Доброволец: Война е!!! Видях млади хора, които не могат да дишат без кислородна маска
За страха и за войната в КОВИД отделенията, описа на един доброволец: Равносметката за двучасовото ми все още дежурство като доброволец /санитар/ е: 12 забърсани и дезенфекцирани стаи, един голям кулоар. Два заменени чаршафа, един уринатор.Имам колежка 
Казва се Таня. Тя работи от няколко дни. Сама се справяше с всичко. Няма друга жена на промяна. За страдание станах очевидец на напускането на следващата здравна сестра.... Жалко!!!
Ето какво описа той във фейсбук сраницата си:
Ден първи: Война с зложелател, който те дебне от засада. Няма правила за него. Той е безсърдечен. Видях младежи, които не могат да дишат без кислородна маска. Видях възрастни хора, които спяха седнали на леглото, тъй като по този начин съумяват да си поемат глътка въздух. Видях по какъв начин медицински сестри и лекари безусловно летят по коридорите и болничните стаи. И все пак не съумяват да бъдат до всеки който има потребност от тяхната помощ. Не, тъй като те не желаят да я окажат, а тъй като са малко. Имам и нова другарка от през днешния ден :) Наричам я " Шефка " - санитарката Таня. Тя работи в Covid отделението от няколко дни. И двамата бяхме леко безредни през днешния ден. Но все пак се справихме със всичките си отговорности. Не са доста, само че са трудоемки. Дезинфекция, стерилизация и отново стерилизация. Разнасяне на храна, промяна на долни дрехи. Смяна на уринатор. Поставяне на кислородни маски на нуждаещите се от О2. Разнасяне на таблите със системите, с цел да може сестрата да се оправи по-бързо. Оказа се, че с изключение на с медицинските си отговорности, те имат и безумно доста административна работа. Пишат, пишат, пишат, пък скокнат да сменят системи, да разнесат медикаменти, да измерят кръвно, да се скарат на санитаря ;), че не е затворил вратата да чистия поток :) Абе май нямат доста време да се карат, или по-точно нямат сили да го вършат. Всички са изморени до пристъп. Това което мога да кажа още за моята работа като доброволец:) Нали съм си разговорлив :) Ходя да си приказвам с бабите по стаите :) Те пък ми се радват като на наследник:) Викат ме непрекъснато:) да отворя прозореца, да го затворя:) Абе единствено да сменим по някоя смешка. Така им подвигам бойния дух да се борят с вируса. Но истината е друга... Аз не устоях без сълза. Много мъчително ми стана за един дядо от първа стая. Не знам, за какво, само че още като влязох в стаята, индивида протегна ръка към мен и ме помоли да го заведа до чешмата с цел да си намокри устните. Стаята е дълга към 5 метра. Костваше ни 10 минути да отидем до заветната вода и да се върнем. Колегите му по стая, споделиха, че са му предложили помощ, само че той е отказвал. Леко е чудноват. Не желае да се храни. От закуската хапна малко сирене. Обяда дори не го е разопаковал, вечерята - също. Стар и безсилен е. Не приказва. Надявам се на следващия ден да го видя още веднъж там... Надявам се до края на моето доброволчество той да се усъвършенства и да се върне при фамилията си. Относно моята сигурност :) Смятам, че е на 99,99%. Болницата е осигурила всичко с което аз да се усещам безвредно. Това което все още не може да обезпечи е личен състав. Има крещяща потребност от още доброволци. Санитари, лекари и медицински сестри.... Не е ужасно!!! Уверявам ви!!! Бях възнамерявал да съм там 5 дни. Но в случай че съумея да убедя още хора, да се включат в това начинание, ще остана още 5:) Чакам ви!!! М/у другото освен в Covid отделението има потребност от доброволци ;)
Казва се Таня. Тя работи от няколко дни. Сама се справяше с всичко. Няма друга жена на промяна. За страдание станах очевидец на напускането на следващата здравна сестра.... Жалко!!! Ето какво описа той във фейсбук сраницата си:
Ден първи: Война с зложелател, който те дебне от засада. Няма правила за него. Той е безсърдечен. Видях младежи, които не могат да дишат без кислородна маска. Видях възрастни хора, които спяха седнали на леглото, тъй като по този начин съумяват да си поемат глътка въздух. Видях по какъв начин медицински сестри и лекари безусловно летят по коридорите и болничните стаи. И все пак не съумяват да бъдат до всеки който има потребност от тяхната помощ. Не, тъй като те не желаят да я окажат, а тъй като са малко. Имам и нова другарка от през днешния ден :) Наричам я " Шефка " - санитарката Таня. Тя работи в Covid отделението от няколко дни. И двамата бяхме леко безредни през днешния ден. Но все пак се справихме със всичките си отговорности. Не са доста, само че са трудоемки. Дезинфекция, стерилизация и отново стерилизация. Разнасяне на храна, промяна на долни дрехи. Смяна на уринатор. Поставяне на кислородни маски на нуждаещите се от О2. Разнасяне на таблите със системите, с цел да може сестрата да се оправи по-бързо. Оказа се, че с изключение на с медицинските си отговорности, те имат и безумно доста административна работа. Пишат, пишат, пишат, пък скокнат да сменят системи, да разнесат медикаменти, да измерят кръвно, да се скарат на санитаря ;), че не е затворил вратата да чистия поток :) Абе май нямат доста време да се карат, или по-точно нямат сили да го вършат. Всички са изморени до пристъп. Това което мога да кажа още за моята работа като доброволец:) Нали съм си разговорлив :) Ходя да си приказвам с бабите по стаите :) Те пък ми се радват като на наследник:) Викат ме непрекъснато:) да отворя прозореца, да го затворя:) Абе единствено да сменим по някоя смешка. Така им подвигам бойния дух да се борят с вируса. Но истината е друга... Аз не устоях без сълза. Много мъчително ми стана за един дядо от първа стая. Не знам, за какво, само че още като влязох в стаята, индивида протегна ръка към мен и ме помоли да го заведа до чешмата с цел да си намокри устните. Стаята е дълга към 5 метра. Костваше ни 10 минути да отидем до заветната вода и да се върнем. Колегите му по стая, споделиха, че са му предложили помощ, само че той е отказвал. Леко е чудноват. Не желае да се храни. От закуската хапна малко сирене. Обяда дори не го е разопаковал, вечерята - също. Стар и безсилен е. Не приказва. Надявам се на следващия ден да го видя още веднъж там... Надявам се до края на моето доброволчество той да се усъвършенства и да се върне при фамилията си. Относно моята сигурност :) Смятам, че е на 99,99%. Болницата е осигурила всичко с което аз да се усещам безвредно. Това което все още не може да обезпечи е личен състав. Има крещяща потребност от още доброволци. Санитари, лекари и медицински сестри.... Не е ужасно!!! Уверявам ви!!! Бях възнамерявал да съм там 5 дни. Но в случай че съумея да убедя още хора, да се включат в това начинание, ще остана още 5:) Чакам ви!!! М/у другото освен в Covid отделението има потребност от доброволци ;)
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ