Защо нападението над мюсюлманки не бива да бъде заметено като обикновено хулиганство
Забрадката е обичайната част от облеклото на българската мюсюлманка. Това прави нападението в столицата още по-смущаващо.
Още по тематиката
... а управляващите не реагират, се трансформираме в общество на саморазправата, което затъва в ценностно гето
Липсата на обществено наказание на расизма от страна на политиците, пробитият от същия расизъм медиен дискурс, безредните дейности на прокуратурата и неефективните правосъдни решения водят до цикличната поява на конфликти като тези в Раднево
Как сътворяваме биячи патриоти и за какво е значимо българските управляващи да покажат недвусмислено, че не толерират насилието, провокирано от ненавист
Престъпленията от ненавист към този момент се трансформират в сериозен проблем за цялото общество и е извънредно време да спрат да се пренебрегват от управляващите
На арестуваните към момента не са повдигнати обвинявания, а полицията продължава следствието.
Чия е отговорността
Единствените политически реакции след индицента пристигнаха от Движение за права и свободи и ДОСТ. И двете партии осъдиха остро нападението. В изказване водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ споделя, че
Няма подозрение в директната връзка сред несанкционираното обществено говорене против роми, бежанци, мюсюлмани, което се упражнява от политиците в това число и в Народното събрание, и проявената експанзия на жители против представители на етнически и религиозни малцинства. Ако вицепремиерът Валери Симеонов може да блъска безнаказано баби на границата пред телевизионните камери, за какво 16-годишни девойки да не се усещат овластени да тормозят свои съграждани на религиозна основа? Ако Народното събрание приема законови забрани, ограничаващи правото на изповедание, за какво да чакаме обществото да има чувство, че живее в цивилизована страна, където човешките права са обезпечени и неприкосновени? Ако речта на омразата, маскирана като " национализъм ", шества безнаказано от заран до вечер по малкия екран, по какъв начин да чакаме да има сензитивност към нея у хората от другата страна на екраните?
Затова е изключително значимо по какъв начин полиция, прокуратура и съд реагират на сходни прояви на експанзия против другите. Дали ги поставят под безообидния общ знаменател на телесна щета и хулигански прояви или ги разпознават и преследват като закононарушения от ненавист. Защото когато бъде нападната жена с мюсюлманска кърпа, страхът и осъществената неправда претърпява освен тя, а цялата религиозна общественост.
Българските управляващи неведнъж са подложени на критика както от Европейския съд по правата на индивида, по този начин и от поради пропуските си да проверяват и преследват закононарушенията от ненавист по метод, който регистрира техния дискриминационен претекст.
Първото дело пред Съда в Страсбург, по което България е наказана през 2005 година за неразследване на расистки и дискриминационни подбуди за акт на принуждение, е Начова и други против България.
Още в това решение се излагат стандартите на Европейски съд по правата на човека по използване на член 14 от Конвенцията по правата на индивида (защита против дискриминация): Когато има подозрение, че расистко отношение е провокирало акт на принуждение е изключително значимо формалното следствие да бъде извършено пламенно и независимо, като се има поради нуждата от непрестанно наказание в обществото на расовия и етнически расизъм и поддържане на вярата на малцинствата, че държавните управляващи могат да ги защитят от расистки закани с принуждение.
Ако не създадат това и приравнят принуждение и грубост по расистки подбуди на случаи, които не са свързани с расизъм, значи си затварят очите за характерния темперамент на дейности, които са изключително пагубни за главните права.
Същите констатации се съдържат и в следващи неоправдателни решения по делото Абду против България (случай, при който скинхедс пребиват няколко суданци в София покрай Халите, само че прокуратурата третира събитието като нормално сборичкване и отхвърля да образува наказателно производство) и Йотова против България (простреляна жена вследствие на сборичкване сред българи и роми в ловешко село).
През последните две години единствената неоправдателна присъда за нахлуване от ненавист е условна - на 24-годишния Ангел Калеев от село Овчеполци, който з по какъв начин рита и тормози момче от ромски генезис, задето се осмелило да му каже, че са равни.
В случая с издевателството над мюсюлманско семейство в София, полицията и прокуратурата не трябва да изпускат значимата опция да работят съответно и да нарекат нападението с същинското му име. Да, това няма да е опрощение за това, че, когато идва от най-високо във властта, само че ще е знак към един милион мюсюлмани в България, че има най-малко една самостоятелна власт, която ще им окаже отбрана, когато правата им са нарушени.
Още по тематиката
... а управляващите не реагират, се трансформираме в общество на саморазправата, което затъва в ценностно гето
Липсата на обществено наказание на расизма от страна на политиците, пробитият от същия расизъм медиен дискурс, безредните дейности на прокуратурата и неефективните правосъдни решения водят до цикличната поява на конфликти като тези в Раднево
Как сътворяваме биячи патриоти и за какво е значимо българските управляващи да покажат недвусмислено, че не толерират насилието, провокирано от ненавист
Престъпленията от ненавист към този момент се трансформират в сериозен проблем за цялото общество и е извънредно време да спрат да се пренебрегват от управляващите
На арестуваните към момента не са повдигнати обвинявания, а полицията продължава следствието.
Чия е отговорността
Единствените политически реакции след индицента пристигнаха от Движение за права и свободи и ДОСТ. И двете партии осъдиха остро нападението. В изказване водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ споделя, че
Няма подозрение в директната връзка сред несанкционираното обществено говорене против роми, бежанци, мюсюлмани, което се упражнява от политиците в това число и в Народното събрание, и проявената експанзия на жители против представители на етнически и религиозни малцинства. Ако вицепремиерът Валери Симеонов може да блъска безнаказано баби на границата пред телевизионните камери, за какво 16-годишни девойки да не се усещат овластени да тормозят свои съграждани на религиозна основа? Ако Народното събрание приема законови забрани, ограничаващи правото на изповедание, за какво да чакаме обществото да има чувство, че живее в цивилизована страна, където човешките права са обезпечени и неприкосновени? Ако речта на омразата, маскирана като " национализъм ", шества безнаказано от заран до вечер по малкия екран, по какъв начин да чакаме да има сензитивност към нея у хората от другата страна на екраните?
Затова е изключително значимо по какъв начин полиция, прокуратура и съд реагират на сходни прояви на експанзия против другите. Дали ги поставят под безообидния общ знаменател на телесна щета и хулигански прояви или ги разпознават и преследват като закононарушения от ненавист. Защото когато бъде нападната жена с мюсюлманска кърпа, страхът и осъществената неправда претърпява освен тя, а цялата религиозна общественост.
Българските управляващи неведнъж са подложени на критика както от Европейския съд по правата на индивида, по този начин и от поради пропуските си да проверяват и преследват закононарушенията от ненавист по метод, който регистрира техния дискриминационен претекст.
Първото дело пред Съда в Страсбург, по което България е наказана през 2005 година за неразследване на расистки и дискриминационни подбуди за акт на принуждение, е Начова и други против България.
Още в това решение се излагат стандартите на Европейски съд по правата на човека по използване на член 14 от Конвенцията по правата на индивида (защита против дискриминация): Когато има подозрение, че расистко отношение е провокирало акт на принуждение е изключително значимо формалното следствие да бъде извършено пламенно и независимо, като се има поради нуждата от непрестанно наказание в обществото на расовия и етнически расизъм и поддържане на вярата на малцинствата, че държавните управляващи могат да ги защитят от расистки закани с принуждение.
Ако не създадат това и приравнят принуждение и грубост по расистки подбуди на случаи, които не са свързани с расизъм, значи си затварят очите за характерния темперамент на дейности, които са изключително пагубни за главните права.
Същите констатации се съдържат и в следващи неоправдателни решения по делото Абду против България (случай, при който скинхедс пребиват няколко суданци в София покрай Халите, само че прокуратурата третира събитието като нормално сборичкване и отхвърля да образува наказателно производство) и Йотова против България (простреляна жена вследствие на сборичкване сред българи и роми в ловешко село).
През последните две години единствената неоправдателна присъда за нахлуване от ненавист е условна - на 24-годишния Ангел Калеев от село Овчеполци, който з по какъв начин рита и тормози момче от ромски генезис, задето се осмелило да му каже, че са равни.
В случая с издевателството над мюсюлманско семейство в София, полицията и прокуратурата не трябва да изпускат значимата опция да работят съответно и да нарекат нападението с същинското му име. Да, това няма да е опрощение за това, че, когато идва от най-високо във властта, само че ще е знак към един милион мюсюлмани в България, че има най-малко една самостоятелна власт, която ще им окаже отбрана, когато правата им са нарушени.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ