На този ден: К като Коби, к като край…
За всеки състезател, даже за най-великите, краят на кариерата е неизбежно събитие. То е нещо, от което не можеш да избягаш, без значение какъв брой си бърз и мощен, без значение в каква форма се намираш. Понякога примирението с тази мисъл не е елементарно. Неслучайно сме виждали толкоз доста повторни (че и „ потретни”) завръщания. Трудно е да се откажеш от нещо, което е давало смисъл и посока на живота ти за толкоз дълъг интервал от време. Всъщност малко на брой са тези, които съумяват да трансфорат отказването, отдръпването, сбогуването в нещо красиво.
Коби Брайънт без никакви ангажименти е един от тях.
Точно преди 2 години популярният гард на Лос Анджелис Лейкърс разкри за желанията си да се отдръпна след края на сезон 2015/2016. Поемата „ Скъпи баскетбол” раздруса милионите почитатели по света, без значение дали те харесваха човека-оркестър за „ езерняците”. „ Това е всичко, което имам дам./ Сърцето ми може да понесе ударите./ Умът ми може да понесе усилието,/ само че моето тяло знае когава е време да кажеш „ сбогом”./ И това е окей./ Готов съм да те оставя”, написа най-хубавият изпълнител в цялата история на Лейкърс.
Тези стихове трансфораха остатъка от акцията в нещо в действителност красиво. Нямаше зала в НБА, която да не да подари с нужните аплодисменти ветерана, до момента в който той отмяташе последните си появи на паркета.
А в модерната история на баскетбола са малко хората, които заслужават сходно отношение повече от Брайънт. 18-кратен участник в Мача на звездите, 15 пъти избиран в Идеалния тим за сезона в НБА, 12 пъти попадал измежду отбора на Най-добрите бранители и не на последно място – 5-кратен първенец. Това е единствено плъзгане по повърхността в 20-годишната кариера на стрелеца, който толкоз дълго време диктуваше модата в лигата на извънземните.
Брайънт в действителност е първият гард в цялата история на НБА, който се радва на сходно дългоденствие. Заради него той държи и върха за състезател с най-вече сезони, който е играл единствено за един тим през цялата си кариера. Син на някогашния баскетболист от НБА Джо Брайънт, Коби проблясва блестящо още в учебните си години в Лоуър Мериън и попада в драфта незабавно след завършването си. През 1996 година е определен от Шарлът Хорнетс под номер 13, които незабавно го разменят в посока ЛА Лейкърс. Като новобранец Брайънт бързо си печели славата на занаятчия при забивките, като печели въпросния конкурс за 1997 година. Още във втория си сезон попада в Мача на звездите и дълго време зрелището не минава без негово присъединяване.
Макар и в недобри връзки с Шакил О’Нийл, двамата са основните герои при трите поредни трофеи на Лейкърс в интервала 2000-2002. През 2004 година центърът минава в Маями Хийт, а тогава Брайънт взима диригентската палка. В сезоните 2005/2006 и 2006/2007 той е най-хубавият изпълнител в лигата. През 2006 година бележи рекордните за кариерата си 81 точки против Торонто Раптърс (второ най-хубаво достижение в границите на един мач след именитата стотица на Уилт Чембърлейн през 1962 година). През 2008 година е определен за Най-полезен състезател в постоянния сезон, само че пък отборът му губи финала. Това не накърнява ни минимум упоритостите на Брайнът – следват нови поредни трофеи (2009-а и 2010-а), като и при двете от тях той е определен за MVP на финалите.
На 34 години и 104 дни Брайънт става най-младият състезател в историята на НБА, който доближава 30 хиляди точки в кариерата си. На 1 февруари 2010 той задминава Джери Уест като изпълнител №1 за Лейкърс. Блясъкът на Черната мамба се добавя и от двата златни олимпийски медала от 2008 и 2012 година, които завоюва с националния тим на Съединени американски щати.
Коби Брайънт без никакви ангажименти е един от тях.
Точно преди 2 години популярният гард на Лос Анджелис Лейкърс разкри за желанията си да се отдръпна след края на сезон 2015/2016. Поемата „ Скъпи баскетбол” раздруса милионите почитатели по света, без значение дали те харесваха човека-оркестър за „ езерняците”. „ Това е всичко, което имам дам./ Сърцето ми може да понесе ударите./ Умът ми може да понесе усилието,/ само че моето тяло знае когава е време да кажеш „ сбогом”./ И това е окей./ Готов съм да те оставя”, написа най-хубавият изпълнител в цялата история на Лейкърс.
Тези стихове трансфораха остатъка от акцията в нещо в действителност красиво. Нямаше зала в НБА, която да не да подари с нужните аплодисменти ветерана, до момента в който той отмяташе последните си появи на паркета.
А в модерната история на баскетбола са малко хората, които заслужават сходно отношение повече от Брайънт. 18-кратен участник в Мача на звездите, 15 пъти избиран в Идеалния тим за сезона в НБА, 12 пъти попадал измежду отбора на Най-добрите бранители и не на последно място – 5-кратен първенец. Това е единствено плъзгане по повърхността в 20-годишната кариера на стрелеца, който толкоз дълго време диктуваше модата в лигата на извънземните.
Брайънт в действителност е първият гард в цялата история на НБА, който се радва на сходно дългоденствие. Заради него той държи и върха за състезател с най-вече сезони, който е играл единствено за един тим през цялата си кариера. Син на някогашния баскетболист от НБА Джо Брайънт, Коби проблясва блестящо още в учебните си години в Лоуър Мериън и попада в драфта незабавно след завършването си. През 1996 година е определен от Шарлът Хорнетс под номер 13, които незабавно го разменят в посока ЛА Лейкърс. Като новобранец Брайънт бързо си печели славата на занаятчия при забивките, като печели въпросния конкурс за 1997 година. Още във втория си сезон попада в Мача на звездите и дълго време зрелището не минава без негово присъединяване.
Макар и в недобри връзки с Шакил О’Нийл, двамата са основните герои при трите поредни трофеи на Лейкърс в интервала 2000-2002. През 2004 година центърът минава в Маями Хийт, а тогава Брайънт взима диригентската палка. В сезоните 2005/2006 и 2006/2007 той е най-хубавият изпълнител в лигата. През 2006 година бележи рекордните за кариерата си 81 точки против Торонто Раптърс (второ най-хубаво достижение в границите на един мач след именитата стотица на Уилт Чембърлейн през 1962 година). През 2008 година е определен за Най-полезен състезател в постоянния сезон, само че пък отборът му губи финала. Това не накърнява ни минимум упоритостите на Брайнът – следват нови поредни трофеи (2009-а и 2010-а), като и при двете от тях той е определен за MVP на финалите.
На 34 години и 104 дни Брайънт става най-младият състезател в историята на НБА, който доближава 30 хиляди точки в кариерата си. На 1 февруари 2010 той задминава Джери Уест като изпълнител №1 за Лейкърс. Блясъкът на Черната мамба се добавя и от двата златни олимпийски медала от 2008 и 2012 година, които завоюва с националния тим на Съединени американски щати.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ