Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера
Забелязаните от астрономите особени плоски региони на Титан, най-големият сателит на Сатурн, може да са пресъхналите корита на антични езера и морета. Предположението е оповестено на 16 юни в Nature Communications и тези последни изследвания могат да сложат завършек на научни разногласия за загадката, които не престават към този момент 20 години.
От 2000-а година насам астрономите, употребяващи наземни радиотелескопи, записват изключително ярки радиосигнали, идващи от екватора на Титан. Тези сигнали, наречени зрителни отблясъци, се появяват, когато електромагнитните талази отскачат от равна повърхнина под същия ъгъл, в който са влезнали, като светлина от огледало.
Най-естественото пояснение на отраженията беше, че Титан има огромни течни обекти в екваториалните си тропици. Когато галактическият транспортен съд " Касини " на НАСА дойде в района на Сатурн през 2004 година, в действителност сподели, че Титан е посипан с езера и морета - макар че течността в тях е етан и метан, а не вода.
„ Титан към момента е единственото друго място във Вселената, за което знаем, че има течност по повърхността му, сходно на Земята “, споделя планетарният откривател Джейсън Хофгартнер от лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена, Калифорния. Но езерата и моретата са съсредоточени покрай полюсите на Титан, а не в тропиците, откъдето се появяват зрителните отблясъци.
За да разрешат загадката, Хофгартнер и неговите сътрудници преразгледали данни от обсерваториите в Пуерто Рико и Западна Вирджиния, и от галактическия транспортен съд „ Касини “. След като коригирали несъответствията сред методите на другите наблюдения, отнасящи се до изследваните местоположения на Титан, учените разкрили, че всички отблясъци идват от няколко съответни места.
Изследователите решили дали преваляванията, дюните или пресъхналите езерни корита могат да са причина за отраженията и разкрили, че единствено езерните корита изясняват времето и местоположението на сигналите. На Титан вали дъжд, само че не задоволително постоянно, с цел да изясни странните сигнали, а обширният пояс с дюните на Титан не е на същото място. (През 2034 година всичко ще стане ясно. За тогава е планувана задачата на НАСА Dragonfly с галактически транспортен съд, който да кацне на Титан.)
Така че в случай че отраженията идват от пресъхналите езера, къде е отишла течността? Една от опциите е тя да се е изместила от екватора към полюсите като част от целия цикъл на метана на Титан. Другата версия е, че течността се изпарява и е унищожена от слънчева светлина в атмосферата на Титан. „ Не бих се изненадал, в случай че и двете се случват “, споделя Хофгартнер.
Източник
От 2000-а година насам астрономите, употребяващи наземни радиотелескопи, записват изключително ярки радиосигнали, идващи от екватора на Титан. Тези сигнали, наречени зрителни отблясъци, се появяват, когато електромагнитните талази отскачат от равна повърхнина под същия ъгъл, в който са влезнали, като светлина от огледало.
Най-естественото пояснение на отраженията беше, че Титан има огромни течни обекти в екваториалните си тропици. Когато галактическият транспортен съд " Касини " на НАСА дойде в района на Сатурн през 2004 година, в действителност сподели, че Титан е посипан с езера и морета - макар че течността в тях е етан и метан, а не вода.
„ Титан към момента е единственото друго място във Вселената, за което знаем, че има течност по повърхността му, сходно на Земята “, споделя планетарният откривател Джейсън Хофгартнер от лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена, Калифорния. Но езерата и моретата са съсредоточени покрай полюсите на Титан, а не в тропиците, откъдето се появяват зрителните отблясъци.
За да разрешат загадката, Хофгартнер и неговите сътрудници преразгледали данни от обсерваториите в Пуерто Рико и Западна Вирджиния, и от галактическия транспортен съд „ Касини “. След като коригирали несъответствията сред методите на другите наблюдения, отнасящи се до изследваните местоположения на Титан, учените разкрили, че всички отблясъци идват от няколко съответни места.
Изследователите решили дали преваляванията, дюните или пресъхналите езерни корита могат да са причина за отраженията и разкрили, че единствено езерните корита изясняват времето и местоположението на сигналите. На Титан вали дъжд, само че не задоволително постоянно, с цел да изясни странните сигнали, а обширният пояс с дюните на Титан не е на същото място. (През 2034 година всичко ще стане ясно. За тогава е планувана задачата на НАСА Dragonfly с галактически транспортен съд, който да кацне на Титан.)
Така че в случай че отраженията идват от пресъхналите езера, къде е отишла течността? Една от опциите е тя да се е изместила от екватора към полюсите като част от целия цикъл на метана на Титан. Другата версия е, че течността се изпарява и е унищожена от слънчева светлина в атмосферата на Титан. „ Не бих се изненадал, в случай че и двете се случват “, споделя Хофгартнер.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ