Талантите на Английската се потопиха в морето и изкуството
За шеста поредна година фондация „ Стоил Куцев-Даскала “ провежда летен лагер с възпитаници от Английската в Ахелой. Поети и писатели не просто учат младите по какъв начин се написа, а отварят книгата с шифъра на изкуството, което дава обещание и превзема.
Традиционно лагерът при започване на септември събра изкушените от литература младежи, овладели есеистичната форма на годишния конкурс в ЕГ,,Пловдив ”, проведен от фондацията. Той се организира на два стадия - от всеки випуск се позволяват от учителите в гимназията петима, а от тях се избира по един лауреат, който получава и парична премия.
Всички позволени до втори кръг и лауреатите имаха опцията в границите на 10 септемврийски дни да творят с мастилото на редица изтъкнати създатели – Камелия Кондова, Яница Радева, Ангелина Александрова, Оля Стоянова, Станислава Чуринскиене, Йорданка Белева, Иво Рафаилов, Азиз Таш, Ина Иванова, Иван Ланджев, Димана Йорданова и доста други са отваряли литературните светове пред младите.
А в морето,,,най-голямото събитие в живота ни и може би само ”, откриват пресечната точка на необятното и вдъхновението. За четвърта година съумях да се насладя на това събитие като лауреат на състезанието.
Нещо, което не бих и помислила да счета като повтаряне. Защото морето в никакъв случай не е същото. Може да е есенно, може да е пред кея в четири и да си мислиш, че виждаш в далечината линията на хоризонта му. Защото ти също съм се връщаш друг.
Хората, вълните и крясъкът на чайките влизат в теб и прогонват и чалгата от Слънчака, и прахта от комините на „ Кючука ”, и онази миризма на прогизнала от пот класна стая. И всичко това остаряло, полусрутено скеле, което в миналото си мислел, че издига Човека в теб. А там времето стои на светофарите. С включени дълги. И тече единствено отдалече. И толкова.
Последните три вечери по традиция посвещаваме на трите литературни рода - епос, поезия и драма. Имаме и разнообразни креативен задания, дадени ни от създателите. Докато се усетим обаче бе станало зелено. Времето потегли и сподели - на рейса в два. (в този случай-Ивелина). И въпреки това да не бе прощаване, знаехме, че на всички ще ни е мъчно.
Защото не сме същите. Защото и литературата в никакъв случай няма да е същата. За морето знаем към този момент... И когато този рейс в действителност потегли то дълго ти приказва -,,Аз имам вяра, че индивидът е основан да обича и да мечтае ”. И толкова!
Традиционно лагерът при започване на септември събра изкушените от литература младежи, овладели есеистичната форма на годишния конкурс в ЕГ,,Пловдив ”, проведен от фондацията. Той се организира на два стадия - от всеки випуск се позволяват от учителите в гимназията петима, а от тях се избира по един лауреат, който получава и парична премия.
Всички позволени до втори кръг и лауреатите имаха опцията в границите на 10 септемврийски дни да творят с мастилото на редица изтъкнати създатели – Камелия Кондова, Яница Радева, Ангелина Александрова, Оля Стоянова, Станислава Чуринскиене, Йорданка Белева, Иво Рафаилов, Азиз Таш, Ина Иванова, Иван Ланджев, Димана Йорданова и доста други са отваряли литературните светове пред младите.
А в морето,,,най-голямото събитие в живота ни и може би само ”, откриват пресечната точка на необятното и вдъхновението. За четвърта година съумях да се насладя на това събитие като лауреат на състезанието.
Нещо, което не бих и помислила да счета като повтаряне. Защото морето в никакъв случай не е същото. Може да е есенно, може да е пред кея в четири и да си мислиш, че виждаш в далечината линията на хоризонта му. Защото ти също съм се връщаш друг.
Хората, вълните и крясъкът на чайките влизат в теб и прогонват и чалгата от Слънчака, и прахта от комините на „ Кючука ”, и онази миризма на прогизнала от пот класна стая. И всичко това остаряло, полусрутено скеле, което в миналото си мислел, че издига Човека в теб. А там времето стои на светофарите. С включени дълги. И тече единствено отдалече. И толкова.
Последните три вечери по традиция посвещаваме на трите литературни рода - епос, поезия и драма. Имаме и разнообразни креативен задания, дадени ни от създателите. Докато се усетим обаче бе станало зелено. Времето потегли и сподели - на рейса в два. (в този случай-Ивелина). И въпреки това да не бе прощаване, знаехме, че на всички ще ни е мъчно.
Защото не сме същите. Защото и литературата в никакъв случай няма да е същата. За морето знаем към този момент... И когато този рейс в действителност потегли то дълго ти приказва -,,Аз имам вяра, че индивидът е основан да обича и да мечтае ”. И толкова!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ