На дъното
Забележете: Да се приказва за бедността от дълго време е десета глуха на медиите. Мухлясалата стена в лабиринта от тематики, която няма по какъв начин да издържи на сензационния проливен дъжд от прихващачите на внимание като произшествия, обири, убийства, търкалящи се в хранилища кореспонденти, изписването на " Локо София " на мемориала на мира в Хирошима. В такава конкуренция данните на Евростат, че над 2 милиона българи живеят на ръба на общественото изключване в поголовна беднотия, са някаква маргинална тематика и фонов звук, който буди скука и бързо потапяне с натъпкани в джобовете камъни в новинарския поток.
Как бедността стана безинтересна?
Ето по какъв начин: политическата адженда се концентрира върху прилепчиви тематики в няколко оси - неолиберализъм-консерватизъм, Сорос и Антисорос, Путин и Тръмп и серията от битови произшествия, с които настъпателно се стартира новинарска емисия. Eжедневната размазана кола по автомагистрала " Тракия " се трансформира в информативен подарък и рейтингообразуващ фактор, от който никой не желае да си лиши. Но евентуално най-големият проблем е, че новите леви придвижвания се концентрираха върху проблемите за правата, ЛГБТ общностите, половите издевателства на #MeToo и един писклив ентусиазъм към виктимизация, в който оскърбените и унижените не са презряната работническа класа, която продължава да съществува и да се пържи в личен си сос на 500 лв. заплата и 700 лв. разноски, а тези, чиито в множеството случаи безпроблемно икономическо битие е накърнено от терзанията по промяна на пола. В това отношение новите леви направиха извънредно наивна замяна по пирамидата на Маслоу, а и на самия Маркс - фокусът попадна върху високите стъпала, когато самите основи не престават да стоят разнебитени, само че всеки гнусливо бяга от до момента с тях. Бедността стана немодерна.
И освен немодерна: стана неразбираема и неразказуема. В политическия разказ бедността е резултат не от неправда, а от 100 процентов неправилно изживян живот. Провалът не е систематичен, а персонален. Вместо сбъдване на тоталитарната упоритост за паричен триумф, си се сгромолясал на дъното и в този момент би трябвало да теглиш по този начин, както се тегли в пъкъла, само че приживе, че да се подготвиш в точния момент. А медиите комфористки удостиха общественото изключване с нехайство: На бедността се гледа единствено от горната страна, през статистика. Дроново наблюдаване. Един Карбовски не е задоволителен, различен няма. А за него безгрижно се махва с ръка, че видиш ли все по дъната ходил, нямало ли друга работа. Два милиона маргинали наподобява не са ви задоволителни. Абе мани, дай да забележим какво е рекъл Путин, Орбан и Барозу и да помислим по какъв начин да се ориентираме геополитически.
Дезориентация.
Автор: Райко Байчев
Как бедността стана безинтересна?
Ето по какъв начин: политическата адженда се концентрира върху прилепчиви тематики в няколко оси - неолиберализъм-консерватизъм, Сорос и Антисорос, Путин и Тръмп и серията от битови произшествия, с които настъпателно се стартира новинарска емисия. Eжедневната размазана кола по автомагистрала " Тракия " се трансформира в информативен подарък и рейтингообразуващ фактор, от който никой не желае да си лиши. Но евентуално най-големият проблем е, че новите леви придвижвания се концентрираха върху проблемите за правата, ЛГБТ общностите, половите издевателства на #MeToo и един писклив ентусиазъм към виктимизация, в който оскърбените и унижените не са презряната работническа класа, която продължава да съществува и да се пържи в личен си сос на 500 лв. заплата и 700 лв. разноски, а тези, чиито в множеството случаи безпроблемно икономическо битие е накърнено от терзанията по промяна на пола. В това отношение новите леви направиха извънредно наивна замяна по пирамидата на Маслоу, а и на самия Маркс - фокусът попадна върху високите стъпала, когато самите основи не престават да стоят разнебитени, само че всеки гнусливо бяга от до момента с тях. Бедността стана немодерна.
И освен немодерна: стана неразбираема и неразказуема. В политическия разказ бедността е резултат не от неправда, а от 100 процентов неправилно изживян живот. Провалът не е систематичен, а персонален. Вместо сбъдване на тоталитарната упоритост за паричен триумф, си се сгромолясал на дъното и в този момент би трябвало да теглиш по този начин, както се тегли в пъкъла, само че приживе, че да се подготвиш в точния момент. А медиите комфористки удостиха общественото изключване с нехайство: На бедността се гледа единствено от горната страна, през статистика. Дроново наблюдаване. Един Карбовски не е задоволителен, различен няма. А за него безгрижно се махва с ръка, че видиш ли все по дъната ходил, нямало ли друга работа. Два милиона маргинали наподобява не са ви задоволителни. Абе мани, дай да забележим какво е рекъл Путин, Орбан и Барозу и да помислим по какъв начин да се ориентираме геополитически.
Дезориентация.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ