За свободата и демокрацията, споделено от романа-река Мравки и богове“

За свободата и демокрацията, споделено от романа-река „ Мравки и богове “ на видния наш стихотворец, драматург, романист и журналист Стефан ЦАНЕВ.

Мълчанието е измама

А на открито митингът бушуваше. Към ораторите захвърчаха камъни, размахаха се тояги, на площада настана ръкопашен пердах.

Тогава се случи нещо чудно. Боят спря, площадът притихна, всички глави се извиха към Бонювия дюкян.

Там, върху масата, се бе изправило тъничко момиче с ученическа баретка. Беше Мария.

- Братя и сестри! - звънна гласчето й над площада. - Бащи и майки! След два дни, на 27 октомври 1946 година... споделям годината, месеца и деня, тъй като би трябвало да ги запомним. За нас тази дата в този момент може би ни се коства елементарна дата, само че за историята ни тя ще бъде решаващият Рубикон - след два дни ние ще решим бъдещето на отечеството си, ориста си като народ и персоналната своя орис. След седмица ще бъде късно да се каем, безсилни ще бъдем да се съпротивляваме, век няма да ни стигне да се оправдаваме. От този ден зависи дали потомците ще насочат към нас проклинание или благослов. И отляво, и отдясно вие чувате едно и също - всички ви приказват за независимост, за народна власт и за тъждество. Внимавайте обаче, когато ви споделят тези велики думи. Защото какво значи думичката независимост, в случай че тя дава независимост на едни да господстват над другите? Какво значи думичката народна власт, в случай че тя е камшик в ръцете на едни, с цел да пасат като безсловесен добитък останалите? Какво означава  думичката тъждество? Исус също приказва за тъждество. Но Исус споделя: Всичко мое е твое, а Сталин споделя: Всичко твое е мое! Внимавайте в тази дребна разлика, братя и сестри, татковци и майки, тъй като значима е освен задачата - значим е пътят, по който се стига до тази цел. Ще бъде късно да се вайкате, когато ви кажат: Всичко ваше е наше, когато ви лишават всичко - земята, каруците и добитъка, сърпа и плуга -в името на равенството! Исус приказва, че всеки човек е свободен да направи своя избор - праведно ли да живее, или не, обективен да бъде, или неправдив, свободен ли да бъде, или плебей, в парадайса ли да отиде душата му, или в пъкъла. Георги Димитров приказва, че само верният път е пътят, който сочи неговата партия, тоест - пътят, който сочи той, и по-точно - пътят, който му е посочен от Сталин; само ярко е бъдещето, към което ни води той, няма различен път, няма друго бъдеще, няма различен избор, накъдето ти посочи  вождът,  тоест овчарят - натам  би трябвало да върви стадото, тоест народът, в случай че не искаш - тоягата ще ти покаже само верния път, ще те научи какво би трябвало да правиш и какво да приказваш. Господа комунистите желаят принудително да ни вкарат в кошарата на техния парадайс. И ще ни вкарат, в случай че ние се вършим на покорни безсловесни овце. Колко души към този момент бяха избити и натикани в тъмните зандани - все в името на това ярко бъдеще! А какъв брой още ще бъдат убити и затворени? Ще поносим ли? Ще мълчим ли? Ще чакаме ли безропотно да ни сложат ярем или примка на шията? Внимавайте, братя и сестри, татковци и майки! В това уверено време нелепостта не е опрощение, страхът е срам, мълчанието е измама, покорството е изменничество.

При тези мощни думи площадът като че ли занемя. Банко тържествуваше. Той скочи върху масата, тя изпращя под тежкото му тяло, не сподели нито дума, прегърна Мария и стартира да я целува като вманиачен, след това погледна към балкона над Миховата механа и сподели яростен пестник на брата си Ивана.

Хората се разотидоха и с изключение на всичко друго отнесоха в себе си убеждението, че смъртна омраза е разделила вечно двамата братя Кардамови. Но в случай че можеха единствено след 15 минути да надникнат през прозорците на горната сундурма, дето гледа към вътрешния двор, те щяха да занемеят: същите тези двама братя седяха един до различен на дългата маса, ядяха и пиеха, обзалагаха се кой ще завоюва изборите, кой кого ще натика в пандиза, прегръщаха се и се смееха... Може би си мислите, че те не държаха на своите политически убеждения? О, не - те бяха подготвени да умрат за тях (и умряха), само че по някакъв неведом за другите хора метод тези политически убеждения и вражди не влияеха на човешките им връзки и това приказва за по-висш нрав на личността, тъй като, противоположното, в случай че си признаем, е симптом на примитивизъм, на непреодолян стаден инстинкт - извинете, само че какво са партиите, с изключение на стада от хора, защитаващи със зъби и нокти своите групови материални ползи и в името на тези ползи се отхвърлят непринудено от висшия подарък на индивида да мисли и да приказва свободно, подчинявайки се рабски на строгата вътрешна подчиненост - като вълците в глутницата, като мравките в мравуняка…

Из: „ Мравки и богове “, Стефан Цанев, ИК „ Жанет-45 “, 2000
Снимка: Стефан Цанев; Държател: Институт за литература - БАН, dictionarylit-bg.eu