Джулиана Гани – Ташева: Доказах, че не съм куха силиконка
Забавлявам се, когато хората се шашкат от трите ми отлични дипломи, споделя „ Мис Силикон 2013″
Джулиана Гани по нищо не наподобява на останалите силиконови мис. Тя е като вълшебна кутийка, от която непрестанно изскачат изненади… Джули е красива, секси, атрактивна и разкрепостена – визия, с която си завоюва купата „ Мис Силикон 2013″. На нежното си тяло носи близо 2000 кубика силикон. Притежава и купите Best erotic model 2012, „ Мис Тунинг 2014 ”, „ Секси модел на годината 2016 ”. Във вените й тече буйна кръв, примес от българка и италианец, а свадите към нея извират един след различен.
Родена е в Пловдив преди 26 години. Свири на пиано от дребна – цели 16 години. Отличничка е от музикалното учебно заведение, където приключва пиано и вокал и изнася концерти с Пловдивската филхармония. „ Отличен “ написа и в дипломите й за бакалавър по стопанска система на туризма и магистър по ръководство на европейски планове в Пловдивския университет.
– Джулиана, на 8 февруари ти не се яви на личния си конкурс „ Мис Страст“. Защо?
– Бях провела всичко съвършено, само че час и половина преди състезанието хората, които трябваше да обличат девойките, ме предадоха, с цел да отидат на състезанието „ Мис София“. Бях напряко унищожена и нямах сили, нямах нерви, единствено плачех и не можах да отида на състезанието, с цел да не ме разпитват всички какво ми е.
– Но състезанието въпреки всичко се е провел…
– Моят Станимир взе нещата в ръцете си и се оправи съвършено с организацията. Аз му написах всичко по вайбъра и той го направи. А моите другари братя бяха неповторими, всички дружно ме поддържаха, като пристигнаха в журито – Алекс и Даниел Петканови, Ваня Щерева, Антон Стефанов, Ани Сарандева. За „ Мис Страст “ са избрали момиче на име Андроники Първанова. Този конкурс ще остане като казус в историята – някой да не отиде на личния си конкурс, който самичък е провел, в това число и е написал сюжета.
– За теб е основан облик на една красива безмозъчна кукла…
– Точният израз, с който ме нарекоха, е „ куха силиконова кукла“.
– Малко хора знаят обаче, че си с 3 отлични дипломи от висши учебни заведения, свириш на пиано 16 години, изнасяш концерти… При подобен бекграунд за какво ти беше и купа „ Мис Силикон“?
– Винаги ме е патило към сцената. Харесваше ми да експортирам типичен концерти на огромна сцена с огромни рокли. После започнах да танцувам, да пея… Сцената е мястото, на което съм себе си и където се усещам най-добре. А по отношение на състезанието, от дребна бях по-различна и всички ми споделяха: „ Джули, висока си, хубавка си, за какво не отидеш на един конкурс?“. Казах си: „ Да бе, в действителност, ще отида да пробвам“. Бях на 20 години, когато се явих на състезанието, таман си сложих силикона. Да ти кажа почтено, нямах кой знае какви упования. Никого не познавах, идвах от Пловдив, всеки си беше с дружинка, с другар, а аз – сама, една такава стресната – като в небрано лозе. Обаче цялото жури толкоз ме хареса, че от 11 индивида 10 ми дадоха награди. Имаше 3500 индивида в залата, всички станаха на крайници, пляскаха и викаха моето име. Станах сензация за една вечер.
– Участваше и в еротичното „ Бабилон шоу“. И с танците ли завърши?
– В това шоу бях 4 години, и то основна в балета. Откривах и закривах огромни заведения, правех хореографиите. И в този момент ме канят, единствено че към този момент не считам, че е благопристойно една омъжена жена да се кълчи по заведенията.
– Беше асистентка в предаването „ Комисията Павлов“, снима се в сериала „ Столичани в повече“. Телевизията май те притегля.
– Да, апропо доста съм желала да бъда водеща. Много ми харесва това да изслушваш историите на хората и да им задаваш забавни въпроси. Искам да повеждам предаване за орисите на хората, за хубавите и неприятните им моменти, не напудрени и лъскави, нито някакви жълтини, а изповеди за живота на един човек. Не знам дали ставам, от време на време приказвам дивотии и доста пъти ме има в „ Господари на ефира“, само че това съм аз.
– Толкова доста занимания, дипломи, амбиции… Това не те ли обърква?
– Не бих споделила. С бакалавъра си по стопанска система на туризма можех да работя в туристическа организация, да стана стюардеса, шеф на хотел – каквото желая. Само че постоянно са ме влечали театралните изяви, даже и тогава, когато ми е било доста мъчно и се е налагало да пътувам с часове, не яла, не спала.
– Магистратурата ти по ръководство на европейски планове също ли не влиза в проектите ти?
– В вропейските планове има огромен веществен запас. По-нататък бих могла да запиша и докторантура, за какво не. Аз в действителност вървях с доста огромно предпочитание на лекции. Майка ми дори ми споделяше: „ Бе кво ти пука там, тройка, четворка, с колкото завършиш – с толкоз. Никой не ти гледа в този момент да е цялостно 6″. Винаги съм желала да се потвърдя, че мога, че знам и ми е било забавно да изучавам.
– Публикувала си във фейсбук фотография на дипломите си. Да не би някой да те е обвинил, че си ги взела по втория метод?
– Не някой, а това беше всеобщото мнение в България, че щом по този начин наподобявам, значи съм куха, посредствена, плиткоумна и всичко друго в тоя дух. Само че аз им потвърдих, че съм доста упорита, борбена и не съм някоя елементарна кифла. Имам самочувствие, тъй като не съм разчитала на никого и всичко съм постигнала изцяло сама. Всеки ден си ходех на лекции с автобусчето, в 7,30 сутринта.
Проф. доктор Станислав Семерджиев:
Българинът не гледа кино, а телевизия
Сексскандалът в Холивуд е напълно политически режисиран сюжет от администрацията на Тръмп, уверен е ректорът на НАТФИЗ
Проф. доктор Станислав Семерджиев е за трети мандат за ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство “Кръстьо Сарафов ”. През 1991 година основава специалността “Драматургия ”. От 1983-а до момента е бил ръководител или член на интернационалните фестивални журита, гост-преподавател в университети и докладчик в научни симпозиуми допълнително от 50 страни. Автор е на над 150 научни и критически изявления. Сценарист и съветник на повече от 60 пълнометражни кино сюжета за европейски продуцентски компании.
Отидох в кабинета му с концепцията да беседваме за 70-годишнината от основаването на НАТФИЗ, само че приказката потегли в друга посока и в края му цитирах Лев Толстой: „ А знаете ли по какъв начин ме изненада Ана Каренина – взе, че се самоуби ”.
– Съдейки по тематиката на монографията ви „Кратка история на международната сценаристика, том 1: Съединени американски щати 1987-1927“, мога умерено да ви попитам не е ли просто изместване на погледа от политиката продължаващият да тече скандал за полови похищения в Холивуд?
– За мен това е напълно политически режисиран сюжет от администрацията на Тръмп, тъй като главните рецензии към него бяха от средите на Холивуд, а не от Бродуей или от средите на музикалната промишленост. Затова и хората от киното са под прицел, тъй като по този метод се отвлича вниманието от всички вътрешно- и външнополитически въпроси. Но не толкоз се отвлича вниманието, ами се споделя съвсем непосредствено: „ Вие всичките ме обвинявахте, че съм коцкар, че съм сексист, че съм прелюбодеец с неморална визия за държание пред света. А вие какви сте?! ” Тази обстановка е извънредно добре режисирана. Тя няма да се приключи, а ще продължи, тъй като се ползват два добре известни правилото: „ разделяй и владей “ и „ самун и зрелища “. Точно тази клевета, този вид тиня доста наподобяват на връщането на годините на макартизма, когато хората бяха набеждавани за леви убеждения, даже да нямаха такива. Сега ги упрекват в сексизъм. Ясно е, че това работи и откакто работи, ще се употребява. Но си мисля, че да си позволиш след 20-30 и повече години да отправяш обвинявания е не просто безсрамно, а е позорно. Гледах доста деликатно материалите, където всички тези звезди, които упрекват в този момент, през годините не са показали по никакъв метод гадност, пренебрежение, отвращение да поддържат връзка с въпросните хора, които в този момент са на прицел. Напротив! Същите те с извънредно наслаждение са консумирали привилегиите да бъдат близки с упрекнатите във всевъзможни похищения. Така че моралният въпрос е кой е по-виновен и от коя страна би трябвало да стартира очищението.
– В несекващия скандал някак си потъна обвиняването, че във кино лентата, от който изрязаха Кевин Спейси по морални аргументи, Мишел Уилямс получава 1500 пъти по-малък хонорар от този на Марк Уолбърг за същата работа в същата лента.
– През последните 5-6 години, бивайки изпълнителен шеф на CILECT (Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища), следя, че има една сериозна група от професори, някои от тях даже ръководители на висши учебни заведения, които упорстват да стартира огромна акция за равнене на количеството преподаватели мъже и дами, на студентите мъже и дами, на дебютантите мъже и дами във всички области на нашата сфера. Това е толкоз неуместно! Ако стигнем до слагането на такива квоти, креативният развой ще се обезсмисли. Няма по какъв начин да се приказва за това, че би трябвало да бъдат равностойно показани мъжете и дамите, когато става дума за гений!
– Мислите ли, че в България има сходна дискриминация при заплащането на креативния труд на мъжете и дамите?
– Категорично – не. Аз по-скоро бих споделил, че в региона на драматургията работят повече дами, в сравнение с мъже. В областите на монтажа, на звука, на операторското майсторство даже, от години работят дами. Единствено в кинорежисурата, наблягам кинорежисурата, тъй като в малкия екран не е по този начин. Там има сериозна дамска надмощие. Нито пък има някакъв проблем със заплащането. Работи се по едни цени, в никакъв случай сътрудници не са се оплаквали от дискриминационно отношение.
– Какво желае да гледа българският фен?
– Точно тук е казусът. Дори когато създателите съумяват да създадат добър, естествен, човешки филм като „ Вездесъщият ”, той отново не събра задоволително фенове, колкото би трябвало да има съгласно мен – сравнявайки го с „ Мисия Лондон ”, който направи половин милион. А той е злободневна ирония, която никога не е по-добра от него. Ако се върнем към филмите от последните няколко години, „ Съдилището ” на Стефан Командарев също не съумя да събере доста аудитория. Да забележим „ Посоки ” какво ще направи. Да вземем, да вземем за пример, кино лентата „ Воевода ”, който аз доста одобрявам и считам, че има достижения – феновете му са към 110 000. „ Възвишение ” го води с към 20 хиляди. Това са филми за българския народно-патриотичен дух. Дори те не събират аудитория. Мисля, че създателите и на „ Възвишение ”, и на „ Воевода ” са надълбоко сюрпризирани от този незначителен зрителски интерес. Те имаха напълно други упования. Това демонстрира, че изцяло българското общество не гледа българско кино.
– А гледа ли изобщо кино?
– Ще кажа, че българското общество изобщо не гледа кино! Дори американско. То гледа телевизия. На българина му е доста по-лесно да си седи вкъщи и да гледа телевизия напълно гратис, вместо да се вдигне със фамилията си и да даде 50 лв. за билети, а тъй като са в мола, да купят още нещо и да похарчат 100 лв.. Е, да де, но за елементарния българския фен това са големи пари. Това значи, че за него ходенето на кино е празник, но ние не му предлагаме празници! Мисля, че киното стартира да се трансформира в елитарно изкуство. Ще се трансформира в празник, какъвто е операта, какъвто е театърът.
И още…
Мегз по сутиен на светско събитие
Илиана Раева отхвърли да води война с Нешка
Подозират Луис Карол в педофилия
Проф. Иван Черноземски изумил Нобелови лауреати
Нашенка дели легло с 31 години по-млад от нея
Синът на Лепа Брена любил българка
Баровеца си купил апартамент с един хонорар
Сесил Каратанчева описа за тайната си женитба
Михаил Баришников е магнит за дамите
Бенджамин Франклин разкрил гръмоотвода
Наши лекари построиха нова челюст от пищялна кост
Артефакти потвърждават съществуването на развити антични цивилизации
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 14 ФЕВРУАРИ
Джулиана Гани по нищо не наподобява на останалите силиконови мис. Тя е като вълшебна кутийка, от която непрестанно изскачат изненади… Джули е красива, секси, атрактивна и разкрепостена – визия, с която си завоюва купата „ Мис Силикон 2013″. На нежното си тяло носи близо 2000 кубика силикон. Притежава и купите Best erotic model 2012, „ Мис Тунинг 2014 ”, „ Секси модел на годината 2016 ”. Във вените й тече буйна кръв, примес от българка и италианец, а свадите към нея извират един след различен.
Родена е в Пловдив преди 26 години. Свири на пиано от дребна – цели 16 години. Отличничка е от музикалното учебно заведение, където приключва пиано и вокал и изнася концерти с Пловдивската филхармония. „ Отличен “ написа и в дипломите й за бакалавър по стопанска система на туризма и магистър по ръководство на европейски планове в Пловдивския университет.
– Джулиана, на 8 февруари ти не се яви на личния си конкурс „ Мис Страст“. Защо?
– Бях провела всичко съвършено, само че час и половина преди състезанието хората, които трябваше да обличат девойките, ме предадоха, с цел да отидат на състезанието „ Мис София“. Бях напряко унищожена и нямах сили, нямах нерви, единствено плачех и не можах да отида на състезанието, с цел да не ме разпитват всички какво ми е.
– Но състезанието въпреки всичко се е провел…
– Моят Станимир взе нещата в ръцете си и се оправи съвършено с организацията. Аз му написах всичко по вайбъра и той го направи. А моите другари братя бяха неповторими, всички дружно ме поддържаха, като пристигнаха в журито – Алекс и Даниел Петканови, Ваня Щерева, Антон Стефанов, Ани Сарандева. За „ Мис Страст “ са избрали момиче на име Андроники Първанова. Този конкурс ще остане като казус в историята – някой да не отиде на личния си конкурс, който самичък е провел, в това число и е написал сюжета.
– За теб е основан облик на една красива безмозъчна кукла…
– Точният израз, с който ме нарекоха, е „ куха силиконова кукла“.
– Малко хора знаят обаче, че си с 3 отлични дипломи от висши учебни заведения, свириш на пиано 16 години, изнасяш концерти… При подобен бекграунд за какво ти беше и купа „ Мис Силикон“?
– Винаги ме е патило към сцената. Харесваше ми да експортирам типичен концерти на огромна сцена с огромни рокли. После започнах да танцувам, да пея… Сцената е мястото, на което съм себе си и където се усещам най-добре. А по отношение на състезанието, от дребна бях по-различна и всички ми споделяха: „ Джули, висока си, хубавка си, за какво не отидеш на един конкурс?“. Казах си: „ Да бе, в действителност, ще отида да пробвам“. Бях на 20 години, когато се явих на състезанието, таман си сложих силикона. Да ти кажа почтено, нямах кой знае какви упования. Никого не познавах, идвах от Пловдив, всеки си беше с дружинка, с другар, а аз – сама, една такава стресната – като в небрано лозе. Обаче цялото жури толкоз ме хареса, че от 11 индивида 10 ми дадоха награди. Имаше 3500 индивида в залата, всички станаха на крайници, пляскаха и викаха моето име. Станах сензация за една вечер.
– Участваше и в еротичното „ Бабилон шоу“. И с танците ли завърши?
– В това шоу бях 4 години, и то основна в балета. Откривах и закривах огромни заведения, правех хореографиите. И в този момент ме канят, единствено че към този момент не считам, че е благопристойно една омъжена жена да се кълчи по заведенията.
– Беше асистентка в предаването „ Комисията Павлов“, снима се в сериала „ Столичани в повече“. Телевизията май те притегля.
– Да, апропо доста съм желала да бъда водеща. Много ми харесва това да изслушваш историите на хората и да им задаваш забавни въпроси. Искам да повеждам предаване за орисите на хората, за хубавите и неприятните им моменти, не напудрени и лъскави, нито някакви жълтини, а изповеди за живота на един човек. Не знам дали ставам, от време на време приказвам дивотии и доста пъти ме има в „ Господари на ефира“, само че това съм аз.
– Толкова доста занимания, дипломи, амбиции… Това не те ли обърква?
– Не бих споделила. С бакалавъра си по стопанска система на туризма можех да работя в туристическа организация, да стана стюардеса, шеф на хотел – каквото желая. Само че постоянно са ме влечали театралните изяви, даже и тогава, когато ми е било доста мъчно и се е налагало да пътувам с часове, не яла, не спала.
– Магистратурата ти по ръководство на европейски планове също ли не влиза в проектите ти?
– В вропейските планове има огромен веществен запас. По-нататък бих могла да запиша и докторантура, за какво не. Аз в действителност вървях с доста огромно предпочитание на лекции. Майка ми дори ми споделяше: „ Бе кво ти пука там, тройка, четворка, с колкото завършиш – с толкоз. Никой не ти гледа в този момент да е цялостно 6″. Винаги съм желала да се потвърдя, че мога, че знам и ми е било забавно да изучавам.
– Публикувала си във фейсбук фотография на дипломите си. Да не би някой да те е обвинил, че си ги взела по втория метод?
– Не някой, а това беше всеобщото мнение в България, че щом по този начин наподобявам, значи съм куха, посредствена, плиткоумна и всичко друго в тоя дух. Само че аз им потвърдих, че съм доста упорита, борбена и не съм някоя елементарна кифла. Имам самочувствие, тъй като не съм разчитала на никого и всичко съм постигнала изцяло сама. Всеки ден си ходех на лекции с автобусчето, в 7,30 сутринта.
Проф. доктор Станислав Семерджиев:
Българинът не гледа кино, а телевизия
Сексскандалът в Холивуд е напълно политически режисиран сюжет от администрацията на Тръмп, уверен е ректорът на НАТФИЗ
Проф. доктор Станислав Семерджиев е за трети мандат за ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство “Кръстьо Сарафов ”. През 1991 година основава специалността “Драматургия ”. От 1983-а до момента е бил ръководител или член на интернационалните фестивални журита, гост-преподавател в университети и докладчик в научни симпозиуми допълнително от 50 страни. Автор е на над 150 научни и критически изявления. Сценарист и съветник на повече от 60 пълнометражни кино сюжета за европейски продуцентски компании.
Отидох в кабинета му с концепцията да беседваме за 70-годишнината от основаването на НАТФИЗ, само че приказката потегли в друга посока и в края му цитирах Лев Толстой: „ А знаете ли по какъв начин ме изненада Ана Каренина – взе, че се самоуби ”.
– Съдейки по тематиката на монографията ви „Кратка история на международната сценаристика, том 1: Съединени американски щати 1987-1927“, мога умерено да ви попитам не е ли просто изместване на погледа от политиката продължаващият да тече скандал за полови похищения в Холивуд?
– За мен това е напълно политически режисиран сюжет от администрацията на Тръмп, тъй като главните рецензии към него бяха от средите на Холивуд, а не от Бродуей или от средите на музикалната промишленост. Затова и хората от киното са под прицел, тъй като по този метод се отвлича вниманието от всички вътрешно- и външнополитически въпроси. Но не толкоз се отвлича вниманието, ами се споделя съвсем непосредствено: „ Вие всичките ме обвинявахте, че съм коцкар, че съм сексист, че съм прелюбодеец с неморална визия за държание пред света. А вие какви сте?! ” Тази обстановка е извънредно добре режисирана. Тя няма да се приключи, а ще продължи, тъй като се ползват два добре известни правилото: „ разделяй и владей “ и „ самун и зрелища “. Точно тази клевета, този вид тиня доста наподобяват на връщането на годините на макартизма, когато хората бяха набеждавани за леви убеждения, даже да нямаха такива. Сега ги упрекват в сексизъм. Ясно е, че това работи и откакто работи, ще се употребява. Но си мисля, че да си позволиш след 20-30 и повече години да отправяш обвинявания е не просто безсрамно, а е позорно. Гледах доста деликатно материалите, където всички тези звезди, които упрекват в този момент, през годините не са показали по никакъв метод гадност, пренебрежение, отвращение да поддържат връзка с въпросните хора, които в този момент са на прицел. Напротив! Същите те с извънредно наслаждение са консумирали привилегиите да бъдат близки с упрекнатите във всевъзможни похищения. Така че моралният въпрос е кой е по-виновен и от коя страна би трябвало да стартира очищението.
– В несекващия скандал някак си потъна обвиняването, че във кино лентата, от който изрязаха Кевин Спейси по морални аргументи, Мишел Уилямс получава 1500 пъти по-малък хонорар от този на Марк Уолбърг за същата работа в същата лента.
– През последните 5-6 години, бивайки изпълнителен шеф на CILECT (Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища), следя, че има една сериозна група от професори, някои от тях даже ръководители на висши учебни заведения, които упорстват да стартира огромна акция за равнене на количеството преподаватели мъже и дами, на студентите мъже и дами, на дебютантите мъже и дами във всички области на нашата сфера. Това е толкоз неуместно! Ако стигнем до слагането на такива квоти, креативният развой ще се обезсмисли. Няма по какъв начин да се приказва за това, че би трябвало да бъдат равностойно показани мъжете и дамите, когато става дума за гений!
– Мислите ли, че в България има сходна дискриминация при заплащането на креативния труд на мъжете и дамите?
– Категорично – не. Аз по-скоро бих споделил, че в региона на драматургията работят повече дами, в сравнение с мъже. В областите на монтажа, на звука, на операторското майсторство даже, от години работят дами. Единствено в кинорежисурата, наблягам кинорежисурата, тъй като в малкия екран не е по този начин. Там има сериозна дамска надмощие. Нито пък има някакъв проблем със заплащането. Работи се по едни цени, в никакъв случай сътрудници не са се оплаквали от дискриминационно отношение.
– Какво желае да гледа българският фен?
– Точно тук е казусът. Дори когато създателите съумяват да създадат добър, естествен, човешки филм като „ Вездесъщият ”, той отново не събра задоволително фенове, колкото би трябвало да има съгласно мен – сравнявайки го с „ Мисия Лондон ”, който направи половин милион. А той е злободневна ирония, която никога не е по-добра от него. Ако се върнем към филмите от последните няколко години, „ Съдилището ” на Стефан Командарев също не съумя да събере доста аудитория. Да забележим „ Посоки ” какво ще направи. Да вземем, да вземем за пример, кино лентата „ Воевода ”, който аз доста одобрявам и считам, че има достижения – феновете му са към 110 000. „ Възвишение ” го води с към 20 хиляди. Това са филми за българския народно-патриотичен дух. Дори те не събират аудитория. Мисля, че създателите и на „ Възвишение ”, и на „ Воевода ” са надълбоко сюрпризирани от този незначителен зрителски интерес. Те имаха напълно други упования. Това демонстрира, че изцяло българското общество не гледа българско кино.
– А гледа ли изобщо кино?
– Ще кажа, че българското общество изобщо не гледа кино! Дори американско. То гледа телевизия. На българина му е доста по-лесно да си седи вкъщи и да гледа телевизия напълно гратис, вместо да се вдигне със фамилията си и да даде 50 лв. за билети, а тъй като са в мола, да купят още нещо и да похарчат 100 лв.. Е, да де, но за елементарния българския фен това са големи пари. Това значи, че за него ходенето на кино е празник, но ние не му предлагаме празници! Мисля, че киното стартира да се трансформира в елитарно изкуство. Ще се трансформира в празник, какъвто е операта, какъвто е театърът.
И още…
Мегз по сутиен на светско събитие
Илиана Раева отхвърли да води война с Нешка
Подозират Луис Карол в педофилия
Проф. Иван Черноземски изумил Нобелови лауреати
Нашенка дели легло с 31 години по-млад от нея
Синът на Лепа Брена любил българка
Баровеца си купил апартамент с един хонорар
Сесил Каратанчева описа за тайната си женитба
Михаил Баришников е магнит за дамите
Бенджамин Франклин разкрил гръмоотвода
Наши лекари построиха нова челюст от пищялна кост
Артефакти потвърждават съществуването на развити антични цивилизации
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 14 ФЕВРУАРИ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ