Адв. Мария Шаркова: НЗОК трябва да въведе повече механизми за кон...
За това сигнализира пред БНР юристът по здравно право Мария Шаркова.
" НЗОК би трябвало да вкара повече механизми за надзор, в това число и като употребява нововъведенията на електронното опазване на здравето и управлява лечебните заведения във връзка с индикациите за хоспитализация на пациентите, т.е. да няма ненужни хоспитализации.
Такива финансови предели съществуват от доста години, само че те не бяха избрани на законово ниво, а се определяха в националните рамкови контракти и в договорите, които сключваха лечебните заведения с НЗОК ", означи експертът.
По думите й тези предели лимитираха опцията на лечебните заведения да лекуват пациенти, когато доближат лимита на лимита за съответния интервал.
" Обикновено те продължаваха да одобряват пациенти, а лекуването им оставаше за сметка на лечебните заведения, които генерираха финансови загуби. Това докара до завеждането на голям брой каузи против НЗОК ", посочи адв. Шаркова.
" Утвърди се трайна процедура на Върховния касационен съд да отсъжда в интерес на лечебните заведения. Стигна се до нарастване на разноските на НЗОК, тъй като с изключение на дължимите суми, трябваше да заплаща и разноските по водене на тези каузи. Това е стимулирало законодателят да вкара ограничаване в Закона за здравното обезпечаване, което беше предмет на конституционното дело ", разяснява още тя.
Експертът акцентира, че Конституционният съд единомислещо приема, че тази наредба е противоконституционна.
" Тя няма да се ползва и е разумно НЗОК да мисли върху други способи за надзор върху вярното разходване на нейния бюджет, който заплаща болничното лекуване на здравноосигурените лица ".
" НЗОК би трябвало да вкара повече механизми за надзор, в това число и като употребява нововъведенията на електронното опазване на здравето и управлява лечебните заведения във връзка с индикациите за хоспитализация на пациентите, т.е. да няма ненужни хоспитализации.
Такива финансови предели съществуват от доста години, само че те не бяха избрани на законово ниво, а се определяха в националните рамкови контракти и в договорите, които сключваха лечебните заведения с НЗОК ", означи експертът.
По думите й тези предели лимитираха опцията на лечебните заведения да лекуват пациенти, когато доближат лимита на лимита за съответния интервал.
" Обикновено те продължаваха да одобряват пациенти, а лекуването им оставаше за сметка на лечебните заведения, които генерираха финансови загуби. Това докара до завеждането на голям брой каузи против НЗОК ", посочи адв. Шаркова.
" Утвърди се трайна процедура на Върховния касационен съд да отсъжда в интерес на лечебните заведения. Стигна се до нарастване на разноските на НЗОК, тъй като с изключение на дължимите суми, трябваше да заплаща и разноските по водене на тези каузи. Това е стимулирало законодателят да вкара ограничаване в Закона за здравното обезпечаване, което беше предмет на конституционното дело ", разяснява още тя.
Експертът акцентира, че Конституционният съд единомислещо приема, че тази наредба е противоконституционна.
" Тя няма да се ползва и е разумно НЗОК да мисли върху други способи за надзор върху вярното разходване на нейния бюджет, който заплаща болничното лекуване на здравноосигурените лица ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ