Успехите и провалите на българските правителства
За шести път ИПИ прави оценка на работата на администрацията въз основа на одитните отчети на Сметната палата на Република България.
Настоящото издание добавя предходните издания с прегледа и групирането на нови 65 одитни отчета. Така проучването обгръща всички 966 одитни отчети, оповестени от Сметната палата, които обгръщат към 149 милиарда лева бюджетни средства за интервала 1998 – 2017 година
На базата на поставените оценки от одитните отчети и авансово определени критерии квалифицираме работата на администрацията като „ успех” или „ провал”. Дейностите, чието осъществяване и резултати не разрешават да се причислят към една от двете групи, са избрани като „ некласифицирани”.
Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ наподобяват по този начин:
Цялостната картина за работата на администрацията от всички 966 одитни отчета наподобява по този начин:
413 случая на „ провал” (възлизащи на 77,6 милиарда лева.)
242 случая на „ успех” (възлизащи на 34,4 милиарда лева.)
311 „ некласифицирани” случая (възлизащи на 36,9 милиарда лева.)
Близо половината от одитираните разноски, осъществени от централната администрация в интервала 1998-2017 година могат да се дефинират като „ провал” .
Около 1/4 от останалите средства са изхарчени по-скоро сполучливо, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
Класификацията съгласно бюджетите на стратегиите и държавните структури демонстрира, че в „ провалените” случаи са изхарчени 81% от обществените средства, а в „ успешните” – към 13%. В проучването са показани и няколко любопитни проблема за държавни „ триумфи “ и „ провали “.
Прегледаните 966 одитни отчета и огромният брой на „ провалите” демонстрират нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните стратегии, планове и разноски страната е неприятен собственик и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя голям запас. В този смисъл колкото повече страната харчи, толкоз повече губят жителите и бизнеса.
Много притеснително е, че делът на неуспехите не понижава през последните години. Нещо повече – данните демонстрират ясно, че в годините на парламентарни избори, делът на неуспехите се усилва .
Периодите на политическа рецесия в страната също имат значение за това до каква степен дейно се харчи публичният запас. Част от новодобавените отчети проучват интервала от 2014-2017 година, когато държавните управления и виновните лица за всяка стратегия и активност се трансформират релативно постоянно. По-големите стратегии даже не могат да стартират и да приключат при едни и същи ръководещи. В огромна част от отчетите на Сметната палата ясно се вижда по какъв начин това води до размиване на отговорностите и безотговорност на резултатите, макар че парите нормално се харчат по проект.
Основните недостатъци на администрацията не се трансформират доста през годините . В някои случаи „ провалът” на администрацията е в резултат на непълен административен потенциал (вкл. липса на експертиза и неприятно управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се установи индиферентност към ръководството на обществения запас или умишлени злоупотреби. Основните проявления на неуспеха са в:
Размиване на отговорностите при разнообразни равнища на изпълнение;
Опорочени публични поръчки;
Лошо ръководство на имуществото;
Липса на ясни цели и знаци, показващи постигането на резултати;
Неикономично харчене.
Как да се понижи държавният неуспех?
Намаляване на намесата на страната . Колкото по-малко средства събира и харчи страната, толкоз по-малко са загубите за данъкоплатците. Одитните отчети ясно демонстрират, че в доста случаи администрацията работи неефективно, безрезултатно и неикономично, нито пък реализира задачите си.
Прозрачност. По-голямата бистрота на работата на администрацията ще разреши на всички заинтригувани лица да упражняват по-голям надзор върху разходваните средства и осъществяването на дилемите.
Приватизация . Огромна част от регистрираните нарушавания са при ръководството на общественото имущество и ръководенето на държавните предприятия. Държавата не е добър притежател и не би трябвало да бъде подобен.
Умни регулации – регулаторната инфлация, на която сме очевидци в последните години способства доста за неприятни, нездравословни, скъпи, лобистки и неефективни стратегии, закони и тактики. За всяка държавна стратегия би трябвало да се изготвя съответна предварителна и следваща оценка на въздействието, която ясно да покаже къде, на каква цена и с какъв резултат се намесва страната.
Целият разбор е наличен тук .
Предишни издания на отчетите:
Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2015 година (901 одитни доклада)
Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2012 година (747 одитни доклада)
Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2011 година (697 одитни доклада)
Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2010 година (586 одитни доклада)
Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2007 година (433 одитни доклада)
Успехите и неуспехите на българските общини 2011-2014 година (86 одитни доклада)
1 Изследването се издава със съдействието на Фондация за свободата „ Фридрих Науман “.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ