Шефка в МОН е едната от жертвите на сблъсъка край Шипка
" За страдание, войната по пътищата влезе в нашето министерство, за което откровено скърбя ", разяснява министърът.
" В петък вечерта, при безразсъден случай почина една доста значима за нас колежка - Мариана Лозанова. Искам да изкажа още един път съболезнования на нейното семейство, близки и сътрудници. Мир на праха ѝ и нека да успеем да продължим нещата, за които тя интензивно работеше през последните години в дирекция " Организация и надзор ". В рамките на тези няколко месеца успяхме да разработим и от следващата година да влезе в деяние една национална стратегия за сигурност на придвижване ", добави Цоков.
Катастрофата стана към 20 часа в петък, 1 декември. Лекият автомобил, в който пътували 62-годишната Лозанова и 23-годишният й племенник Александър Проданов, е ръководен от 85-годишния татко на дамата - Стефан Картунов. При разклона за връх Бузлуджа, на пътя Казанлък-Габрово, 64-годишният украински водач на тежкотоварен камион се опитал да направи противоположен завой, в тъмното и на заден ход. Така лишил преимуществото на лекия автомобил и последвал конфликт. На място са починали бащата и дъщерята, а 23-годишният юноша, който е студент в СУ " Св. Климент Охридски " и през 2022 година бе награден от тогавашния министър председател Кирил Петков за научни триумфи, оцеля по знамение. Александър Проданов бе превозен в казанлъшката болница в потрес и с комоцио.
Младежът написа какво тъкмо се е случило в персоналния си профил във Facebook. Публикуваме описа му без редакторска интервенция:
Вчера(01.12.2023), към 20ч. се случи автомобилна злополука на разклона за Бузлуджа(по пътя Казанлък-Шипка) сред ТИР и дребен автомобил, в който бяхме аз, вуйна ми и дядо ми. От злополуката оцелях единствено аз с на практика никакви последствия, като помня всяка секунда от случилото се.
За злополуката и аргументите зад нея няма доста какво да се каже... Нелепо! Но не е ли всяка злополука нелепа - постоянно разследване от не съблюдаване или недоспазване на разпоредбите за сигурност? Правила, които са елементарни и самоочевидни. Защо този ТИР бе спрял на завоя, заемайки цялото дясно платно? Не знам. Защо този тир не излъчваше никаква светлина, по която да се ориентираме, че има нещо пред нас? Не знам.
Единственото, което ще кажа е, че коланите в колите не са за декорация. Коланът избавя живот!
Загубата е тежка. Двама от моите най-скъпи и близки хора си отидоха пред мен. Но, уви, от време на време се случват такива неща и човек би трябвало да гледа напред... поради тях!
В лицето на моя дядо - Стефан Андреев Картунов, и в лицето на моята вуйна - Мариана Стефанова Лозанова, виждам хора, които постоянно ги е било грижа за мен, постоянно са били до мен при потребност, и от които съм научил доста - както познания, по този начин и неща за живота, морала и добротата. За мен те са хора с правила, с морал и безгранична добрина.
Дядо бе добър, почтен, безрезервен и кардинален човек с същински положително сърце. От него съм научил доста, за което съм ти признателен, дядо! Научих се на труд и дисциплинираност във всичките ни дребни и не до такава степен дребни строителни планове. Първият си допир до тригонометрия имах от неговия строителен справочник. Научих се да изгубвам в безкрайните игри на шах както дребен. Макар да не успяхме да довършим играта си на белот от предния път, съм уверен, че отново щеше да извадиш огромен шанс и да извадиш някое 50,100,150 или даже 200. Честно казано, няма по какъв начин да имах по-добър дядо и скърбя, че не можах да ти го кажа по-рано.
Леля беше добър, почтен, целенасочен, безрезервен и извънредно кардинален човек. До огромна степен с помощта на нея имах това прелестно детство и в нейно лице постоянно съм срещал схващане, поддръжка и човек, подготвен да помогне както може. Научих и получих толкоз доста от теб, лельо - благодаря! Всеки път като идваше на посетители от София чаках с неспокойствие, а тя постоянно идваше с по някоя нова енциклопедия или играчка, с която да изучавам нови неща. Беше прелестен събеседник и човек, на който постоянно можех да разгадавам. Нямаше по какъв начин да попадна на по-добра вуйна и скърбя, че не можах да ти го кажа по-рано.
И двамата водиха заслужен живот и сътвориха здрави и обичащи се фамилии. Какво повече може да желае човек? И двамата за мен са модели за подражателство и считам да бъда като тях - безрезервен, обичащ, подкрепящ - същински Човек.
Тях ги няма към този момент. Но ние продължаваме да си ги обичаме, продължаваме да ценим и да сме признателни за всичко, което сме получили и научили от тях, за всяка топла и блага дума, за всяка необятна и сърдечна усмивка. Че ще е мъчно, мъчно ще е; че ще ни липсват, ще ни липсват. Ако не поради нас, то поради тях би трябвало да сме мощни и да гледаме напред. Това е нашия дълг към тях, това е нашето благодаря към тях, това е нашата обич към тях, това е тази дребна парченце от тях в нас, посредством която те не престават да са част от живота ни.
Благодарен съм, че оцелях - освен това без никакви последствия. Човек би се замислил: Защо аз? Защо оцелях аз, а не някой от другите? Отговорът: Ами просто по този начин. Полза от мисленето в тази посока няма. Просто по този начин е станало. Аз не съм неблагодарник и по тази причина ще се постарая да направя максимума от времето, което ми остава, най-малкото поради тези, които нямаха този " шанс ". Знам, че те доста се гордееха с мен и имаха огромни очаквания за мен. Обещавам, че ще направя всичко да извърша тези техни очаквания и ще оправдая тяхното доверие. Поне това мога да направя и им го дължа!
Благодаря за всичко, скъпи дядо и скъпа лельо! Обичам ви!
" В петък вечерта, при безразсъден случай почина една доста значима за нас колежка - Мариана Лозанова. Искам да изкажа още един път съболезнования на нейното семейство, близки и сътрудници. Мир на праха ѝ и нека да успеем да продължим нещата, за които тя интензивно работеше през последните години в дирекция " Организация и надзор ". В рамките на тези няколко месеца успяхме да разработим и от следващата година да влезе в деяние една национална стратегия за сигурност на придвижване ", добави Цоков.
Катастрофата стана към 20 часа в петък, 1 декември. Лекият автомобил, в който пътували 62-годишната Лозанова и 23-годишният й племенник Александър Проданов, е ръководен от 85-годишния татко на дамата - Стефан Картунов. При разклона за връх Бузлуджа, на пътя Казанлък-Габрово, 64-годишният украински водач на тежкотоварен камион се опитал да направи противоположен завой, в тъмното и на заден ход. Така лишил преимуществото на лекия автомобил и последвал конфликт. На място са починали бащата и дъщерята, а 23-годишният юноша, който е студент в СУ " Св. Климент Охридски " и през 2022 година бе награден от тогавашния министър председател Кирил Петков за научни триумфи, оцеля по знамение. Александър Проданов бе превозен в казанлъшката болница в потрес и с комоцио.
Младежът написа какво тъкмо се е случило в персоналния си профил във Facebook. Публикуваме описа му без редакторска интервенция:
Вчера(01.12.2023), към 20ч. се случи автомобилна злополука на разклона за Бузлуджа(по пътя Казанлък-Шипка) сред ТИР и дребен автомобил, в който бяхме аз, вуйна ми и дядо ми. От злополуката оцелях единствено аз с на практика никакви последствия, като помня всяка секунда от случилото се.
За злополуката и аргументите зад нея няма доста какво да се каже... Нелепо! Но не е ли всяка злополука нелепа - постоянно разследване от не съблюдаване или недоспазване на разпоредбите за сигурност? Правила, които са елементарни и самоочевидни. Защо този ТИР бе спрял на завоя, заемайки цялото дясно платно? Не знам. Защо този тир не излъчваше никаква светлина, по която да се ориентираме, че има нещо пред нас? Не знам.
Единственото, което ще кажа е, че коланите в колите не са за декорация. Коланът избавя живот!
Загубата е тежка. Двама от моите най-скъпи и близки хора си отидоха пред мен. Но, уви, от време на време се случват такива неща и човек би трябвало да гледа напред... поради тях!
В лицето на моя дядо - Стефан Андреев Картунов, и в лицето на моята вуйна - Мариана Стефанова Лозанова, виждам хора, които постоянно ги е било грижа за мен, постоянно са били до мен при потребност, и от които съм научил доста - както познания, по този начин и неща за живота, морала и добротата. За мен те са хора с правила, с морал и безгранична добрина.
Дядо бе добър, почтен, безрезервен и кардинален човек с същински положително сърце. От него съм научил доста, за което съм ти признателен, дядо! Научих се на труд и дисциплинираност във всичките ни дребни и не до такава степен дребни строителни планове. Първият си допир до тригонометрия имах от неговия строителен справочник. Научих се да изгубвам в безкрайните игри на шах както дребен. Макар да не успяхме да довършим играта си на белот от предния път, съм уверен, че отново щеше да извадиш огромен шанс и да извадиш някое 50,100,150 или даже 200. Честно казано, няма по какъв начин да имах по-добър дядо и скърбя, че не можах да ти го кажа по-рано.
Леля беше добър, почтен, целенасочен, безрезервен и извънредно кардинален човек. До огромна степен с помощта на нея имах това прелестно детство и в нейно лице постоянно съм срещал схващане, поддръжка и човек, подготвен да помогне както може. Научих и получих толкоз доста от теб, лельо - благодаря! Всеки път като идваше на посетители от София чаках с неспокойствие, а тя постоянно идваше с по някоя нова енциклопедия или играчка, с която да изучавам нови неща. Беше прелестен събеседник и човек, на който постоянно можех да разгадавам. Нямаше по какъв начин да попадна на по-добра вуйна и скърбя, че не можах да ти го кажа по-рано.
И двамата водиха заслужен живот и сътвориха здрави и обичащи се фамилии. Какво повече може да желае човек? И двамата за мен са модели за подражателство и считам да бъда като тях - безрезервен, обичащ, подкрепящ - същински Човек.
Тях ги няма към този момент. Но ние продължаваме да си ги обичаме, продължаваме да ценим и да сме признателни за всичко, което сме получили и научили от тях, за всяка топла и блага дума, за всяка необятна и сърдечна усмивка. Че ще е мъчно, мъчно ще е; че ще ни липсват, ще ни липсват. Ако не поради нас, то поради тях би трябвало да сме мощни и да гледаме напред. Това е нашия дълг към тях, това е нашето благодаря към тях, това е нашата обич към тях, това е тази дребна парченце от тях в нас, посредством която те не престават да са част от живота ни.
Благодарен съм, че оцелях - освен това без никакви последствия. Човек би се замислил: Защо аз? Защо оцелях аз, а не някой от другите? Отговорът: Ами просто по този начин. Полза от мисленето в тази посока няма. Просто по този начин е станало. Аз не съм неблагодарник и по тази причина ще се постарая да направя максимума от времето, което ми остава, най-малкото поради тези, които нямаха този " шанс ". Знам, че те доста се гордееха с мен и имаха огромни очаквания за мен. Обещавам, че ще направя всичко да извърша тези техни очаквания и ще оправдая тяхното доверие. Поне това мога да направя и им го дължа!
Благодаря за всичко, скъпи дядо и скъпа лельо! Обичам ви!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ