За този филм Шон Пен получи рекорден брой за кариерата

За този филм Шон Пен получи рекорден брой за кариерата си като режисьор „ еднозвездни” ревюта (ако инцидентно някой не знае съвсем на всички места в западната преса филмовите ревюта и разбори са съпроводени с оценяване със звездички или точки – от една до пет) на миналогодишния фестивал в Кан. Скандалното е, че година по-късно същите издания не се посвениха да оценят с две звезди новия „ Спасители на плажа”. Не че има доста общо сред двата кино лентата, само че... въпреки всичко са филми, нали?

Рин (Шарлийз Терон) и Мигел (Хавиер Бардем) са лекари, които се срещат в бежански лагер в Либерия и изживяват любовна история на фона на безнадеждния смут на гражданската война в някои западноафрикански страни. Очевидно съществуването на тази любовна история побърква рецензията, макар че Холивуд постоянно е пречупвал сходни тематики през призмата на любовна история или на някаква самостоятелна човешка драма. В случая Шон Пен просто играе по разпоредбите на Холивуд, въпреки че не ни икономисва трагизма и безизходицата на действителността в онази част от света. Всъщност не „ въпреки че”, а ЗА ДА не ни спести тази действителност. Какъв е другият метод? Документален филм за ежедневния призрачен сън, в който живеят стотици хиляди хора. Не че не са правени такива филми. Не че сме ги гледали. Имам поради – какъв брой от нас ще изгледат до дъно филм на сходна тематика, поднесен ни без „ анестезията” на звезди като Бардем и Терон и на една любовна история сред техните герои? Освен това, в случай че би трябвало да сме почтени, във кино лентата на Шон Пен има фрагменти, които рядко могат да бъдат забелязани даже в документален филм. Няма да ги разказвам отново, тъй като се пробвам да ги не помни.

В „ Последното лице” Шон Пен се пробва да изложи другите гледни точки към казуса за бежанците и за намесата на западния свят в тези кървави спорове, за чието пораждане той също има виновност. Има ли смисъл да се бориш и да рискуваш живота си, с цел да спасиш двама-трима в случай, че в това време ще загинат стотици и ти нищо не можеш да направиш? Възможно ли е западната цивилизация да наложи правилата си на нации, които живеят по други правила? Трябва ли да го прави? Правилно ли е? А какъв е другият вид – да остави тези нации да се избиват? Кой печели от търговията с оръжие и опиати в Западна Африка? Кой печели от войната?

Според мен всеки си е задавал тези въпроси по отношение на толкоз мъчителната през днешния ден тематика за бежанците и в своя филм Шон Пен просто обобщава цялата полемика. При това го прави почтено, дава израз на всичките си съмнения и не си играе на огромен бунтовник и притежател на истината. Защото Шон Пен доста постоянно е заемал героичната позиция на Онзи, който не се опасява да заеме непопулярната позиция. Може би си спомняте режисирания от него фрагмент във кино лентата „ 9/11”, в който 10 режисьори от целия свят демонстрираха своята позиция към взривяването на кулите на Световния търговски център на 11 септември 2001 година В късия филм на Пен един човек живее в апартамент, който постоянно тъне в сянка, поради двете кули и саксийното цвете, което се пробва да отгледа, линее от неналичието на светлина, до момента в който един ден това цвете внезапно бива огряно от слънцето и се съживява. Да, Шон Пен направи този къс филм, когато Америка безусловно кървеше към момента от нещастието. Сега светът „ кърви” поради неспособността си да откри решение на казуса с бежанците и единственото, което Шон Пен се пробва да каже с кино лентата си е, че тези хора не постоянно са били бежанци, че всеки от тях си има своя история и хора, които го обичат и с които е обвързван и да покаже от какво бягат те. И да помоли за благосклонност – от тяхно име. Пък който може да я даде – да я даде. Посланието му е нещо такова: Не можеш да спасиш света, само че можеш да спасиш един човек.

Филмът дава и една друга позиция към хората, участващи в сходни задачи по света, които излагат живота си на риск всеки ден и в един миг за тях се оказва просто невероятно да се върнат в добре уредения свят и да живеят добре организиран живот. Самият режисьор споделя на конференцията, която дава в Кан след премиерата на кино лентата, че неговите наблюдения върху такива хора демонстрират, че те претърпяват толкоз мощни стресови обстановки и минават през подобен потрес, че в случай че устоят първоначално, след това стават подвластни от този адреналин. „ Не постоянно не престават да го вършат от човечност, от време на време просто се е получило необратимо психическо пречупване” – споделя Пен. Нещо сходно се случва с Мигел, героя на Бардем.

Шон Пен си вкарва два автогола в този филм и евентуално точно те са главната причина за толкоз отрицателните мнения, които „ Последното лице” провокира. Първият е леко претенциозната конструкция на кино лентата, в която времевите пластове са разместени и това наподобява като външен резултат, освен това демодиран. Вторият е сцената с речта, която героинята на Шарлийз Терон, облечена в страхотна рокля, произнася на благотворителна вечеря и в която ни изяснява с натежали от сълзи очи, че и тези хора имат фантазии и са същите като нас. Това към този момент толкоз пъти е казвано и писано, че никой не може да ни впечатли с сходно слово.

Хавиер Бардем и Шарлийз Терон несъмнено не вършат функциите на живота си тук (мен в случай че питате огромният въпрос е какво прави Жан Рено), само че не вярвайте на тези, които настояват, че филмът е безвкусен. Ще повторя – в него има шокиращи картини, освен това напълно не самоцелни, а шокът не може да е безвкусен. Шон Пен чудесно знае това. Освен това ми харесва, че не е захласнат от облика на безконечния бунтовник, тъй като доста постоянно зад сходен облик се крие просто едно огромно его.

И още нещо - в случай че след края на кино лентата продължавате да се чудите за какво Мигел прави изборът, който прави, пуснете си отново " Otherside " на " Red Hot Chili Peppers " (макар че във кино лентата ще чуете парчето най-малко два пъти). Red Hot ще ви обяснят по-добре.

„ Последното лице” (The Last Face)е в кината от през днешния ден.



Шон Пен Хавиер Бардем Шарлийз Терон кинопремиери юни 2017 Последното лице ТВОЯТ КОМЕНТАР ТВОЯТ КОМЕНТАР Влезте с --> или Изберете име Вход с Eva.bg ПОСЛЕДНО Да, всички деца са негови Шапки долу! В началото било единствено секс Лаура Силва: Аз съм дизайнер на моето бъдеще Art Basel 2017 Малко сън – малко мемоари НАБЪРЗО Риана за Manolo Blahnik 12коментара--> Коментирай