Забързани в преследване на нашите цели, ние не винаги осъзнаваме

Забързани в гонене на нашите цели, ние не постоянно осъзнаваме какъв дълъг път сме минали и какво към този момент сме постигнали. Всяка година аз си върша равносметка за напредъка във връзка с моите персонални финанси и в този момент ще ви поканя да го създадем дружно. В тази публикация ще ви показва 5 достижения, с които би трябвало да се гордеем, в случай че към този момент са в предишното ни. Ако към момента не са, ще имаме насочна точка за идващите 12 месеца.

Нямаме заеми и други отговорности

Това е идеалният вид да нямаме никакви заеми, само че не е нужно да чакаме момента, когато ще изплатим и последната вноска, с цел да честваме. Дори да погасим единствено един потребителски заем или кредитна карта, това е огромно достижение, почтено за почитание. Това ще ни стимулира да побързаме с изплащането и на останалите ни отговорности.

Ако към момента огромна част от месечните ни приходи отиват за изплащането на заеми, е добре да променим метода си. При дълготрайни заеми, две или три спомагателни месечни вноски на година ще съкратят фрапантно периода и общите разноски за лихви по тях. Това е по този начин, тъй като първоначално огромна част от вноската е лихвено заплащане.

Аргументите в интерес на живота без заеми са много, само че най-важният от тях е, че ще ни остават повече свободни средства, които да влагаме и да отиват за финансиране на нашите цели. Не би трябвало да подценяваме и психическите резултати от задълженията. Според проучване на Northwestern University, хората с висока кредитна задлъжнялост имат по-високо равнище на стрес и са по-податливи на депресивни положения.

Не живеем от заплата до заплата

Това е огромно достижение, даже за хора с положителни приходи. Според разнообразни изследвания от последните години у нас, към 78% от българите живеят от заплата до заплата и нямат заделени пари. Всичко това е на фона на непрекъснато увеличаващите се заплати в България и понижаване на безработицата. Основните аргументи са ясни – заеми и липса на дисциплинираност и месечно бюджетиране на разноските. И в случай че за хората с ниски приходи, това е целесъобразно ненапълно, то за чиновници със заплати от 2,000 лв. и нагоре, е въпрос на ментална настройка.

Попаднеш ли един път в омагьосаната въртележка (по-високи приходи, които водят до по-високи разходи), излизането от нея е мъчно. Като градска легенда се споделя историята по какъв начин млад IT експерт си е купил папагалче за 3,000 лв. с първата си заплата, само че и аз съм имал сходни случаи в моята процедура. Ако не се погрижим да спестим някакви пари, да ги влагаме и да си осигурим най-малко още един източник на приходи, в един миг ще попаднем в сложна обстановка. Хубавото е, че от ден на ден хора осъзнават в какво състояние се намират и търсят метод, с цел да излязат от него.