За вечния и новия човек, споделено от изтъкнатия философ и

За безконечния и новия човек, споделено от изтъкнатия мъдрец и един от главните мотори на съветския философско-религиозен Ренесанс, Николай Бердяев (1874 ~ 1948).

(Николай Александрович Бердяев, Портрет работы К.Ф. Юона. 1921 г.)

Вечният и новият човек

Най-важният въпрос за нас е въпросът за индивида. Всичко стартира от него и свършва с него. Говори се за появяването на нов човек. Търсят новия човек. И това не е ново, то се е случвало постоянно. Безспорно е, че индивидът се намира в развой на развиване или на декаданс, той не е имобилен. Може да се приказва за новия механически човек, за фашисткия човек, за руския или комунистически човек. Също по този начин е ставало дума за католическия или протестантския човек, за ренесансовия или сантименталния човек.

На човешкия вид могат да бъдат дадени доста избрания, само че индивидът се трансформира доста по-малко, в сравнение с наподобява по външността и жестовете му; постоянно той е сменял единствено облеклата си, в един интервал от живота си е обличал дрехата на бунтовник, в различен – на реакционер; той може да бъде класик и може да бъде романтик, без да е нито едното, нито другото в същината си. Идеята за новия човек, за новия Адам, за новото раждане е християнска концепция, античният свят не я е познавал.

На предхристиянския свят тази концепция му е позната под формата на изхвърляне на открито, на повърхността. Някога появяването на опция за осъзнаване на прегрешението, покаянието са били всъщност поява на фактически нов човек. Днес още веднъж е изгубена способността за смирение.

Промяната на общественото състояние, когато богатият става безпаричен или бедният – богат, единствено по себе си не прави индивида по-различен. Човекът може да се усъвършенства или да се утежнява в границите на своя вид, само че това не основава новия човек. Трябва да кажа, че даже най-радикалните политически революции относително малко трансформират индивида.

Правят огромна разлика сред буржоазния човек и комунистическия човек. Но победилият и домогналият се до властта болшевик вътрешно, духовно може да бъде буржоа до мозъка на костите си. Духовната буржоазност е доста присъща и на социалистите, и на комунистите. Тя е присъща на всички, които прекомерно мощно желаят да си обезпечат благоденствие на тази земя, за които е затворена безграничността и които утвърждават себе си в ограничаващото.

Само едно ново раждане, раждането на духовния човек, който по-рано е бил приспан и подтиснат, е в действителност поява на нов човек. Промяната, развиването, появяването на нов човек е допустима като победа над остарелия човек. Но тайната на човешкото битие се корени в това, че развиването допуска индивид на развиване. Няма развиване, в случай че не е ясно кой или какво се развива.

Грешката на еволюционната доктрина на XX век се състои в това, че тя е извеждала субекта на развиването от самото развиване. По този метод е оставала на повърхността; говорело се е по какъв начин протича развиването, етапите на развиване са взаимосвързани. Човекът може доста да се развие, само че това си е той, развил се е все същият човек. Ако в процеса на развиване се беше появил изцяло нов индивид, нова персона, тогава не би имало развиване.

Личността допуска обединение на смяната и непроменяемостта. Когато в личността се извърши освен смяна, само че измяна на себе си, тогава личността се разгражда и в края на краищата смяна няма. Новият човек, новото в индивида се гради върху догатката, че индивидът продължава да съществува, запазвайки своята човещина.

Никаква смяна и рационализиране при маймуната не може да докара до превръщането й в човек. Ницшеанската концепция за свръхчовека е блян към извисяване, измяна на индивида и човечността. При него става дума за появяването на нова порода, на нова раса – божествена, демонична или звероподобна, само че не и за нов човек. Новият човек е обвързван с безконечния човек, с безконечното в индивида.

Съзнанието играе двойна роля, то и уголемява, и стеснява, лимитира. Дори и в най-радикалните революции властта на предишното над индивида се резервира. В революциите работят старите инстинкти на насилието, жестокостта и властолюбието. Можем да ги открием и в бурните реакции против предишното. Хората, осъществили Френската гражданска война, са били хора на остарелия режим.

Терорът на революцията е остарялото, а не новото в тях. Нито една гражданска война не може за малко време да образува безусловно нов човек, въпреки и да носи нещо ново със себе си. Революцията е събитие от остарелия режим, сама по себе си тя не е нов свят. Най-силното в революциите е негативната им реакция против предходния режим, в тях омразата постоянно е по-силна от любовта.

Най-малко стопанската система може да сътвори новия човек. Икономиката спада към средствата, а не към задачите на живота. И когато я трансфорат в цел на живота, тогава индивидът деградира.

Най-голяма оригиналност е появяването на техническия човек. Но това е най-неспокойното събитие, и то хвърля светлина върху опцията за раждане на новия човек.

Избрано от: „ Царството на Духа и царството на Кесаря “, Николай Бердяев, изд. Захарий Стоянов, 2002 
Снимка: Николай Александрович Бердяев, 1912 г., ru.wikipedia.org
Изображение: Николай Александрович Бердяев. Портрет работы К.Ф. Юона. 1921 година, mmsk.ru