БСК иска по една МРЗ плюс осигуровките за наетите в реалния сектор
За целева държавна дотация за всяко наето лице в действителния бранш, в размер на една минимална работна заплата плюс дължимите осигурителни вноски (и от работодателя, и от работника) приканват от Българска стопанска камара (БСК).
При 1 777 921 наети лица в действителния бранш за 2019, 610 лева МРЗ и 252 лева дължими осигурителни вноски, тази мярка за 1 месец, би коствала разход на Държавния бъджет от 1 015 367 902 лева, за 3 месеца - 3 046 103 706 лева, а за половин година - 6 092 207 412 лева, демонстрират изчисленията на работодателската организация.
Според камарата това ще е " ефикасна антикризисна мярка, която да даде глътка успокоение на българския бизнес ".
" Даваме си сметка, че националните запаси на България са несъизмерими с тези на водещите стопански системи в света, само че сме уверени, че е по финансовите сили на страната ни да приложи образеца на другите европейски страни, които мислят за икономическото си възобновяване с тъкмо толкоз висока степен на съвестност и отговорност, колкото и за обезпечаването на публичното здраве ".
От БСК упорстват още незабавно да бъде образуван и призован Икономически спешен щаб , който в незабавен порядък да създаде съответни механизми и ограничения за директна поддръжка на българските компании.
Друго тяхно искане е " ръководещите ясно да обяснят на обществото какви вреди търпят българските компании, без да ги дели по величина, браншове, райони или някакъв различен принцип, тъй като всички са мощно пострадали, а в последна сметка – губещ ще бъдат фискът и страната ".
От работодателската организация упорстват и " плануваните досега ограничения да не бъдат ограничавани до избрани браншове, а да се отнасят еднообразно за всеки български шеф ".
От началото на актуалната рецесия, подбудена от COVID-19, макар големия поток от информация, българският бизнес е подложен в обстановка на висока степен на неопределеност , сигнализират от БСК. " Неизвестност за продължителността на изключителните мерки; неопределеност за ограниченията в поддръжка на стопанската система - ще ги има ли въобще, какви ще са, по кое време ще са фактили от кой момент ще се прилагат; неопределеност за дистрибуцията на стоките си в и отвън страната;неизвестност за отговорностите по заемите си;неизвестност за всичко ", прецизират работодателите от Камарата.
" Всички тези незнайни слагат българския бизнес пред най-голямата неопределеност – какво да прави с служащите и чиновниците си?! Колко време при тези условия може да си разреши да изплаща хонорари и осигуровки? На какъв брой хора? Да редуцира ли хора? Колко? Кои? ", се декларира в апела на БСК.
От работодателската организация твърдят, че българският бизнес е угрижен и виновен за човешкия си капитал, че желае да задържи служащите си и предизвестява, че " българският бизнес не разполага с запаси, които да му разрешат незнайно какъв брой дълъг интервал на престой ".
При 1 777 921 наети лица в действителния бранш за 2019, 610 лева МРЗ и 252 лева дължими осигурителни вноски, тази мярка за 1 месец, би коствала разход на Държавния бъджет от 1 015 367 902 лева, за 3 месеца - 3 046 103 706 лева, а за половин година - 6 092 207 412 лева, демонстрират изчисленията на работодателската организация.
Според камарата това ще е " ефикасна антикризисна мярка, която да даде глътка успокоение на българския бизнес ".
" Даваме си сметка, че националните запаси на България са несъизмерими с тези на водещите стопански системи в света, само че сме уверени, че е по финансовите сили на страната ни да приложи образеца на другите европейски страни, които мислят за икономическото си възобновяване с тъкмо толкоз висока степен на съвестност и отговорност, колкото и за обезпечаването на публичното здраве ".
От БСК упорстват още незабавно да бъде образуван и призован Икономически спешен щаб , който в незабавен порядък да създаде съответни механизми и ограничения за директна поддръжка на българските компании.
Друго тяхно искане е " ръководещите ясно да обяснят на обществото какви вреди търпят българските компании, без да ги дели по величина, браншове, райони или някакъв различен принцип, тъй като всички са мощно пострадали, а в последна сметка – губещ ще бъдат фискът и страната ".
От работодателската организация упорстват и " плануваните досега ограничения да не бъдат ограничавани до избрани браншове, а да се отнасят еднообразно за всеки български шеф ".
От началото на актуалната рецесия, подбудена от COVID-19, макар големия поток от информация, българският бизнес е подложен в обстановка на висока степен на неопределеност , сигнализират от БСК. " Неизвестност за продължителността на изключителните мерки; неопределеност за ограниченията в поддръжка на стопанската система - ще ги има ли въобще, какви ще са, по кое време ще са фактили от кой момент ще се прилагат; неопределеност за дистрибуцията на стоките си в и отвън страната;неизвестност за отговорностите по заемите си;неизвестност за всичко ", прецизират работодателите от Камарата.
" Всички тези незнайни слагат българския бизнес пред най-голямата неопределеност – какво да прави с служащите и чиновниците си?! Колко време при тези условия може да си разреши да изплаща хонорари и осигуровки? На какъв брой хора? Да редуцира ли хора? Колко? Кои? ", се декларира в апела на БСК.
От работодателската организация твърдят, че българският бизнес е угрижен и виновен за човешкия си капитал, че желае да задържи служащите си и предизвестява, че " българският бизнес не разполага с запаси, които да му разрешат незнайно какъв брой дълъг интервал на престой ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ