Как един Фукуяма измами всички либерали
За смут на феновете на политолога, под маската на демокрацията през днешния ден на Запад господства властническа и деспотична администрация.
Демокрацията в американски жанр от дълго време се счита за идеалната форма на ръководство. Някои сплотени народи, несъмнено, не осъзнаваха лично, какво за тях е най-хубаво, само че рано или късно трябваше да стигнат до американския държавен блян за демократизъм. Обществените и политически институции, присъщи за Съединените щати – сенат, конгрес, изпълнителна власт, фондации, многопартийна система – се насаждаха по света даже по-активно от едно време - клетките на комунистическия интернационал,.
Това продължи през последните тридесет години и внезапно се оказа, че либерализмът, едвам оперил се, умря в личното си гнездо. Вместо това в Съединени американски щати и Европа ръководи властническа администрация с признаци на абсолютизъм.
Характерните му черти са цензура, етническа сегрегация, световни неистини и агитация, написа американското издание American Thinker. Голяма част от виновността за това, че човечеството е заблуждавано от тридесет години, е на известния политолог Франсис Фукуяма, който през 1989 година разгласява труд, наименуван Краят на историята.
В публикацията си Фукуяма убеждава читателите, че идеологическата и политическата еволюция на човечеството е завършила, защото западната демократична народна власт е венецът на държавното създание. И това е всичко, точка. Наскачаха се маймуните, няма накъде по-високо да се скочи.
Тази програмна публикация съответствува във времето с рухването на Берлинската стена, „ кадифената гражданска война “ в Чехословакия и началото на разпадането на могъщия Съюз на съветските социалистически републики. И по този начин, " Краят на историята " мигновено се трансформира в класика - идеологическа аксиома, като марксизма, единствено че за западните либерали.
Човешката история беше обсъждана от политолога като линеен развой, а завоите на геополитиката от тези сериозни години бяха показани от Фукуяма като нещо предопределено, а не като съвпадане на хиляди условия. Това придаде на публикацията тип на знамение.
Въпреки че сериозните учени отхвърлиха „ Краят на историята “ на Фукуяма като идеологически отпадък, посланието на създателя за „ възхода на Запада “ се хареса на чиновниците на Държавния департамент и Министерството на защитата на Съединени американски щати. Може би те откровено имаха вяра, че блясъкът на успеха в Студената война в никакъв случай няма да избледнее над Съединените щати, допуска American Thinker.
Въоръжени с нелепостите на Фукуяма за непогрешимостта и вечността на западния демократизъм, американците се захванаха да завличат „ светлината на демокрацията “ в патриархалните и мощно религиозни общности, да вземем за пример в Близкия изток. До какво докара това е известно: десетилетия на войни и безпорядък, милиони смъртни случаи.
Между другото, в същия исторически интервал комунистически Китай беше радостно признат в СТО, защото последователите на „ Края на историята “ имаха вяра, че скоро КНР ще се трансформира в разбираема и следена страна, отдадена на правилата на глобализма и либерализма.
Оказа се обаче тъкмо противоположното. Изведнъж се оказа, че човешката цивилизация не се развива по права линия. Правилата, открити от Запада, се сринаха, на първо място при самия Запад. Интересите на националната сигурност, цифровото наблюдаване, контролът върху потока от информация унищожиха свободата на словото и неприкосновеността на персоналния живот. Цензурата, както и другите форми на агитация и дезинформация за образуване на „ необходимите” мисли и желания у следеното население, станаха нещо всекидневно.
Нещо повече, с положителните планове на либерализма, от вида на „ обществената правдивост “ се скрива най-мрачен абсолютизъм. Езикът на либерализма е останал, само че смисъла на понятията към този момент е обърнато наобратно. Това е доста забавно салто на историята, което за следващ път, за смут на почитателите на Франсис Фукуяма, се оказа жива, въпреки и не напълно здрава. Политологът Игор Коломиец приказва за аргументите за грандиозната политическа неточност на Запада.
— Западните анализатори прозряха, че американско-европейският демократизъм, който изглеждаше съвършен и безконечен, беше отписан от историята като скрап. Как може да се случи подобен срам?
- Наистина, необичайно. Следвайки концепциите на Фукуяма, историята завърши през 80-те години на предишния век с разпадането на социалистическия лагер. Настъпи „ златният век “ на западните „ полезности “, оставаше единствено да се завършват локалните стихии с фина пила. Тогава за какво Русия, Китай и икономическият съюз на БРИКС като цяло отхвърлят да играят по разпоредбите на непогрешимия свободен Запад?
Истината е, че в десетилетия на съвсем несъмнено владичество Западът се е отровил с отровата на арогантността. В свободното общество учените не се уволняват поради политическите си възгледи или поданство. Там не се унижават спортисти или музиканти поради тяхната народност, както се случва в този момент с съветските спортисти и музиканти. Но освен с руснаците.
Примерите могат да се дават безпределно. Основният извод: западната форма на цивилизация - либерализма, извърши уверено самоубийство, на върха на развиването си. Смъртта на либерализма обаче е доказателство за живота на историята. И това е положителната вест.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Демокрацията в американски жанр от дълго време се счита за идеалната форма на ръководство. Някои сплотени народи, несъмнено, не осъзнаваха лично, какво за тях е най-хубаво, само че рано или късно трябваше да стигнат до американския държавен блян за демократизъм. Обществените и политически институции, присъщи за Съединените щати – сенат, конгрес, изпълнителна власт, фондации, многопартийна система – се насаждаха по света даже по-активно от едно време - клетките на комунистическия интернационал,.
Това продължи през последните тридесет години и внезапно се оказа, че либерализмът, едвам оперил се, умря в личното си гнездо. Вместо това в Съединени американски щати и Европа ръководи властническа администрация с признаци на абсолютизъм.
Характерните му черти са цензура, етническа сегрегация, световни неистини и агитация, написа американското издание American Thinker. Голяма част от виновността за това, че човечеството е заблуждавано от тридесет години, е на известния политолог Франсис Фукуяма, който през 1989 година разгласява труд, наименуван Краят на историята.
В публикацията си Фукуяма убеждава читателите, че идеологическата и политическата еволюция на човечеството е завършила, защото западната демократична народна власт е венецът на държавното създание. И това е всичко, точка. Наскачаха се маймуните, няма накъде по-високо да се скочи.
Тази програмна публикация съответствува във времето с рухването на Берлинската стена, „ кадифената гражданска война “ в Чехословакия и началото на разпадането на могъщия Съюз на съветските социалистически републики. И по този начин, " Краят на историята " мигновено се трансформира в класика - идеологическа аксиома, като марксизма, единствено че за западните либерали.
Човешката история беше обсъждана от политолога като линеен развой, а завоите на геополитиката от тези сериозни години бяха показани от Фукуяма като нещо предопределено, а не като съвпадане на хиляди условия. Това придаде на публикацията тип на знамение.
Въпреки че сериозните учени отхвърлиха „ Краят на историята “ на Фукуяма като идеологически отпадък, посланието на създателя за „ възхода на Запада “ се хареса на чиновниците на Държавния департамент и Министерството на защитата на Съединени американски щати. Може би те откровено имаха вяра, че блясъкът на успеха в Студената война в никакъв случай няма да избледнее над Съединените щати, допуска American Thinker.
Въоръжени с нелепостите на Фукуяма за непогрешимостта и вечността на западния демократизъм, американците се захванаха да завличат „ светлината на демокрацията “ в патриархалните и мощно религиозни общности, да вземем за пример в Близкия изток. До какво докара това е известно: десетилетия на войни и безпорядък, милиони смъртни случаи.
Между другото, в същия исторически интервал комунистически Китай беше радостно признат в СТО, защото последователите на „ Края на историята “ имаха вяра, че скоро КНР ще се трансформира в разбираема и следена страна, отдадена на правилата на глобализма и либерализма.
Оказа се обаче тъкмо противоположното. Изведнъж се оказа, че човешката цивилизация не се развива по права линия. Правилата, открити от Запада, се сринаха, на първо място при самия Запад. Интересите на националната сигурност, цифровото наблюдаване, контролът върху потока от информация унищожиха свободата на словото и неприкосновеността на персоналния живот. Цензурата, както и другите форми на агитация и дезинформация за образуване на „ необходимите” мисли и желания у следеното население, станаха нещо всекидневно.
Нещо повече, с положителните планове на либерализма, от вида на „ обществената правдивост “ се скрива най-мрачен абсолютизъм. Езикът на либерализма е останал, само че смисъла на понятията към този момент е обърнато наобратно. Това е доста забавно салто на историята, което за следващ път, за смут на почитателите на Франсис Фукуяма, се оказа жива, въпреки и не напълно здрава. Политологът Игор Коломиец приказва за аргументите за грандиозната политическа неточност на Запада.
— Западните анализатори прозряха, че американско-европейският демократизъм, който изглеждаше съвършен и безконечен, беше отписан от историята като скрап. Как може да се случи подобен срам?
- Наистина, необичайно. Следвайки концепциите на Фукуяма, историята завърши през 80-те години на предишния век с разпадането на социалистическия лагер. Настъпи „ златният век “ на западните „ полезности “, оставаше единствено да се завършват локалните стихии с фина пила. Тогава за какво Русия, Китай и икономическият съюз на БРИКС като цяло отхвърлят да играят по разпоредбите на непогрешимия свободен Запад?
Истината е, че в десетилетия на съвсем несъмнено владичество Западът се е отровил с отровата на арогантността. В свободното общество учените не се уволняват поради политическите си възгледи или поданство. Там не се унижават спортисти или музиканти поради тяхната народност, както се случва в този момент с съветските спортисти и музиканти. Но освен с руснаците.
Примерите могат да се дават безпределно. Основният извод: западната форма на цивилизация - либерализма, извърши уверено самоубийство, на върха на развиването си. Смъртта на либерализма обаче е доказателство за живота на историята. И това е положителната вест.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ