Забелязали ли сте, че някои от най-интелигентните и способни на

Забелязали ли сте, че някои от най-интелигентните и способни на бездънен размисъл човеци, които познавате не се усещат щастливи?

Може да имат всичката обич на света, сътрудник в живота, прелестно семейство и триумф на работното си място, само че все пак има нещо, което нормално ги кара да изпитват самотност, горест и обезсърчение. Или както споделя Ърнест Хемингуей: „ Щастието у интелигентните хора е най-рядкото нещо, което знам. “

Ето 6 вероятни аргументи, за какво щастието у интелигентните хора е толкоз необичаен феномен:

Интелигентните хора проучват всичко прекомерно доста

Много хора с висок коефициент на просветеност имат склонността да мислят прекомерно доста, непрестанно да проучват всичко, което се случва в живота им и освен в него. Това е изцеждащо, изключително в случай че мисловният развой те води до нежелани и разочароващи изводи (обикновено става тъкмо това).

Чували ли сте израза „ незнанието е самодоволство “? Определено е правилно – колкото по-малко разбираш, толкоз си по-безгрижен и надлежно – благополучен. Да можеш да разкриваш същинските лица на хората и скритите им претекстове е задоволително натоварващо. Дори единствено това от време на време те кара да си отчаян от целия свят. Не е нужно да загатваме отражението на философските тематики, световните проблеми и безконечните алтернативи в живота, които нямат решение.

Интелигентните хора имат високи стандарти

Умните знаят какво желаят и не се помиряват с по-малко от това, без значение за коя сфера в живота приказваме. Това значи, че за тях е по-трудно да бъдат задоволени с професионални достижения, връзки и безусловно всичко, което има място в живота им.

Нещо повече, доста хора с брилянтни теоретични мозъци се оказват не изключително интелигентни на практично житейско равнище, имат странна и идеалистична позиция към света. Така, когато упованията им се сблъскат със суровата действителност на живота, това неизбежно води до отчаяние.

Интелигентните хора са прекомерно твърди със себе си

Друга причина за какво умните хора се провалят в усилието да бъдат щастливи е, че са прекомерно прецизни и взискателни към себе си. Тук не става дума единствено за достижения и провали. Интелигентните, надълбоко мислещи човеци постоянно проучват себе си и личното си държание по толкоз непоколебим метод, като че ли целеустремено търсят неща, за които да се обвинят.

Понякога просто си лежиш в леглото и се опитваш да заспиш, когато ненадейно извикваш в главата си обстановка (нещо, което евентуално се е случило от дълго време – преди месеци или даже години), при която не си постъпил както е трябвало. Това е изцяло задоволително да съсипе съня ти и да токсини настроението ти. Интелигентните хора постоянно претърпяват такива мемоари и връщания към личните си неточности в предишното. А това култивира виновност и други отрицателни страсти, което пречи на щастието.

Реалността не е задоволителна

Хората с висок коефициент на просветеност в никакъв случай не се отхвърлят да търсят нещо по-голямо – модел, смисъл, цел. Най-дълбоките и най-мечтателните от тях не стопират до тук – неуморните им разум и въображение не им разрешават да се провиснал и да се любуват „ на простите неща в живота. “ Тривиалната действителност е прекомерно скучна за тях. Такива хора копнеят за нещо фантастично, идеално, постоянно … и, естествено, в никакъв случай не го намират в действителния свят.

Чувствал ли си се, като че ли не принадлежиш тук, че е трябвало да живееш в друга ера или даже на друга планета. Дълбоко мислещите интелигентни хора непрекъснато се усещат по този начин. Как може да си благополучен, в случай че си непознат на света, в който живееш?

Липса на връзка и схващане

Да бъдеш изцяло свестен от някого е едно от най-великите прекарвания, които човешкото създание може да има. Колко удобно е да бъдеш дружно с някой, който мисли като теб някъде на безшумно и да водите СМИСЛЕН диалог, да си даваш сметка, че този човек схваща концепциите ти и споделя гледната ти точка за света…

За страдание интелигентните хора рядко изпитват това наслаждение. Повечето от тях се усещат самотни и неразбрани, като че ли никой не може да види и оцени дълбочината на техния разум.

Сега към този момент е научно доказано, че с цел да бъдат щастливи, хората с висок коефициент на просветеност имат потребност от по-малко социализация спрямо хората със междинни равнища на IQ. Това не значи, че умните хора нямат потребност от човешко взаимоотношение и първокласен диалог.Те просто избират да приказват за запленяващи и значими неща, а не да разискват храната, времето или нечии проекти за уикенда. Няма потребност да споделяме, че в наше време е мъчно да се намерят хора за по-дълбоки диалози.

Много хора с висок IQ страдат от психологични проблеми

Има доста проучвания, които свързват психологични разстройства (биполярни, тревога и т.н.) с високия коефициент на просветеност. Възможно ли е тези положения да са непряк резултат на изобретателния талант и брилянтния разум? Не е ясно, науката има още доста работа по откриване на мистериите на човешкия мозък.

Същевременно интелигентните хора, които не страдат от ментални разстройства, стават жертва на по този начин наречената екзистенциална меланхолия, която постоянно е резултат на прекалено мислене. Ако мислиш от самото начало и анализираш всичко в дълбочина, по някое време започваш да разсъждаваш върху живота, гибелта и смисъла на съществуванието и това е задоволително да искаш да направиш преоценка на личното си съществуване, а в следствие изпитваш горест без да има особена причина.