своите пациенти ", изясни Маринов.
Според него трябва да се търси вид, при който, когато нещо е налично някъде на пазара в страната, да няма опция избрани търговци на едро да го задържат и да не го дават на аптеките, които да го дават на пациентите.
" В момента по този начин е направена системата, че имаме към 300 склада, а действително национално покритие имат едвам няколко от тях. Всички останали са избрани играчи, които се занимават с тъкмо избрани дейности. Възможно е там да потъват или да се задържат избрани количества. През тази система Министерство на здравеопазването могат да видят, при ИАЛ са данните и те би трябвало да знаят. Но аптеките не могат да видят и ние от години желаеме това да се отвори и да се вижда. Защото в този момент складовете споделят, че нямат, само че може и да има, аптеките няма по какъв начин да видят това.... Аптеките и складовете всеки ден подават данни за доход, разход и наличност. Ясно е къде е инсулинът. Трябва да се направи нормативна уредба, тъй че този, който има потребност от инсулин, да може да стига до него. Отдавна молим за това ".
Димитър Маринов уточни, че не става дума за липса на лекарствения артикул, който с изключение на хора с диабет, го употребяват и хора, искащи да смъкват килограми от тежестта си.
Прочетете още
Проверени са над 400 аптеки, като във всяка трета от тях е установено закъснение и нередовни доставки на инсулини и техни аналози. В половината от тези аптеки не се зареждат постоянно антибиотици за деца.
Анализът демонстрира още, че през последните два месеца броят на предписаните опаковки инсулин надвишава броя на отпуснатите в аптеките, а осъществяването на рецептите за тях е 61%, показват от Министерство на здравеопазването. Подобно е съотношението при детските антибиотици.
" Ние директно нямаме отношение към лекарствоснабдяването, т.е. нито има някакви непокътнати количества за Фармацевтичния съюз, нито можем да създадем нещо по-различно от това, което вършат пациентите - да търсят медикаменти по аптеките, където би трябвало да ги намират ", сподели пред БНР Димитър Маринов, ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Той акцентира, че огромният проблем е, че не всички аптеки имат постоянен и пълноправен достъп до тези лекарствени артикули (инсулини) и по тази причина не могат да изпълнят предписанията на своите пациенти:
" От години, откогато е основана системата СЕСПА, аптеките нямат достъп и това е законово неразрешено да виждат количествата или най-малко неналичията на инсулини по избрани хранилища, тъй че фармацевтът да може да открива къде има, с цел да обезпечи на своите пациенти ", изясни Маринов.
Според него трябва да се търси вид, при който, когато нещо е налично някъде на пазара в страната, да няма опция избрани търговци на едро да го задържат и да не го дават на аптеките, които да го дават на пациентите.
" В момента по този начин е направена системата, че имаме към 300 склада, а действително национално покритие имат едвам няколко от тях. Всички останали са избрани играчи, които се занимават с тъкмо избрани дейности. Възможно е там да потъват или да се задържат избрани количества. През тази система Министерство на здравеопазването могат да видят, при ИАЛ са данните и те би трябвало да знаят. Но аптеките не могат да видят и ние от години желаеме това да се отвори и да се вижда. Защото в този момент складовете споделят, че нямат, само че може и да има, аптеките няма по какъв начин да видят това.... Аптеките и складовете всеки ден подават данни за доход, разход и наличност. Ясно е къде е инсулинът. Трябва да се направи нормативна уредба, тъй че този, който има потребност от инсулин, да може да стига до него. Отдавна молим за това ".
Димитър Маринов уточни, че не става дума за липса на лекарствения артикул, който с изключение на хора с диабет, го употребяват и хора, искащи да смъкват килограми от тежестта си.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ