Всички мои сестри
Забелязали ли сте нещо общо в това по какъв начин дамите поддържаме връзка между тях? Независимо, дали излизаме по женски с приятелките, или се срещаме с баба, майка или няколко други дами от рода. Да, тематиките може да са многостранни – от новия маникюр, през връзките или проектите ни, само че постоянно се стига до един непрестанен продан на истории.
Мъжът ми постоянно ми е казвал: „ Не мога да ви схвана вас дамите, по какъв начин постоянно за каквото и да се заговорите, все стигате до раждания, гибел, разказвате за произшествия, заболявания, нищите до безспир. Стига с тази драма, говорете си някакви жизнерадостни неща! ” Как да му обясня, че не искам да приказвам с часове за СПА и маникюр, тъй като на света има толкоз доста значимо и поучително за шерване, че времето все не стига.
Онзи ден, непринудено стана, излизахме по женски с три приятелки – отново същото. След като обсъдихме общите познати и влязохме в час една с друга – по какъв начин върви животът с две думи – отново стигнахме до: ражданията на две от нас, историята на дамата в моята стая в родилното, сестрата на другата другарка пък какво й разказала и по този начин нататък, до момента в който към този момент не можехме да разграничаваме основните настоящи лица и всичко стана една голяма женска история. Замислих се, за какво постоянно се получава по този начин?
“Защо се омотаваме в толкоз доста истории за нас, за непознати хора? Дали това не е някаква вътрешна нужда женска, някаква част от същността ни. Дали всяка жена го прави в приятелския или фамилния си кръг? Важи ли за избран вид дами? Или е чисто и просто злословене, както обичат да ни упрекват? ”
Нека не го бъркаме с клюката и интригата. Клюкарстването е да разнасяш история, за която не знаеш, дали е истина въобще, за да привличаш вниманието на слушателите и да даваш морални оценки. Интригата също постоянно се приписва на женския пол. Това към този момент е злонамерени думи, дейности, за да злепоставиш или навредиш на някой персонално.
Не тука не става дума за това. По- скоро е някакъв безкраен продан на житейски истории, трептения от една и съща периодичност. Търсят се връзки в едни събития, изясняват се други, логиката се разкрива и те се навързват. Така светът става по- понятен, по- комфортен и по- логичен. Сякаш се убеждаваме една друга, какъв брой мощна е дамата, нейният дух. Животът е толкоз находчив във всичко, което ни сервира, че като че ли това безспирно шерване ни приготвя за всичко, което може да се случи.
Начинът, по който се подреждат събитията в живота на една като че ли повтарят модел в живота на друга – да, постоянно ще има раждане, гибел, разлъка, обич, синовен дълг, майчин инстинкт, само че дали сме готови за тях вътрешно по метода, по който го демонстрираме външно? Тази прословута женска мощ се черпи точно от шерването посред ни, успокоението, което ни дава.
Ще си обясняваме магиите, билкарството, свръхестественото, леенето на патрон, урочасването, силата на светената вода. Приемаме ги с не по- дребна съвестност, в сравнение с работата или грижата за болното си дете – това е част от женското ни начало и му дава мощ. Нуждата да споделяме ни обвързва толкоз мощно, че към този момент не можеш да кажеш къде стартира твоята история и къде приключва непознатата – като че ли всяка история може да се е случила на всеки.
А фамилните истории? Случвало ли ви се е да се съберете някои дами от фамилията – лели, баби, дребни и огромни, далечни и близки и да започнете да нищите родовата история? Коя през еди коя си година какво направила, пък мъжът й и той какво сторил и по този начин до безспир. Всяка може да се включи когато и да е, дори да плете или да шие, да бели пипер за салатата или някаква друга машинална активност, която избистря мислите. Това са едни от най- скъпите фамилни моменти, които обвързват дамите по- мощно от всичко друго.
Обменът на истории като че ли утвърждава женската мъдрост в един световен проект. Историите, които се разменят са от всекидневието, само че постоянно са от Живота. В тях откриваме истини и дозата мъдрост, която в това другарство е разменната монета. Нима като описваме за раждане и гибел, за нещастни случаи и щастливи развръзки, не утвърждаваме кръговрата на Живота, неговата целокупност и непроменяемост. Колко малко пионки сме ние в една огромна игра, в нечий световен проект, в която роля има нещо по едно и също време трагично, само че и величествено.
“Намирам в това описване на истории някакво проклинание, магия за мощ и единодушие. Усещам обязаност с всички дами, тъй като всяка жена може, знае и желае да споделя с други дами. Сякаш в един миг всички ставаме близки, сестри даже. ”
С тази разменна монета, мъдростта, с която плащаме за всяка последваща история в действителност се натрупа благосъстоянието на дамата, едно постоянно познание, което се предава от млади на остарели, от опитни на неопитни. За да знаят, с цел да помнят и сами да станат проводник на античното женско знание.
Затова, колкото и да е претрупан деня ни, грижите, работата, това препускане по задания, не трябва, освен това - витално належащо е, да се срещаме по женски. Да бъбрим и за маникюр, само че и да обменяме, споделям, съветваме. Да влизаме по отношение на интуицията си и да демонстрираме, че тя работи. Събирането по женски е обред, който доста дами преди нас, епохи обратно са правили, с цел да сплотяват женската си същина в едно знание, което крепи света на раменете си.
Мъжът ми постоянно ми е казвал: „ Не мога да ви схвана вас дамите, по какъв начин постоянно за каквото и да се заговорите, все стигате до раждания, гибел, разказвате за произшествия, заболявания, нищите до безспир. Стига с тази драма, говорете си някакви жизнерадостни неща! ” Как да му обясня, че не искам да приказвам с часове за СПА и маникюр, тъй като на света има толкоз доста значимо и поучително за шерване, че времето все не стига.
Онзи ден, непринудено стана, излизахме по женски с три приятелки – отново същото. След като обсъдихме общите познати и влязохме в час една с друга – по какъв начин върви животът с две думи – отново стигнахме до: ражданията на две от нас, историята на дамата в моята стая в родилното, сестрата на другата другарка пък какво й разказала и по този начин нататък, до момента в който към този момент не можехме да разграничаваме основните настоящи лица и всичко стана една голяма женска история. Замислих се, за какво постоянно се получава по този начин?
“Защо се омотаваме в толкоз доста истории за нас, за непознати хора? Дали това не е някаква вътрешна нужда женска, някаква част от същността ни. Дали всяка жена го прави в приятелския или фамилния си кръг? Важи ли за избран вид дами? Или е чисто и просто злословене, както обичат да ни упрекват? ”
Нека не го бъркаме с клюката и интригата. Клюкарстването е да разнасяш история, за която не знаеш, дали е истина въобще, за да привличаш вниманието на слушателите и да даваш морални оценки. Интригата също постоянно се приписва на женския пол. Това към този момент е злонамерени думи, дейности, за да злепоставиш или навредиш на някой персонално.
Не тука не става дума за това. По- скоро е някакъв безкраен продан на житейски истории, трептения от една и съща периодичност. Търсят се връзки в едни събития, изясняват се други, логиката се разкрива и те се навързват. Така светът става по- понятен, по- комфортен и по- логичен. Сякаш се убеждаваме една друга, какъв брой мощна е дамата, нейният дух. Животът е толкоз находчив във всичко, което ни сервира, че като че ли това безспирно шерване ни приготвя за всичко, което може да се случи.
Начинът, по който се подреждат събитията в живота на една като че ли повтарят модел в живота на друга – да, постоянно ще има раждане, гибел, разлъка, обич, синовен дълг, майчин инстинкт, само че дали сме готови за тях вътрешно по метода, по който го демонстрираме външно? Тази прословута женска мощ се черпи точно от шерването посред ни, успокоението, което ни дава.
Ще си обясняваме магиите, билкарството, свръхестественото, леенето на патрон, урочасването, силата на светената вода. Приемаме ги с не по- дребна съвестност, в сравнение с работата или грижата за болното си дете – това е част от женското ни начало и му дава мощ. Нуждата да споделяме ни обвързва толкоз мощно, че към този момент не можеш да кажеш къде стартира твоята история и къде приключва непознатата – като че ли всяка история може да се е случила на всеки.
А фамилните истории? Случвало ли ви се е да се съберете някои дами от фамилията – лели, баби, дребни и огромни, далечни и близки и да започнете да нищите родовата история? Коя през еди коя си година какво направила, пък мъжът й и той какво сторил и по този начин до безспир. Всяка може да се включи когато и да е, дори да плете или да шие, да бели пипер за салатата или някаква друга машинална активност, която избистря мислите. Това са едни от най- скъпите фамилни моменти, които обвързват дамите по- мощно от всичко друго.
Обменът на истории като че ли утвърждава женската мъдрост в един световен проект. Историите, които се разменят са от всекидневието, само че постоянно са от Живота. В тях откриваме истини и дозата мъдрост, която в това другарство е разменната монета. Нима като описваме за раждане и гибел, за нещастни случаи и щастливи развръзки, не утвърждаваме кръговрата на Живота, неговата целокупност и непроменяемост. Колко малко пионки сме ние в една огромна игра, в нечий световен проект, в която роля има нещо по едно и също време трагично, само че и величествено.
“Намирам в това описване на истории някакво проклинание, магия за мощ и единодушие. Усещам обязаност с всички дами, тъй като всяка жена може, знае и желае да споделя с други дами. Сякаш в един миг всички ставаме близки, сестри даже. ”
С тази разменна монета, мъдростта, с която плащаме за всяка последваща история в действителност се натрупа благосъстоянието на дамата, едно постоянно познание, което се предава от млади на остарели, от опитни на неопитни. За да знаят, с цел да помнят и сами да станат проводник на античното женско знание.
Затова, колкото и да е претрупан деня ни, грижите, работата, това препускане по задания, не трябва, освен това - витално належащо е, да се срещаме по женски. Да бъбрим и за маникюр, само че и да обменяме, споделям, съветваме. Да влизаме по отношение на интуицията си и да демонстрираме, че тя работи. Събирането по женски е обред, който доста дами преди нас, епохи обратно са правили, с цел да сплотяват женската си същина в едно знание, което крепи света на раменете си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ