За мекането на българските политици
За тия двайсетина години нашите политици смениха старите сетрета с маркови дрехи и загладиха косъма, само че в речевото си държание са си все същите – езикова неначетеност и стилна беззащитност характеризира говореното им.
Ще ви занимая с нещо привидно дребно – правоговорна книжовна норма, която се нарушава под път и над път. Поголовно слушаме така наречен “мекане ”, т.е. изговаряне на формите за 1 л. мн. ч., настоящо време на глаголите от I и II спрежение с окончание -ме: пишеме, четеме, пиеме (компютърът ми към този момент ги е подчертал като неверни!). А книжовно признатите правила са пишем, четем, пием. Само в трето спрежение формата в 1 л. мн. ч., настоящо време е с окончание -ме, например виждам – гледаме, мятам – хвърляме.
Спомняте си, когато Жорж Ганчев се вихреше: “Желаеме да работиме със земеделците… Ние се стремиме… ”. Проф. Стефан Брезински, Бог да го елементарни, бе записал изказвания на ексдепутата Иван Сунгарски, изобилстващи с тая неначетеност: “Не можеме да говориме ”, “Не можеме да почитаме ”, “Да спориме и да се бориме ”, “Да се стремиме ”.
Бойко Борисов толкоз години не разбра, че има разлика в изговорните глаголни форми – при него всичко приключва на – ме, правилен на говора в Шоплука – “одим ” - ”одиме ”. И ни залива с “можеме ”, “излъчиме ”, “кажеме ”, “честитиме ”, “правиме ”, “съобразиме ”.
Седях против тв приемника и позаписах имена на обществените персони, привързани към “мекането ”. Ето го и него: Започвам го с Румяна Бъчварова, шампионка по “мекането ” (разбереме, излеземе, решиме, вървиме, избегнеме, събереме, спечелиме, бъдеме), следвана настойчиво от Боряна Димитрова (проследиме, говориме, узнаеме, дръпнеме, получиме; можеме да кажеме, можеме да увеличиме), и Цвета Караянчева (биеме, можеме, продължиме, търсиме, водиме, говориме, направиме). Но да продължа с листата на “грешниците ”: Димитър Главчев (знаеме, направиме, можеме, подкрепиме), Андрей Ковачев (заздравиме, преодолееме, преустановиме, стъпиме, признаеме, превъзмогнеме, решиме, затвориме, откраднеме, кажеме), Красимир Велчев (бъдеме, говориме, направиме, разбереме, търсиме, знаеме), Красимир Каракачанов (видиме, можеме, подпишеме, мислиме, придобиеме, намериме, осигуриме), Деница Златева (прецениме, отмениме, бъдеме), Лозан Панов (чуеме, говориме, можеме), Екатерина Захариева (видиме, правиме, говориме), Таско Ерменков (отидеме, правиме, пуснеме), Лиляна Павлова (намериме, кажеме, постигнеме, отбележиме, говориме), Нено Димов (гордееме, кажеме, можеме, видеме), Николина Ангелкова (намериме, разсърдиме, говориме), Крум Зарков (говориме, спретнеме, влачиме, сложиме, престанеме, въведеме, развиеме), Георги Свиленски (можеме, продължиме, избереме), Левон Хампарцумян (направиме, умееме, приемеме), Десислава Терзиева (уточниме, работиме, съкратиме, приключиме, възстановиме), доцент доктор Харалан Александров (живееме, можеме, излъчиме, развиеме, свършиме), Магърдич Халваджиян (обърнеме, дадеме, мъчиме, гордееме), Евгений Михайлов (говориме, живееме, можеме), Слави Бинев (държиме, говориме, знаеме, обещаеме), доктор Султана Петрова (говориме, живееме, покажеме, дадеме), Петко Георгиев (кажеме, отидеме), Петър Стоянович (броиме, говориме), проф. Николай Аретов (върниме, видиме, пренесеме), Бойко Станкушев (можеме, говориме), проф. Татяна Буруджиева (пребориме, говориме, постигнеме, знаеме, престанеме), Венета Райкова (говориме, можеме, покажеме), проф. Румен Драганов (можеме, харчиме, говориме, правиме), Момчил Неков (правиме, видиме), Благой Рагин (дразниме, бъдеме, простиме), Десислав Чуколов (тръгнеме, работиме, запознаеме), Боян Бенев (готвиме, правиме, поговориме), проф. Христо Мермерски (седнеме, знаеме, хвалиме, погледнеме), Владимир Ампов-Графа (бъдеме, правиме, можеме), Юли Москов (говориме, правиме, можеме), Илиана Раева (бъдеме, кажеме, видиме), Владимир Каролев (можеме, усвоиме, платиме), Георги Харазанов (доразвиеме, можеме, направиме), Прошко Прошков (забогатееме, вземеме), Георги Анастасов (отложиме, знаеме, можеме), проф. Димитър Димитров (направиме, можеме), Тони Николов (споменеме, предложиме, бъдеме), доцент Веселин Методиев (говориме, знаеме), проф. Валери Колев (обясниме, прочетеме, колебаеме, кажеме видиме, говориме), проф. Владимир Янчев (говориме, бъдеме, свършиме), Милена Цветанска (говориме, чуеме, можеме), Георги Ангелов (влеземе, успееме, стигнеме, говориме), проф. Христо Матанов (започнеме, търсиме), проф. Антоанета Христова (бъдеме, видиме, чудиме се), доцент Светлана Иванова (кажеме, проследиме, правиме, работиме, сложиме, направиме, кажеме, разбереме, представяме), проф. Евелина Келбечева (можеме, бъдеме), Пламен Георгиев-Крайски (справиме, можеме, направиме).
Вижда се, че езиковата немарливост обитава говора на необятен кръг разнородни високопоставени божем персони – министри, народни представители, някогашни и сегашни евродепутати, социолози, публицисти, учени – все люде образовани, с дипломи и трофеи, огромни като врати, знаещи непознати езици, само че недоучени в родния език. Причината за това може да бъде – непреодолян диалектен минус, пропуски в образованието, въздействие от близките ( “Те по този начин приказват! ”), надменност или просто безгрижие. Но е фрапантно отклоняване от вярната джука тирада, което нервира. Но щом елитът я кара през пръсти, нарушава разпоредбите и приказва както му пристигна на езика, какво остава за бедния народец. Сигурно ще превия пръчката още като припомня, че това предписание се учи в ранна учебна възраст. И още – умните хора са взискателни към езиковата си просвета, тъй като са уверени, че тя е неотменна част от общата просвета, те са разбрали, че родният език се овладява цялостен живот.
Не бих изписвал имена на “позорен дирек ”, не бих ви занимавал с “мекането ”, щях да отмина афишираната неначетеност на едра тропоска, само че в последно време това заболяване се трансформира в пандемия. От проучване на езиковеди от Софийския университет излиза наяве, че половината от интервюираните считат, че изговорът с -ме си е изцяло верен, не виждат нарушаване, има и такива, които го дефинират даже като по-благозвучен. И забелязах, че някои учени са вдигнали байрака и са подготвени да предложат “мекането ” да стане дублетна форма. Често се получава по този начин, че с дублетни форми се узаконяват езиковата немарливост и неграмотността, да не кажа, че се поддържа мързела в усвояването на родния език. Така беше с “дебати ”, дума, която имаше единствено множествено число (pluralia tantum), само че Жан Виденов я трансформира в “дебат ”, други я поеха и конят отиде в реката – в последния речник има към този момент дублет “дебат ”. Как ли ще бъде с “ресурс ” и “финанс ”? (Виж “Обуй нов гащ, иди на спор ” от Богдан Иванов – ДУМА от 24 май 2014 г.). Разказваха, че в Живково време нагаждач академик предложил да се одобри от татовия речник формата “социализЪма ”. Та и в този момент що да не увековечат “мекането ”?!
Ударението също основава доста компликации на политици, учени, даже на радио- и тв- кореспонденти. Заслушайте се какъв брой доста хора изговарят погрешно думата учебно заведение в множествено число – вместо учИлищата (книжовната форма) споделят училищАта. За страдание това вършат учители, просветни и културни дейци, даже акедемици. Редки са случайте от устата на правист да се чуе вярното съдИлища. Те си живуркат със неправилния акцент – съдилищА. Бившият правосъден министър Христо Иванов в слово в парламентарната зала (не парламентарна зала, както приказват депутатите) повече от двайсет пъти изрече неверното съдилищАта. Ето някои от грешниците: Росен Плевнелиев, Татяна Дончева, проф. Нина Дюлгерова, Менда Стоянова, Дора Янкова, Красен Кралев, Искрен Веселинов, Славчо Атанасов, Явор Хайтов, Божидар Лукарски, Валерия Велева, Илияна Беновска (училищА), проф. Георги Близнашки (съдилищА), Ивайло Московски (летищА), Десислава Танева (огнищА)… Диалектните недостатъци на доста от обществените персони са непреодолими, само че рекордьори по диалектна редукция са двама, които саге са вън от Народното събрание: Иван Иванов с неговото “нИ можИ да бъдИ ” и Методи (Митоди) Андреев с шедьоврите “бесипету ” и “деписету ”. От парламентарната естрада (най-често от русофоби!) се постановат досадни русизми като “болшинство ”, “считам ”, “удачно ”, “касае ” (от юриститте заедно с Поли Златарева) и други Стана безпощадно ясно, че 65 на 100 от политиците не владеят бройната форма, за което учениците получават двойки. Но за думата “пари ” бройна форма няма. Журналистите в малките екрани не помниха звателната форма, обръщат се със Здравка вместо Здравке, Пламен вместо Пламене, а омъжествяването на женския пол продължава стремително: дамата на екрана се оказва публицист, а не журналистка, към този момент няма учителка, а госпожа преподавател, както сме я подкарали “кметът ще забременее ”(откритието е на Емил Кошлуков).
Писателят Румен Стоянов вижда изхода от безпросветността с изпитче по български език за цялата изпълнителна, законодателна и правосъдна власт. Мале, каква сеч ще настане! А управлението на Великотърновския университет имаше желание да разгласи наложително образование по български език за всички студенти. Може би това е пътят, тъй като не е пълноценно просветен човек този, който не владее книжовната тирада.
По преди Институтът за български език е правил курсове за депутатите по какъв начин да приказват, по какъв начин да оформят кореспонденцията, само че в този момент не търсят учените за подпомагане. “В последния парламент влязоха хора без никаква езикова подготовка, които имат потребност от помощ. ” – споделя проф. Владко Мурдаров. Но, както виждате, депутатите разум не щат, всичко си знаят, всичко могат. Ще се разпилян от самочувствие! А бодро бълват езикови клишета и простотии в уродливи съчетания, сипят диалектизми и чуждици в неразбираеми изрази. И никакъв ужас в душата поради езиковата им немара и правоговорната им отпадналост. Кой да им каже, че “от калпавия език произтичат голям брой неприятности ”, което още античните римляни са прозрели. Дотук за езиковата неначетеност на ръководещите и на множеството от народните представители, за политическата неначетеност дори не разтварям дума.
Ще ви занимая с нещо привидно дребно – правоговорна книжовна норма, която се нарушава под път и над път. Поголовно слушаме така наречен “мекане ”, т.е. изговаряне на формите за 1 л. мн. ч., настоящо време на глаголите от I и II спрежение с окончание -ме: пишеме, четеме, пиеме (компютърът ми към този момент ги е подчертал като неверни!). А книжовно признатите правила са пишем, четем, пием. Само в трето спрежение формата в 1 л. мн. ч., настоящо време е с окончание -ме, например виждам – гледаме, мятам – хвърляме.
Спомняте си, когато Жорж Ганчев се вихреше: “Желаеме да работиме със земеделците… Ние се стремиме… ”. Проф. Стефан Брезински, Бог да го елементарни, бе записал изказвания на ексдепутата Иван Сунгарски, изобилстващи с тая неначетеност: “Не можеме да говориме ”, “Не можеме да почитаме ”, “Да спориме и да се бориме ”, “Да се стремиме ”.
Бойко Борисов толкоз години не разбра, че има разлика в изговорните глаголни форми – при него всичко приключва на – ме, правилен на говора в Шоплука – “одим ” - ”одиме ”. И ни залива с “можеме ”, “излъчиме ”, “кажеме ”, “честитиме ”, “правиме ”, “съобразиме ”.
Седях против тв приемника и позаписах имена на обществените персони, привързани към “мекането ”. Ето го и него: Започвам го с Румяна Бъчварова, шампионка по “мекането ” (разбереме, излеземе, решиме, вървиме, избегнеме, събереме, спечелиме, бъдеме), следвана настойчиво от Боряна Димитрова (проследиме, говориме, узнаеме, дръпнеме, получиме; можеме да кажеме, можеме да увеличиме), и Цвета Караянчева (биеме, можеме, продължиме, търсиме, водиме, говориме, направиме). Но да продължа с листата на “грешниците ”: Димитър Главчев (знаеме, направиме, можеме, подкрепиме), Андрей Ковачев (заздравиме, преодолееме, преустановиме, стъпиме, признаеме, превъзмогнеме, решиме, затвориме, откраднеме, кажеме), Красимир Велчев (бъдеме, говориме, направиме, разбереме, търсиме, знаеме), Красимир Каракачанов (видиме, можеме, подпишеме, мислиме, придобиеме, намериме, осигуриме), Деница Златева (прецениме, отмениме, бъдеме), Лозан Панов (чуеме, говориме, можеме), Екатерина Захариева (видиме, правиме, говориме), Таско Ерменков (отидеме, правиме, пуснеме), Лиляна Павлова (намериме, кажеме, постигнеме, отбележиме, говориме), Нено Димов (гордееме, кажеме, можеме, видеме), Николина Ангелкова (намериме, разсърдиме, говориме), Крум Зарков (говориме, спретнеме, влачиме, сложиме, престанеме, въведеме, развиеме), Георги Свиленски (можеме, продължиме, избереме), Левон Хампарцумян (направиме, умееме, приемеме), Десислава Терзиева (уточниме, работиме, съкратиме, приключиме, възстановиме), доцент доктор Харалан Александров (живееме, можеме, излъчиме, развиеме, свършиме), Магърдич Халваджиян (обърнеме, дадеме, мъчиме, гордееме), Евгений Михайлов (говориме, живееме, можеме), Слави Бинев (държиме, говориме, знаеме, обещаеме), доктор Султана Петрова (говориме, живееме, покажеме, дадеме), Петко Георгиев (кажеме, отидеме), Петър Стоянович (броиме, говориме), проф. Николай Аретов (върниме, видиме, пренесеме), Бойко Станкушев (можеме, говориме), проф. Татяна Буруджиева (пребориме, говориме, постигнеме, знаеме, престанеме), Венета Райкова (говориме, можеме, покажеме), проф. Румен Драганов (можеме, харчиме, говориме, правиме), Момчил Неков (правиме, видиме), Благой Рагин (дразниме, бъдеме, простиме), Десислав Чуколов (тръгнеме, работиме, запознаеме), Боян Бенев (готвиме, правиме, поговориме), проф. Христо Мермерски (седнеме, знаеме, хвалиме, погледнеме), Владимир Ампов-Графа (бъдеме, правиме, можеме), Юли Москов (говориме, правиме, можеме), Илиана Раева (бъдеме, кажеме, видиме), Владимир Каролев (можеме, усвоиме, платиме), Георги Харазанов (доразвиеме, можеме, направиме), Прошко Прошков (забогатееме, вземеме), Георги Анастасов (отложиме, знаеме, можеме), проф. Димитър Димитров (направиме, можеме), Тони Николов (споменеме, предложиме, бъдеме), доцент Веселин Методиев (говориме, знаеме), проф. Валери Колев (обясниме, прочетеме, колебаеме, кажеме видиме, говориме), проф. Владимир Янчев (говориме, бъдеме, свършиме), Милена Цветанска (говориме, чуеме, можеме), Георги Ангелов (влеземе, успееме, стигнеме, говориме), проф. Христо Матанов (започнеме, търсиме), проф. Антоанета Христова (бъдеме, видиме, чудиме се), доцент Светлана Иванова (кажеме, проследиме, правиме, работиме, сложиме, направиме, кажеме, разбереме, представяме), проф. Евелина Келбечева (можеме, бъдеме), Пламен Георгиев-Крайски (справиме, можеме, направиме).
Вижда се, че езиковата немарливост обитава говора на необятен кръг разнородни високопоставени божем персони – министри, народни представители, някогашни и сегашни евродепутати, социолози, публицисти, учени – все люде образовани, с дипломи и трофеи, огромни като врати, знаещи непознати езици, само че недоучени в родния език. Причината за това може да бъде – непреодолян диалектен минус, пропуски в образованието, въздействие от близките ( “Те по този начин приказват! ”), надменност или просто безгрижие. Но е фрапантно отклоняване от вярната джука тирада, което нервира. Но щом елитът я кара през пръсти, нарушава разпоредбите и приказва както му пристигна на езика, какво остава за бедния народец. Сигурно ще превия пръчката още като припомня, че това предписание се учи в ранна учебна възраст. И още – умните хора са взискателни към езиковата си просвета, тъй като са уверени, че тя е неотменна част от общата просвета, те са разбрали, че родният език се овладява цялостен живот.
Не бих изписвал имена на “позорен дирек ”, не бих ви занимавал с “мекането ”, щях да отмина афишираната неначетеност на едра тропоска, само че в последно време това заболяване се трансформира в пандемия. От проучване на езиковеди от Софийския университет излиза наяве, че половината от интервюираните считат, че изговорът с -ме си е изцяло верен, не виждат нарушаване, има и такива, които го дефинират даже като по-благозвучен. И забелязах, че някои учени са вдигнали байрака и са подготвени да предложат “мекането ” да стане дублетна форма. Често се получава по този начин, че с дублетни форми се узаконяват езиковата немарливост и неграмотността, да не кажа, че се поддържа мързела в усвояването на родния език. Така беше с “дебати ”, дума, която имаше единствено множествено число (pluralia tantum), само че Жан Виденов я трансформира в “дебат ”, други я поеха и конят отиде в реката – в последния речник има към този момент дублет “дебат ”. Как ли ще бъде с “ресурс ” и “финанс ”? (Виж “Обуй нов гащ, иди на спор ” от Богдан Иванов – ДУМА от 24 май 2014 г.). Разказваха, че в Живково време нагаждач академик предложил да се одобри от татовия речник формата “социализЪма ”. Та и в този момент що да не увековечат “мекането ”?!
Ударението също основава доста компликации на политици, учени, даже на радио- и тв- кореспонденти. Заслушайте се какъв брой доста хора изговарят погрешно думата учебно заведение в множествено число – вместо учИлищата (книжовната форма) споделят училищАта. За страдание това вършат учители, просветни и културни дейци, даже акедемици. Редки са случайте от устата на правист да се чуе вярното съдИлища. Те си живуркат със неправилния акцент – съдилищА. Бившият правосъден министър Христо Иванов в слово в парламентарната зала (не парламентарна зала, както приказват депутатите) повече от двайсет пъти изрече неверното съдилищАта. Ето някои от грешниците: Росен Плевнелиев, Татяна Дончева, проф. Нина Дюлгерова, Менда Стоянова, Дора Янкова, Красен Кралев, Искрен Веселинов, Славчо Атанасов, Явор Хайтов, Божидар Лукарски, Валерия Велева, Илияна Беновска (училищА), проф. Георги Близнашки (съдилищА), Ивайло Московски (летищА), Десислава Танева (огнищА)… Диалектните недостатъци на доста от обществените персони са непреодолими, само че рекордьори по диалектна редукция са двама, които саге са вън от Народното събрание: Иван Иванов с неговото “нИ можИ да бъдИ ” и Методи (Митоди) Андреев с шедьоврите “бесипету ” и “деписету ”. От парламентарната естрада (най-често от русофоби!) се постановат досадни русизми като “болшинство ”, “считам ”, “удачно ”, “касае ” (от юриститте заедно с Поли Златарева) и други Стана безпощадно ясно, че 65 на 100 от политиците не владеят бройната форма, за което учениците получават двойки. Но за думата “пари ” бройна форма няма. Журналистите в малките екрани не помниха звателната форма, обръщат се със Здравка вместо Здравке, Пламен вместо Пламене, а омъжествяването на женския пол продължава стремително: дамата на екрана се оказва публицист, а не журналистка, към този момент няма учителка, а госпожа преподавател, както сме я подкарали “кметът ще забременее ”(откритието е на Емил Кошлуков).
Писателят Румен Стоянов вижда изхода от безпросветността с изпитче по български език за цялата изпълнителна, законодателна и правосъдна власт. Мале, каква сеч ще настане! А управлението на Великотърновския университет имаше желание да разгласи наложително образование по български език за всички студенти. Може би това е пътят, тъй като не е пълноценно просветен човек този, който не владее книжовната тирада.
По преди Институтът за български език е правил курсове за депутатите по какъв начин да приказват, по какъв начин да оформят кореспонденцията, само че в този момент не търсят учените за подпомагане. “В последния парламент влязоха хора без никаква езикова подготовка, които имат потребност от помощ. ” – споделя проф. Владко Мурдаров. Но, както виждате, депутатите разум не щат, всичко си знаят, всичко могат. Ще се разпилян от самочувствие! А бодро бълват езикови клишета и простотии в уродливи съчетания, сипят диалектизми и чуждици в неразбираеми изрази. И никакъв ужас в душата поради езиковата им немара и правоговорната им отпадналост. Кой да им каже, че “от калпавия език произтичат голям брой неприятности ”, което още античните римляни са прозрели. Дотук за езиковата неначетеност на ръководещите и на множеството от народните представители, за политическата неначетеност дори не разтварям дума.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ