Втора пандемия – в сянка
„ Забелязвате ли, че хората в цялата страна започнаха да избухват за дреболии или без причина? Хората стават нападателно гневни даже за доста елементарни неща и в никакъв случай не знаеш по кое време някой ще изригне. “ Тези думи не са писани за България. Въобще нито дума в идващите редове не е писана особено за България. Но в случай че откриете прилики и аналогии – не са инцидентни, в противен случай. Просто имаме същите признаци, като всички страни и краища на света. Бележката, с която започнах, е на сътрудник, финансов анализатор от Съединени американски щати. Не го изтъквам по име, тъй като бърза информация сподели, че същата констатация за последните няколко месеца са разгласили стотици създатели от всевъзможни националности. Интересно е, че обръщат внимание икономистите и хора от бизнеса – тъй като чустват тежките последици и се тревожат, а социолози и психолози не са ни обрадвали с проучване. Всеки ще забележи признаците. Изненадват разпространяването, честотата и интензитета им. Очевидно
върлува непозната болест,
по остаряла традиция на икономистите ще я нарека „ пандемия в сянка “. Ние по този начин назоваваме процесите, които не разбираме, и дори не можем да установим – „ стопанска система в сянка “, „ банки в сянка “, „ сенчести пари “, „ претовареност в сянка “. Не съм сигурен дали и „ пандемия “ е на място в тази ситуация. Струва ми се - да, тази гръцка дума идва от „ пан “ (всички) и „ демос “ (народ), т.е. заболяване, от което страдат всички хора, целият народ, всички нации. Само дето страданието, за което приказваме, не е телесно, а душевно. Всички пандемии, заливали света, са били все заразни, инфекциозни заболявания. Новата болест на душeвността не знам заразна ли е, не я ловят ПСР проби и няма късмет да бръкнеш на индивида, примерно в носоглътката, и да познаеш болен ли е към този момент или още не. Със сигурност
скритата пандемия не е артикул на ковид,
най-малкото тъй като се появи най-малко година преди въобще да чуем за (този) ковид. Все отново има индикатори, които дават визия от кой момент и с каква скорост се популяризира. Вземете броя на дулата и количеството муниции, купени от американците и ще уловите проникването на заболяването. Не можем да изолираме вирус, който я предизвиква, само че можем ясно да посочим повода, която я поражда. Това е хаосът, който се шири и обзема света и най-много неговата продуктивна сфера - стопанската система. Доколкото и вирусът К-19 усилва хаоса, той е катализатор на пандемията в сянка, само че не и първопричината. Също като К-19, скритата пандемия не е първа от своя тип. Онези, които не четат цифри и графики по занимание, могат да разлистят Драйзер и Керуак, ще намерят точни описания и пояснения за уврежданията, които стопанският безпорядък предизвиква на големи елементи от нацията.
Нарастването на риска е повода,
която лишава хората от сетивата им за посока. Увеличеният риск поражда боязън. Човек има потребност от сигурност, от изясненост и правила, с цел да схваща (или най-малко да мисли, че разбира) света. Той има потребност от сигурност и тренд, позната посока, в която се движи. Особено в бизнеса, тъй като би трябвало да може да планува и пресява, с цел да взема рационални решения, само че и с цел да предусеща и прави оценка, значи да антиципира опциите и заплахите. Така работи пазарът. А когато стопанството е обхванато от все по-деструктивен безпорядък, в случай че е сложено с главата надолу, тъй като са обърнати посоките, тогава пазарът все по-трудно работи. Какво друго, с изключение на превръщане на посоките е да наложиш негативна рента? Вместо да носи приход и да нараства, насъбраният капитал носи загуби. Това е все едно да накараш всички компаси вместо към север да сочат юг. На навигатора му иде да се гръмне, а капитанът хвърля фасул, с цел да налучка посоката. Моряците в трюма може и да не работят с компас, със секстанта най-вече да си прескрипят пръстите, обаче корабът се лута, палубата са клати застрашително и страхът
стиска здравеняците за гушата,
но извътре. Иначе на открито избива в яд и лудост. Никой не има вяра на навигатора, всеки крещи, че желае незабавно да стъпи на здрава, сигурна и плодородна земя – и всички сочат в разнообразни направления. Но са единомислещи, че не щат повече по този начин, и в припадък на експанзия най-вече да набият боцмана, да хвърлят капитана в океана или сами да скочат зад борда. Така са се появили призрачните кораби без екипаж, сами плуват, празни. Има към този момент такива призрачни страни, стават повече.
Понеже капитаните на европейската армада все по-болезнено усещат несигурността в мрака на хаоса, който значително сами провокираха, в този момент се карат и боричкат, само че в суматохата си все по-трудно съумяват да държат постоянен курс и да водят корабите. Опитват се да успокоят екипажите, като дават обещание по-щедри порции, само че хора, обзет от боязън и неустановеност нито от обещания за пари се блазнят, пък и вкус губят. Само политик без грам концепция за финансите може да си фантазира, че безпорядък и риск се гасят посредством обливане с пари. То е като да пиеш белина против корона. Напротив, в случай че не е разумно и твърдо ръководено, изобилното, изключително дългово финансиране, единствено ще усили риска, вместо да понижи несигурността. Защото ерозира разпоредбите и трансформира стопанските пропорции и пазарните трендове, тоест клати кораба, не го удържа. Най-лошото е, когато погазят всички правила и подритват самите обстоятелства – вземат ли да спорят 5 повече ли е от 8 и всеки да измисли своя таблица за умножение. Тогава стопанството стартира да се разпада. И като стане най-страшно, се ражда
копнежът към здрава ръка,
да наложи непоклатимост, с плесници и с ритници, с Шуцщафел, само че да има сигурност, в случай че ще дажбата купони да падне под самун и четвърт седмично. Защото непоклатимост е едничкото лекуване за пандемията в сянка, дето мори света. Не напредък, не нововъведения, а непоклатимост. Растежът идва след това, само че в хаоса – в никакъв случай. Дори с цената на бездънен спад и бедност, само че да има ясна посока и сигурност! И това не зависи от благосъстоянието на народите. Даже назад, в стопанската пандемия богатите плачат повече (по същата логичност, че в един и същи проливен дъжд слонът повече се мокри от мулето, гърбът му е по-широк). За невярващите положително четиво е стопанската история на Европа от 30-те. Вижте за Ваймарската република. Ваймар е чудно градче в Тюрингия. Най-известният хотел там е „ Слонът “ (Elephant – на исторически хотел и правописът му стар) на Пазара, където сваляли властта. Властта взели и на Слона отворили специфичен балкон към Пазара. Долу победилият народ пеел „ Lieber Führer, komm heraus aus dem Elefantenhaus “. И постоянно Той излизал, от време на време пращал други. Повечето триумфирали от този балкон след десетина години ги обесили в Нюрнберг, на 200 км южно от Слона.
върлува непозната болест,
по остаряла традиция на икономистите ще я нарека „ пандемия в сянка “. Ние по този начин назоваваме процесите, които не разбираме, и дори не можем да установим – „ стопанска система в сянка “, „ банки в сянка “, „ сенчести пари “, „ претовареност в сянка “. Не съм сигурен дали и „ пандемия “ е на място в тази ситуация. Струва ми се - да, тази гръцка дума идва от „ пан “ (всички) и „ демос “ (народ), т.е. заболяване, от което страдат всички хора, целият народ, всички нации. Само дето страданието, за което приказваме, не е телесно, а душевно. Всички пандемии, заливали света, са били все заразни, инфекциозни заболявания. Новата болест на душeвността не знам заразна ли е, не я ловят ПСР проби и няма късмет да бръкнеш на индивида, примерно в носоглътката, и да познаеш болен ли е към този момент или още не. Със сигурност
скритата пандемия не е артикул на ковид,
най-малкото тъй като се появи най-малко година преди въобще да чуем за (този) ковид. Все отново има индикатори, които дават визия от кой момент и с каква скорост се популяризира. Вземете броя на дулата и количеството муниции, купени от американците и ще уловите проникването на заболяването. Не можем да изолираме вирус, който я предизвиква, само че можем ясно да посочим повода, която я поражда. Това е хаосът, който се шири и обзема света и най-много неговата продуктивна сфера - стопанската система. Доколкото и вирусът К-19 усилва хаоса, той е катализатор на пандемията в сянка, само че не и първопричината. Също като К-19, скритата пандемия не е първа от своя тип. Онези, които не четат цифри и графики по занимание, могат да разлистят Драйзер и Керуак, ще намерят точни описания и пояснения за уврежданията, които стопанският безпорядък предизвиква на големи елементи от нацията.
Нарастването на риска е повода,
която лишава хората от сетивата им за посока. Увеличеният риск поражда боязън. Човек има потребност от сигурност, от изясненост и правила, с цел да схваща (или най-малко да мисли, че разбира) света. Той има потребност от сигурност и тренд, позната посока, в която се движи. Особено в бизнеса, тъй като би трябвало да може да планува и пресява, с цел да взема рационални решения, само че и с цел да предусеща и прави оценка, значи да антиципира опциите и заплахите. Така работи пазарът. А когато стопанството е обхванато от все по-деструктивен безпорядък, в случай че е сложено с главата надолу, тъй като са обърнати посоките, тогава пазарът все по-трудно работи. Какво друго, с изключение на превръщане на посоките е да наложиш негативна рента? Вместо да носи приход и да нараства, насъбраният капитал носи загуби. Това е все едно да накараш всички компаси вместо към север да сочат юг. На навигатора му иде да се гръмне, а капитанът хвърля фасул, с цел да налучка посоката. Моряците в трюма може и да не работят с компас, със секстанта най-вече да си прескрипят пръстите, обаче корабът се лута, палубата са клати застрашително и страхът
стиска здравеняците за гушата,
но извътре. Иначе на открито избива в яд и лудост. Никой не има вяра на навигатора, всеки крещи, че желае незабавно да стъпи на здрава, сигурна и плодородна земя – и всички сочат в разнообразни направления. Но са единомислещи, че не щат повече по този начин, и в припадък на експанзия най-вече да набият боцмана, да хвърлят капитана в океана или сами да скочат зад борда. Така са се появили призрачните кораби без екипаж, сами плуват, празни. Има към този момент такива призрачни страни, стават повече.
Понеже капитаните на европейската армада все по-болезнено усещат несигурността в мрака на хаоса, който значително сами провокираха, в този момент се карат и боричкат, само че в суматохата си все по-трудно съумяват да държат постоянен курс и да водят корабите. Опитват се да успокоят екипажите, като дават обещание по-щедри порции, само че хора, обзет от боязън и неустановеност нито от обещания за пари се блазнят, пък и вкус губят. Само политик без грам концепция за финансите може да си фантазира, че безпорядък и риск се гасят посредством обливане с пари. То е като да пиеш белина против корона. Напротив, в случай че не е разумно и твърдо ръководено, изобилното, изключително дългово финансиране, единствено ще усили риска, вместо да понижи несигурността. Защото ерозира разпоредбите и трансформира стопанските пропорции и пазарните трендове, тоест клати кораба, не го удържа. Най-лошото е, когато погазят всички правила и подритват самите обстоятелства – вземат ли да спорят 5 повече ли е от 8 и всеки да измисли своя таблица за умножение. Тогава стопанството стартира да се разпада. И като стане най-страшно, се ражда
копнежът към здрава ръка,
да наложи непоклатимост, с плесници и с ритници, с Шуцщафел, само че да има сигурност, в случай че ще дажбата купони да падне под самун и четвърт седмично. Защото непоклатимост е едничкото лекуване за пандемията в сянка, дето мори света. Не напредък, не нововъведения, а непоклатимост. Растежът идва след това, само че в хаоса – в никакъв случай. Дори с цената на бездънен спад и бедност, само че да има ясна посока и сигурност! И това не зависи от благосъстоянието на народите. Даже назад, в стопанската пандемия богатите плачат повече (по същата логичност, че в един и същи проливен дъжд слонът повече се мокри от мулето, гърбът му е по-широк). За невярващите положително четиво е стопанската история на Европа от 30-те. Вижте за Ваймарската република. Ваймар е чудно градче в Тюрингия. Най-известният хотел там е „ Слонът “ (Elephant – на исторически хотел и правописът му стар) на Пазара, където сваляли властта. Властта взели и на Слона отворили специфичен балкон към Пазара. Долу победилият народ пеел „ Lieber Führer, komm heraus aus dem Elefantenhaus “. И постоянно Той излизал, от време на време пращал други. Повечето триумфирали от този балкон след десетина години ги обесили в Нюрнберг, на 200 км южно от Слона.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ