Може ли Земята да се окаже част от черна дупка?
За земляните, които гледат към Космоса, нашата Слънчева система наподобява заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но допустимо ли е, в случай че погледнем още по-далеч, да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично? Като черна дупка да вземем за пример. Черните дупки са места във Вселената, където гравитацията е толкоз мощна, че изкривява времето и пространството към нея. Веднъж попаднало вътре, нищо - даже светлината, не може да излезе на открито. Според един от сюжетите, написа Livescience.com, Земята може да е била погълната от черна дупка доста от дълго време.
“Но в случай че това се е случило, гравитационното привличане би било пагубно ”, споделя Гаурав Ханна, физик по черни дупки в Университета на Роуд Айлънд. “С приближаването на Земята към черната дупка времето би се забавило. В взаимозависимост от размера на черната дупка материята би могла да се разтегне във форми, сходни на спагети. Дори в случай че планетата оцелее по-късно " спагетиране ", тя би се насочила към плътна и дребна сингулярност, където ще бъде изпепелена от налягането и температурата на неизмерима гравитационна мощ ”.
Затова и по думите на експерта опцията Земята да е била погълната от черна дупка в някакъв миг от нейната история може да бъде изключено, защото тя нямаше да съществува. Но има и различен метод нашата планета да се окаже част от черна дупка - да се е формирала там. " Черната дупка доста наподобява на Големия гърмеж в противоположна посока. Процесите наподобяват сходни ", споделя Ханна - черната дупка имплозира в дребна, доста плътна точка, а Големият гърмеж е избухнал точно от такава точка.
Според една от теориите Големият гърмеж първо е бил сингулярност на черна дупка в по-голяма родителска галактика. Плътният център се е компресирал и сгъстявал, " до момента в който по някакъв метод не се е взривил и в черната дупка не се е образувала вселена-бебе ".
Тази доктрина, известна като космология на Шварцшилд, допуска, че нашата галактика в този момент се уголемява в границите на черна дупка, която е част от вселена-родител. На доктрина този сюжет би означавал, че вселените могат да съществуват в по-големи вселени, сходно на съветските матрьошки, и че пътуването назад през черна дупка - евентуално невероятно достижение, би отключило непознати действителности, споделя Ханна. " Ако сме в черна дупка, тя би трябвало да е извънредно огромна ", изяснява на собствен ред Скот Фийлд, доцент по математика в Масачузетския университет в Дартмут. “Земята не е просто запратена в черна дупка с размерите на планета или даже с размерите на Слънчевата система. Ако казусът беше подобен, учените щяха да го виждат. Щяха да се следят следи от въртенето на черната дупка. Или пък щяхме да забележим фините изкривявания, породени от изключителната гравитация, като закъснение на времето и разпъване на материята, до момента в който хората се движат в нея ”. Така че в случай че Земята в действителност е част от черна дупка, тя би трябвало да е голяма, с размерите на вселената, и толкоз обширна, че да не може човечеството да доближи задоволително надалеч или задоволително бързо, с цел да открие гравитационните изкривявания.
“Но в случай че това се е случило, гравитационното привличане би било пагубно ”, споделя Гаурав Ханна, физик по черни дупки в Университета на Роуд Айлънд. “С приближаването на Земята към черната дупка времето би се забавило. В взаимозависимост от размера на черната дупка материята би могла да се разтегне във форми, сходни на спагети. Дори в случай че планетата оцелее по-късно " спагетиране ", тя би се насочила към плътна и дребна сингулярност, където ще бъде изпепелена от налягането и температурата на неизмерима гравитационна мощ ”.
Затова и по думите на експерта опцията Земята да е била погълната от черна дупка в някакъв миг от нейната история може да бъде изключено, защото тя нямаше да съществува. Но има и различен метод нашата планета да се окаже част от черна дупка - да се е формирала там. " Черната дупка доста наподобява на Големия гърмеж в противоположна посока. Процесите наподобяват сходни ", споделя Ханна - черната дупка имплозира в дребна, доста плътна точка, а Големият гърмеж е избухнал точно от такава точка.
Според една от теориите Големият гърмеж първо е бил сингулярност на черна дупка в по-голяма родителска галактика. Плътният център се е компресирал и сгъстявал, " до момента в който по някакъв метод не се е взривил и в черната дупка не се е образувала вселена-бебе ".
Тази доктрина, известна като космология на Шварцшилд, допуска, че нашата галактика в този момент се уголемява в границите на черна дупка, която е част от вселена-родител. На доктрина този сюжет би означавал, че вселените могат да съществуват в по-големи вселени, сходно на съветските матрьошки, и че пътуването назад през черна дупка - евентуално невероятно достижение, би отключило непознати действителности, споделя Ханна. " Ако сме в черна дупка, тя би трябвало да е извънредно огромна ", изяснява на собствен ред Скот Фийлд, доцент по математика в Масачузетския университет в Дартмут. “Земята не е просто запратена в черна дупка с размерите на планета или даже с размерите на Слънчевата система. Ако казусът беше подобен, учените щяха да го виждат. Щяха да се следят следи от въртенето на черната дупка. Или пък щяхме да забележим фините изкривявания, породени от изключителната гравитация, като закъснение на времето и разпъване на материята, до момента в който хората се движат в нея ”. Така че в случай че Земята в действителност е част от черна дупка, тя би трябвало да е голяма, с размерите на вселената, и толкоз обширна, че да не може човечеството да доближи задоволително надалеч или задоволително бързо, с цел да открие гравитационните изкривявания.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ