За шести път ИПИ прави оценка на работата на администрацията

За шести път ИПИ прави оценка на работата на администрацията въз основа на одитните отчети на Сметната палата на Република България.

Настоящото издание добавя предходните издания с прегледа и групирането на нови 65 одитни отчета. Така проучването обгръща всички 966 одитни отчети, оповестени от Сметната палата, които обгръщат към 149 милиарда лева бюджетни средства за интервала 1998 – 2017 година

На базата на поставените оценки от одитните отчети и авансово определени критерии квалифицираме работата на администрацията като „ успех” или „ провал”. Дейностите, чието осъществяване и резултати не разрешават да се причислят към една от двете групи, са избрани като „ некласифицирани”.

Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ наподобяват по този начин:

Цялостната картина за работата на администрацията от всички 966 одитни отчета наподобява по този начин:

413 случая на „ провал” (възлизащи на 77,6 милиарда лева.)

242 случая на „ успех” (възлизащи на 34,4 милиарда лева.)

311 „ некласифицирани” случая (възлизащи на 36,9 милиарда лева.)

Близо половината от одитираните разноски, осъществени от централната администрация в интервала 1998-2017 година могат да се дефинират като „ провал” .

Около 1/4 от останалите средства са изхарчени по-скоро сполучливо, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.

Класификацията съгласно бюджетите на стратегиите и държавните структури демонстрира, че в „ провалените” случаи са изхарчени 81% от обществените средства, а в „ успешните” – към 13%. В проучването са показани и няколко любопитни проблема за държавни „ триумфи “ и „ провали “.

Прегледаните 966 одитни отчета и огромният брой на „ провалите” демонстрират нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните стратегии, планове и разноски страната е неприятен собственик и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя голям запас. В този смисъл колкото повече страната харчи, толкоз повече губят жителите и бизнеса.

Много притеснително е, че делът на неуспехите не понижава през последните години. Нещо повече – данните демонстрират ясно, че в годините на парламентарни избори, делът на неуспехите се усилва .

Периодите на политическа рецесия в страната също имат значение за това до каква степен дейно се харчи публичният запас. Част от новодобавените отчети проучват интервала от 2014-2017 година, когато държавните управления и виновните лица за всяка стратегия и активност се трансформират релативно постоянно. По-големите стратегии даже не могат да стартират и да приключат при едни и същи ръководещи. В огромна част от отчетите на Сметната палата ясно се вижда по какъв начин това води до размиване на отговорностите и безотговорност на резултатите, макар че парите нормално се харчат по проект.

Основните недостатъци на администрацията не се трансформират доста през годините . В някои случаи „ провалът” на администрацията е в резултат на непълен административен потенциал (вкл. липса на експертиза и неприятно управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се установи индиферентност към ръководството на обществения запас или умишлени злоупотреби. Основните проявления на неуспеха са в:

Размиване на отговорностите при разнообразни равнища на изпълнение;

Опорочени публични поръчки;

Лошо ръководство на имуществото;

Липса на ясни цели и знаци, показващи постигането на резултати;

Неикономично харчене.

Как да се понижи държавният неуспех?

Намаляване на намесата на страната . Колкото по-малко средства събира и харчи страната, толкоз по-малко са загубите за данъкоплатците. Одитните отчети ясно демонстрират, че в доста случаи администрацията работи неефективно, безрезултатно и неикономично, нито пък реализира задачите си.

Прозрачност. По-голямата бистрота на работата на администрацията ще разреши на всички заинтригувани лица да упражняват по-голям надзор върху разходваните средства и осъществяването на дилемите.

Приватизация . Огромна част от регистрираните нарушавания са при ръководството на общественото имущество и ръководенето на държавните предприятия. Държавата не е добър притежател и не би трябвало да бъде подобен.

Умни регулации – регулаторната инфлация, на която сме очевидци в последните години способства доста за неприятни, нездравословни, скъпи, лобистки и неефективни стратегии, закони и тактики. За всяка държавна стратегия би трябвало да се изготвя съответна предварителна и следваща оценка на въздействието, която ясно да покаже къде, на каква цена и с какъв резултат се намесва страната.

Целият разбор е наличен тук .

Предишни издания на отчетите:

Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2015 година (901 одитни доклада)

Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2012 година (747 одитни доклада)

Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2011 година (697 одитни доклада)

Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2010 година (586 одитни доклада)

Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2007 година (433 одитни доклада)

Успехите и неуспехите на българските общини 2011-2014 година (86 одитни доклада)

1 Изследването се издава със съдействието на Фондация за свободата „ Фридрих Науман “.