Година първа от новата енергетика
За трансформацията, която енергийният бранш би трябвало да претърпи, с цел да отговори на новите цели за климата и намаляването на въглеродните излъчвания, се приказва от дълго време. През годините тази тематика непроменяемо е участвала в българските политическите полемики, била е мотив за горещи диспути, кавги, митинги и какво ли още не. Но в действителност, в случай че се огледате, нищо кой знае какъв брой ново и друго не се е случило. Въглищата не престават да генерират към 40% от енергийния микс на страната, нови мощности съвсем напълно липсват, а мрежата е все по този начин " на ръчно " ръководство и доста надалеч от актуалните софтуерни решения.
Защо се получава по този начин? Вероятно могат да се намерят редица отговори, само че два са главните. На първо място, българските управляващи, каквото и да са говорили, в никакъв случай до момента не работили действително за смяната в бранша. По-скоро политиките им постоянно са били ориентирани към опазване на настоящето състояние, заради което регулациите и правната рамка не подтикват вложенията в различни технологии.
Втората причина е, че през миналите години икономическата логичност на каквито и да е енергийни вложения не беше напълно оправдана. Да, разноските в слънчеви панели и вятърни турбини се намалиха доста, само че поради пазарния модел, неналичието на опция за корпоративни контракти за изкупуване на силата и проблемите с присъединението към мрежата сходни планове в България не се разглеждаха като капиталова опция.
Въпреки поръчките на предстоящото ново държавно управление и парламентарно болшинство смяна в първия аспект мъчно може да се чака през 2022 година Вторият обаче е движен от напълно други сили и по всичко проличава, че точно през въпросната година ще настъпи поврат - голям брой разработвани от дълго време планове ще стигнат до етапа на реализация. А това значи радикално друга среда, в която българските управници би трябвало да осъзнаят, че не техните решения ще дефинират докога да работят въглищата. Самият пазар ще изтласка тези технологии доста по-рано от сцената и няма да може да се направи доста за запазването им с изключение на с цената на големи дотации.
Реклама Бизнес моделът на бъдещето
За да разберем какво ще следва да се случва в българската енергетика, е задоволително единствено да се огледаме в близост. Върху старите въглищни мини в Северна Гърция, в региона на Козани, ще бъдат построени слънчеви паркове с потенциал 2 гигавата. Инвеститор ще е немският колос RWE Renewables, като планът се прави оценка на над 1 милиарда евро. В Северна Македония също немска компания - WDP, ще строи огромен вятърен парк за 500 млн. евро, а френската Akuo Energy разгласи, че ще построи 400-мегаватова фотоволтаична централа в страната за 270 млн. евро. Дори българската " Соларпро " построява сега слънчев парк в Македония с мощ 50 мегавата. Албания пък откри първия плаващ слънчев парк в района и даде поръчка за мощно развиване на ВЕИ. Мащабни планове се осъществят още в Румъния и Турция, като особено югоизточната ни съседка се чака до няколко години да се трансформира в същински хъб за зелена сила.
Казано в резюме, бизнес моделът на възобновимите енергийни източници към този момент работи и няма никаква потребност от дотации или контракти за изкупуване на тока, както беше преди десетилетие. Достатъчно е регулаторната рамка да не пречи на такива вложения и те могат доста бързо да се случат.
България все още изостава мощно от всички тези трендове и към момента наподобява застинала в предишното. Но това няма да продължи дълго, без значение какво мислят политиците. Активирането на Плана за възобновяване и резистентност може да форсира процесите, защото в него са планувани няколко инструмента за стимулиране на ВЕИ вложенията. И без него обаче първите огромни планове към този момент са на хоризонта.
Какво е известно
В края на ноември да вземем за пример стана ясно, че една от огромните европейски ютилити компании - датската Eurowind Energy, възнамерява да построи най-малко 1 гВт нови ВЕИ мощности в България. Първият ѝ план, който ще се осъществя в партньорство с локалната група " Реналфа ", ще бъде 250-мегаватов слънчев парк края Ямбол за 100 - 150 млн. евро.
Реклама
Преди това огромни фотоволтаични планове разгласи и австрийската Enery - 400 мВт фотоволтаик край Хасково и по-малък до Димитровград, като евентуално и двата ще се извършват на стадии. А показателното в тази ситуация е, че вложител в Enery стана капиталовият фонд към самодейността " Три морета " (3SIIF).
Макар и не с толкоз гласност, на българския пазар се приготвят и още няколко над 100-мегаватови ВЕИ плана, които през 2022 година ще навлязат в действителен стадий на осъществяване. А това ще провокира най-голямата смяна в бранша най-малко от предходния взрив на зелената сила - от 2008 - 2010 година Разликата е, че в този момент страната няма да заплаща преференциални цени или да поема задължения за изкупуване на силата им. Всички калкулации демонстрират, че цената на зеления ток от нови съоръжения е не по-висока от 150 лева./мВтч, и то до момента в който се изплаща инвестицията. След това разноските падат и цената може да слезе до 20 - 30 лева./мВтч. За съпоставяне - електрическата енергия, създадена от въглища или природен газ, в този момент коства най-малко 300 лева./мВтч и евентуално ще продължи да нараства поради квотите CO2. Което на процедура значи, че новите ВЕИ мощности няма да имат съперник на пазара и елементарно ще продават силата си. Факт, който политиците би трябвало да вземат под внимание, когато приказват за запазването на въглищата до 2040 година
И още доста прикрито
Всъщност енергийната промяна към този момент се случва много осезаемо на корпоративно равнище. Стотици предприятия в страната си построиха слънчеви съоръжения за лични потребности. Те са относително дребни, бързи за реализация и тъкмо противоположното на капиталоемки, само че обезпечават действителни спестявания от енергийните разноски. Заводи като тези на ЗММ в Сливен и Нова Загора, сдруженията от групата на " Стара планина холд ", русенската " Делта текстил - България ", " Трейс Ипома ", МЕТРО, " Загорка ", " Технополис " и доста много други към този момент имат по покривите си слънчеви панели, които понижават потребността от закупуване на ток от мрежата. В някои случаи спестяванията са 10 - 20%, в други 70 - 80%.
Гиганти като " Аурубис " пък построяват цяла централа на личната си територия край Пирдоп - на първия стадий с мощ 10 мВт и предстоящи двойно повече по-късно, която ще бъде задоволителна за задоволяването на потребностите на над 22 хиляди семейства.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Енергетика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Данъци и обезпечаване 1 Технологии 2 Телекоми 3 Коментари и разбори Реклама
Очакванията са през 2022 година да бъдат осъществени над 200 такива бизнес плана за лично прилагане, които обаче кумулативно ще имат голям резултат за енергетиката на страната. Защото всяка създадена и употребявана на място сила значи толкоз по-малко потребност от производството на огромните Топлоелектрическа централа, АЕЦ и така нататък Ако бизнесът успее да си спести 10% от годишната консумация, централа като държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " просто няма да има на кого да си продаде половината сила. Това в композиция с огромните планове за ВЕИ, които биха изместили старите производства на чисто пазарен принцип, значи напълно различен енергиен микс по отношение на настоящия. А протичащото се в прилежащите страни допуска все по-малко благоприятни условия за експорт на сила. Именно в такава нова действителност ще бъде сложена българската енергетика през 2022 година и по-късно.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Ивайло Станчев
Защо се получава по този начин? Вероятно могат да се намерят редица отговори, само че два са главните. На първо място, българските управляващи, каквото и да са говорили, в никакъв случай до момента не работили действително за смяната в бранша. По-скоро политиките им постоянно са били ориентирани към опазване на настоящето състояние, заради което регулациите и правната рамка не подтикват вложенията в различни технологии.
Втората причина е, че през миналите години икономическата логичност на каквито и да е енергийни вложения не беше напълно оправдана. Да, разноските в слънчеви панели и вятърни турбини се намалиха доста, само че поради пазарния модел, неналичието на опция за корпоративни контракти за изкупуване на силата и проблемите с присъединението към мрежата сходни планове в България не се разглеждаха като капиталова опция.
Въпреки поръчките на предстоящото ново държавно управление и парламентарно болшинство смяна в първия аспект мъчно може да се чака през 2022 година Вторият обаче е движен от напълно други сили и по всичко проличава, че точно през въпросната година ще настъпи поврат - голям брой разработвани от дълго време планове ще стигнат до етапа на реализация. А това значи радикално друга среда, в която българските управници би трябвало да осъзнаят, че не техните решения ще дефинират докога да работят въглищата. Самият пазар ще изтласка тези технологии доста по-рано от сцената и няма да може да се направи доста за запазването им с изключение на с цената на големи дотации.
Реклама Бизнес моделът на бъдещето
За да разберем какво ще следва да се случва в българската енергетика, е задоволително единствено да се огледаме в близост. Върху старите въглищни мини в Северна Гърция, в региона на Козани, ще бъдат построени слънчеви паркове с потенциал 2 гигавата. Инвеститор ще е немският колос RWE Renewables, като планът се прави оценка на над 1 милиарда евро. В Северна Македония също немска компания - WDP, ще строи огромен вятърен парк за 500 млн. евро, а френската Akuo Energy разгласи, че ще построи 400-мегаватова фотоволтаична централа в страната за 270 млн. евро. Дори българската " Соларпро " построява сега слънчев парк в Македония с мощ 50 мегавата. Албания пък откри първия плаващ слънчев парк в района и даде поръчка за мощно развиване на ВЕИ. Мащабни планове се осъществят още в Румъния и Турция, като особено югоизточната ни съседка се чака до няколко години да се трансформира в същински хъб за зелена сила.
Казано в резюме, бизнес моделът на възобновимите енергийни източници към този момент работи и няма никаква потребност от дотации или контракти за изкупуване на тока, както беше преди десетилетие. Достатъчно е регулаторната рамка да не пречи на такива вложения и те могат доста бързо да се случат.
България все още изостава мощно от всички тези трендове и към момента наподобява застинала в предишното. Но това няма да продължи дълго, без значение какво мислят политиците. Активирането на Плана за възобновяване и резистентност може да форсира процесите, защото в него са планувани няколко инструмента за стимулиране на ВЕИ вложенията. И без него обаче първите огромни планове към този момент са на хоризонта.
Какво е известно
В края на ноември да вземем за пример стана ясно, че една от огромните европейски ютилити компании - датската Eurowind Energy, възнамерява да построи най-малко 1 гВт нови ВЕИ мощности в България. Първият ѝ план, който ще се осъществя в партньорство с локалната група " Реналфа ", ще бъде 250-мегаватов слънчев парк края Ямбол за 100 - 150 млн. евро.
Реклама
Преди това огромни фотоволтаични планове разгласи и австрийската Enery - 400 мВт фотоволтаик край Хасково и по-малък до Димитровград, като евентуално и двата ще се извършват на стадии. А показателното в тази ситуация е, че вложител в Enery стана капиталовият фонд към самодейността " Три морета " (3SIIF).
Макар и не с толкоз гласност, на българския пазар се приготвят и още няколко над 100-мегаватови ВЕИ плана, които през 2022 година ще навлязат в действителен стадий на осъществяване. А това ще провокира най-голямата смяна в бранша най-малко от предходния взрив на зелената сила - от 2008 - 2010 година Разликата е, че в този момент страната няма да заплаща преференциални цени или да поема задължения за изкупуване на силата им. Всички калкулации демонстрират, че цената на зеления ток от нови съоръжения е не по-висока от 150 лева./мВтч, и то до момента в който се изплаща инвестицията. След това разноските падат и цената може да слезе до 20 - 30 лева./мВтч. За съпоставяне - електрическата енергия, създадена от въглища или природен газ, в този момент коства най-малко 300 лева./мВтч и евентуално ще продължи да нараства поради квотите CO2. Което на процедура значи, че новите ВЕИ мощности няма да имат съперник на пазара и елементарно ще продават силата си. Факт, който политиците би трябвало да вземат под внимание, когато приказват за запазването на въглищата до 2040 година
И още доста прикрито
Всъщност енергийната промяна към този момент се случва много осезаемо на корпоративно равнище. Стотици предприятия в страната си построиха слънчеви съоръжения за лични потребности. Те са относително дребни, бързи за реализация и тъкмо противоположното на капиталоемки, само че обезпечават действителни спестявания от енергийните разноски. Заводи като тези на ЗММ в Сливен и Нова Загора, сдруженията от групата на " Стара планина холд ", русенската " Делта текстил - България ", " Трейс Ипома ", МЕТРО, " Загорка ", " Технополис " и доста много други към този момент имат по покривите си слънчеви панели, които понижават потребността от закупуване на ток от мрежата. В някои случаи спестяванията са 10 - 20%, в други 70 - 80%.
Гиганти като " Аурубис " пък построяват цяла централа на личната си територия край Пирдоп - на първия стадий с мощ 10 мВт и предстоящи двойно повече по-късно, която ще бъде задоволителна за задоволяването на потребностите на над 22 хиляди семейства.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Енергетика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Данъци и обезпечаване 1 Технологии 2 Телекоми 3 Коментари и разбори Реклама
Очакванията са през 2022 година да бъдат осъществени над 200 такива бизнес плана за лично прилагане, които обаче кумулативно ще имат голям резултат за енергетиката на страната. Защото всяка създадена и употребявана на място сила значи толкоз по-малко потребност от производството на огромните Топлоелектрическа централа, АЕЦ и така нататък Ако бизнесът успее да си спести 10% от годишната консумация, централа като държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " просто няма да има на кого да си продаде половината сила. Това в композиция с огромните планове за ВЕИ, които биха изместили старите производства на чисто пазарен принцип, значи напълно различен енергиен микс по отношение на настоящия. А протичащото се в прилежащите страни допуска все по-малко благоприятни условия за експорт на сила. Именно в такава нова действителност ще бъде сложена българската енергетика през 2022 година и по-късно.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Ивайло Станчев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ