За децата и буквите: 4 десетилетия пред черната дъска
За всеки преподавател 24 май е един от огромните празници в годината. Но през днешния ден е по-специален ден за един учител, чийто е живот е неотлъчно обвързван с кирилицата повече от 40 години.
Татяна Станчева за за финален път ще чества дружно със своите възпитаници. Повече от 4 десетилетия тя е начален преподавател. Тя избрала тази специалност, тъй като постоянно мечтаела да преподава български език и литература, само че харесвала и дребните деца.
След като приключила - била разпределена в шуменското село Станянци, където има смесено население. Там живеела със своето семейство.
" Спомням си доста добре първият образователен ден, тъй като за мен бе извънредно вълнуващо. Беше доста мъчно, тъй като децата там не владееха в задоволителна степен български език, а аз не знаех една дума турски език.
За това никой университет не те приготвя, би трябвало да се оправиш самичък.
dariknews.bg-->
Никога няма да не помни по какъв начин трябваше да обясня на децата какво значи думата капка.
Тогава имахме черни дъски и кофи с вода, в които слагахме гъбата – да е мокра, да чистим дъската и аз си припомням, че просто потопих ръката си в кофата с вода и демонстрирах на децата какво е това капка ", спомня си тя. В селското школо прекарала 16 години.
" Тези деца желаеха да учат, само че трябваше да стартират от усвояването на езика ", споделя Татяна Станчева.
Учителката е горда, че все пак съумяла да научи децата на българската писменост – с цел да могат да просветлят мозъците си.
" Денят на славянската книжовност, е значим освен за учителите. Важен е за целият български народ. Защото той всяка година ни припомня, че с цел да ни има – го изискуем значително на двамата братя Кирил и Методий ", споделя тя за празника.
За нея празникът е специфичен.
" За мен това учебно заведение значи доста, сътрудниците ми значат доста и мъчно ще ми бъде да се откъсна от всичко това. Трудно ще ми бъде да се откъсна и от децата ", признава си учителката.
" Децата " й също мъчно ще се разделят със своята първа учителка.
dariknews.bg
" Никога няма да не помни госпожата, тъй като тя ме е научила на доста. Както в учебно заведение, по този начин и ми е давала други препоръки. Тя беше по този начин добра с нас...прощавала ни е доста пъти ", споделя Сесил и си спомня по какъв начин госпожата се е опитвала да им показа урок с мултимедия. Момичето даже е измислило стихотворение, което да посвети на госпожа Станчева.
А учителката споделя, макар дългия опит работата с толкоз дребни деца първо е предизвикателство.
" Никога, прекрачвайки прага на класната стая не може да бъдеш сигурен какво ще се случи в нея. Това носи на първо място наслада. Защото при дребните възпитаници се случват неща, които не ти се случват в живота на възрастните. И ти разбираш какъв брой чисти, какъв брой нараними са детските души ", споделя тя.
Татяна Станчева за за финален път ще чества дружно със своите възпитаници. Повече от 4 десетилетия тя е начален преподавател. Тя избрала тази специалност, тъй като постоянно мечтаела да преподава български език и литература, само че харесвала и дребните деца.
След като приключила - била разпределена в шуменското село Станянци, където има смесено население. Там живеела със своето семейство.
" Спомням си доста добре първият образователен ден, тъй като за мен бе извънредно вълнуващо. Беше доста мъчно, тъй като децата там не владееха в задоволителна степен български език, а аз не знаех една дума турски език.
За това никой университет не те приготвя, би трябвало да се оправиш самичък.
dariknews.bg--> Никога няма да не помни по какъв начин трябваше да обясня на децата какво значи думата капка.
Тогава имахме черни дъски и кофи с вода, в които слагахме гъбата – да е мокра, да чистим дъската и аз си припомням, че просто потопих ръката си в кофата с вода и демонстрирах на децата какво е това капка ", спомня си тя. В селското школо прекарала 16 години.
" Тези деца желаеха да учат, само че трябваше да стартират от усвояването на езика ", споделя Татяна Станчева.
Учителката е горда, че все пак съумяла да научи децата на българската писменост – с цел да могат да просветлят мозъците си.
" Денят на славянската книжовност, е значим освен за учителите. Важен е за целият български народ. Защото той всяка година ни припомня, че с цел да ни има – го изискуем значително на двамата братя Кирил и Методий ", споделя тя за празника.
За нея празникът е специфичен.
" За мен това учебно заведение значи доста, сътрудниците ми значат доста и мъчно ще ми бъде да се откъсна от всичко това. Трудно ще ми бъде да се откъсна и от децата ", признава си учителката.
" Децата " й също мъчно ще се разделят със своята първа учителка.
dariknews.bg " Никога няма да не помни госпожата, тъй като тя ме е научила на доста. Както в учебно заведение, по този начин и ми е давала други препоръки. Тя беше по този начин добра с нас...прощавала ни е доста пъти ", споделя Сесил и си спомня по какъв начин госпожата се е опитвала да им показа урок с мултимедия. Момичето даже е измислило стихотворение, което да посвети на госпожа Станчева.
А учителката споделя, макар дългия опит работата с толкоз дребни деца първо е предизвикателство.
" Никога, прекрачвайки прага на класната стая не може да бъдеш сигурен какво ще се случи в нея. Това носи на първо място наслада. Защото при дребните възпитаници се случват неща, които не ти се случват в живота на възрастните. И ти разбираш какъв брой чисти, какъв брой нараними са детските души ", споделя тя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ