За Стефан Дуньов у нас не се говори много, въпреки

За Стефан Дуньов у нас не се приказва доста, макар че остава воин на четири страни: Унгария, Италия, Румъния и България. Може даже да се каже, че е чужд за огромна част от сънародниците ни.

На негово име е кръстена улица в Будапеща.  Държавната библиотека в Будапеща и в град Арад в Румъния разполага с Фонд „ Дуньов “. В градчето Винга е съхранена къщата, в която се е родил и живял героя. В античната част на Рим, на хълма Джаниколо, в алеята с бюстовете на гарибалдистите се подрежда и бюстът на Стефан Дуньов – наименуван „ Героят от Волтурно “, рицар на италианския медал за смелост „ Св. Лазар и Мавриций “.

Фонд „ Дуньов “ има и в Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ в София, а в един от новите столични квартали, една от улиците носи неговото име. През 2002 година във Велико Търново, на едноименния площад е сложена възпоменателна плоча.

Но да се върнем в самото начало. През 1816 година в село Винга се ражда Стефан Дуньов, в фамилията на банатски българи-земеделци. Семейство Дуньови са наследници на безсънен чипровски жанр, останал в унгарско след разгрома на въстанието от 1688 година

Стефан учи в гимназия в гр. Арад и приключва с отличие. Той владее немски и маджарски, само че не се съгласява да стане служител. Избран за общински консултант, младият маджарски жител застава отпред на съпротивата против наложителното проучване на немски и упорства на всички места да се написа и приказва на роден език. През 1843 година приключва Юридическия факултет на университета „ Петер Пазман ” в Будапеща. Там учи право, финанси и непознати езици. Взема ефективно присъединяване в подготовката на идната национална гражданска война.

Стефан Дуньов е измежду най-близките другари и съратници на лидера на Унгарската национална гражданска война Шандор Петьофи. Вече квалифициран юрист, Стефан напуща Будапеща и се връща в родния си край, с цел да оказва помощ на единомишлениците си и да ги води в идните сражения. Когато стартира революцията, Лайош Кошут го вика в столицата, с цел да влезе в Комитета за национална защита и да го назначи за собствен емисар в Банатска област. За към два месеца Дуньов взема властта, ползва 12-те правилото за национално самоуправление на Кошут и образова голям брой доброволци.

През юни 1848 година австрийският император взима подкрепления от хърватската войска отпред с бан Елачич и моли съветския император Николай I за помощ. Австрийски сътрудници съумяват да убедят румънски селяни и други сиромаси да се опълчат на събратята си унгарци. Лайош Кошут и Шандор Петьофи подписват апел до унгарския народ да отбрани страната си. Стефан Дуньов застава отпред на първия доброволчески отряд от гр. Арад. При него се събират унгарци и стотици банатски българи. Бойното им кръщение е при Накбечкерек.

Австрийската артилерия е безмилостна против революционерите. Ненадейно Банатският ескадрон нахлува в артилерийската позиция, съсича плановете и преследва бягащите бойци. Оръдията на пленената батарея се обръщат против императорските войски. В продължение на месец ескадронът на Дуньов е решителен фактор в сраженията при Накбечкерек.

Не след дълго унгарските полкове настъпват и разгромяват хърватските войски на бан Елачич. Императорският щаб прави оценка ролята на кавалеристите на Дуньов и им залага няколко клопката. Прозорливият пълководец, обаче, схваща какви са проектите и надхитря съперника си. Военният му гений е оценен и капитан, по-късно майор и подполковник Дуньов отпътува като адютант на дивизионния пълководец Гало Ласло в най-тежките борби. Непобедимият ескадрон на Дуньов има значима роля при успехите при Зента, Ковил и Качи. Лайош Кошут персонално му присъжда званието „ полковник ”. Така Стефан Дуньов се оказва първият български полковник в новата ни история.

Николай I не закъснява да накаже дребната страна. Огромна съветска войска, командвана от военачалник Паскевич, минава Карпатите и ведно с австрийските войски стартира да унищожава унгарските революционери.

Полковник Дуньов не слиза от коня с дни. В нощно стълкновение бива ранен в крайници. Ляга в талига и по този начин продължава да командва хората си. Лекарите се боят от най-лошото и упорстват за ампутация на крайници му. Стефан отхвърля. Всички считат, че го избавя някакво знамение.

За страдание революцията е смазана. Комитетът за национална защита афишира капитулация, с цел да предотврати спомагателни жертви. За пленените офицери контрареволюционният арбитражен съд постанова: „ Смърт посредством обесване ”.

След като е оповестена присъдата на Дуньов, Задграничното унгарско държавно управление на Лайош Кошут залива с митинги австрийските посолства, с цел да разсъни публичното мнение, притегля на своя страна авторитетни учени, писатели и политици. Заедно с 5 000 маджарски патриоти Лайош Кошут съумява да се скрие в Османската империя. Султанът печели позиции за сметка на европейските водачи.

Смъртната присъда на Стефан е сменена с 10 години затвор. Някои от тези години Дуньов лежи в единична килия в най-страшния австрийски затвор „ Кьониггрец ”. Там учи икономически науки и военна тактика, учи непознати езици.

Само две години откакто е освободен от пандиза, през 1859 година, стартира Италиано-австрийската война и безконечният боец незаконно минава в Италия.

Италия става третата му татковина. Гарибалди преди малко е минал р. Тичино с 5-хилядния си отряд алпийски стрелци, с цел да се изправи против 40-хилядната войска на ген. Урбан. Младата италианска войска се нуждае от опитни офицери, по тази причина Гарибалди назначава Стефан Дуньов за пълководец на полк. Под негово командване се борят италианци, брат му Йожеф, отряд банатски българи и унгарци, емигрирали в Италия след 1848-а. Те са неприятно въоръжени, нямат хранителни запаси, преследва ги многочислен съперник, само че оцеляват на магия и печелят победи. След пробив на Южния фронт измежду италианските войски настава суматоха. Само полкът на Дуньов не губи хладнокръвие, удържа настъплението на превъзхождащия съперник при р. Волтурно и срутва плануваната дълбока атака.

Стефан Дуньов е награден с най-високите оценки на италианската страна: савойски джентълменски медал за заслуги и Рицарски кръст на Ордена на Св. Мавриций, звание „ полковник ” от Италианската войска и военноинвалидна пенсия.

Ампутират левия му крайник. Стефан Дуньов отхвърля да се завърне в Унгария, до момента в който Лайош Кошут не бъде изцяло оправдан и публично признат в родината си. Насочва се към научна активност. Прави преводи, написа книга и голям брой публикации по стопански проблеми в италианския и в унгарския щемпел.

Дуньов поддържа преписка с Гарибалди до края на живота му  през 1882 година Участва в работата на задграничния маджарски директорат в Торонто. Умира на 73 години през 1889 година в гр. Пистоя. Италия му отдава заслужени военни почести.

Автор: Десислава Михалева