Длъжни сме ясно да кажем - Русия е фашистка държава
За руснаците думата „ нацист “ значи просто „ неприятелски недочовек “, който руснаците имат правото да убият
Ако Украйна не победи ще настъпи мрачно време за последователите на демокрацията по целия свят
Тимъти Снайдър*, The New York Times
Като концепция фашизмът в никакъв случай не е бил надвит
Като фетиш на ирационалното и насилието, във всеки спор фашизмът остава невредим и, до момента в който нацистка Германия запазваше своята мощност, той продължаваше да изкушава европейците и жителите на другите страни.
Поражение на фашизма беше нанесено едвам на фронтовете на Втората международна война. Но в този момент той се върна, и този път посредством Русия, която твърди, че води война за заличаване фашизма.
Ако тя успее да победи, фашистите по целия свят ще се почувстват по-уверено.
Ние бъркаме, като ограничаваме своите страхове пред фашизма до избран облик, образуван от Хитлер и холокоста. Фашизмът се ражда в Италия, доста известен е в Румъния (там фашистите изповядват православието и мечтаят за пречистващо насилие), има последователи в цяла Европа и Америка.
И във всичките си типове той се основава на концепцията за
триумфа на волята над разсъдъка
Именно поради това е мъчно да се даде приемливо определение на фашизма. Продължават разногласията за това, какво лежи в основата на фашизма.
И все пак, днешна Русия дава отговор на болшинството от критериите, по които откривателите са склонни да се съгласят. В нея съществува фетиш към един съответен – Владимир Путин. В Русия има фетиш към мъртвите, издигнат към Втората международна. Съществува мита за останалия в предишното „ златен век “ на имперско великолепие, което е належащо да бъде възобновено чрез целително принуждение, а точно – посредством кървавата война в Украйна.
Украйна не за първи път става обект на фашистка война. Превземането на тази страна е основна цел на Хитлер през 1941 година. Хитлер счита Съветския съюз, който тогава владее Украйна, за „ еврейска страна “. Той възнамерява да замести руската власт със лична и да завладее плодородните земи на Украйна: съгласно неговия план, по-късно Съюз на съветските социалистически републики е трябвало да потъне в мизерията на глада, а Германия — да стане империя. Хитлер си фантазирал, че това ще стане елементарно, доколкото Съюз на съветските социалистически републики, съгласно мнението му, бил изкуствено образувание, а украинците — колониално племе.
Трудно е да не видим поразителната аналогия с войната, която води Путин. Кремъл разказва Украйна като „ изкуствена страна “, чийто „ неплатежоспособен статут “ се поддържа от „ президент-евреин “.
По-нататъшния ход на мисли допуска, че след отстраняването на компактния украински хайлайф, неорганизираните маси с наслада ще одобряват съветското владичество.
Именно Русия през днешния ден лишава света от украинското снабдяване, заплашвайки с апетит световния юг.
За мнозина е мъчно да признаят днешна Русия за фашистка страна, тъй като Съюз на съветските социалистически републики от сталинските времена се нарежда като антифашистка страна. Но сходна приложимост не е помогнало в предишното да бъде обещано тъкмо определение на фашизма. Не оказва помощ и в този момент — освен това, то съществено дезориентира.
С помощта на Съединени американски щати, Англия и другите съдружници Съветският съюз съумява да вземе връх над нацистка Германия и нейните съдружници през 1945 година. Но това не дава задоволителни учредения да я противопоставим на фашизма.
До идването на Хитлер на власт през 1933 година Съюз на съветските социалистически републики вижда във фашизма просто още една вариация на капиталистическия зложелател. Комунистическите партии в Европа били длъжни да виждат врагове във всички останали партии.
В реалност тази политика спомага за възхода на Хитлер: без значение от това, че немските комунисти и социалисти превъзхождат по бройка нацистите, те не съумяват да се договорят между тях. След това крушение, Сталин поправя своята политика и приканва европейските комунистически партии да образуват коалиция за противопоставяне на фашизма.
Това не продължава дълго. През 1939 година Съюз на съветските социалистически републики се сплотява с нацистка Германия и намирайки се де факт с статут на съдружници, двете свръхдържави взаимно нахлуват в Полша.
Речите на нацистките вождове се печатат в руската преса, а нацистките офицери високо правят оценка успеваемостта на руските управляващи във връзка с всеобщите депортации.
Сега в Русия не се приказва за това, тъй като сходен мироглед директно опонира на законите за историческата памет.
Втората международна война става част от
путинския исторически мит за съветската непорочност и изгубеното великолепие:
опирайки се на него, Русия съобщи за своето монополно право върху жертвите и успеха.
Да се приказва, а дори и да се мисли, за това, че сключвайки договорка с Хитлер, Сталин доближава началото на Втората международна война в Русия към този момент е незаконно.
Сталиновата еластичност във връзка с фашизма служи като ключ към разбирането на настояща Русия. Отначало на Сталин фашизмът му е апатичен, по-късно става неприятен за него, по-късно великолепен и едвам по-късно — откакто Хитлер предава Сталин и Германия нахлува в Съветския съюз — той още веднъж става неприятен.
По създание, фашизмът се трансформира в обвивка, която може да бъде напълнена с всякакво наличие. Комунисти обществено са съдени и репресирани като фашисти. Във времето на студената война фашисти стават британците и американците. Никакъв антифашизъм не възпира Сталин да преследва евреите в Съюз на съветските социалистически републики след войната, а неговите приемници — от опитите да уподобят Израел на нацистка Германия.
С други думи, руският антифашизъм е част от идеологическото опълчване „ те против нас “. Той не е същински отговор на фашизма.
В края на краищата фашистката политика, както написа немският мъдрец Карл Шмит, стартира с
„ определянето на врага “
Доколкото руският антифашизъм няма друга цел, с изключение на да уточни и маркира врага, той оставя и малка врата, през която същинският фашизъм да се върне в Русия.
В Русия от XXI век терминът „ антифашизъм “ просто отбелязва правото на съветския водач да дефинира враговете на страната. Истинските съветски фашисти — такива като Александър Дугин и Александър Проханов — получиха естрада в съветските медии. Самият Путин черпи хрумвания от трудовете на съветския фашист Иван Илин, живял в интервала сред двете международни войни.
За президента на Русия „ фашист “ или „ нацист “ става всеки човек, който се опита да му се опълчи или да се опълчи на проектите му за унищожаването на Украйна.
Украинците бяха оповестени за „ нацисти “ просто тъй като отхвърлиха да „ признаят “, че са руснаци и оказват опозиция.
Ако странник във времето се озове в наши дни от 30-те години, той с лекост ще разпознае путинския режим като фашистки. Символът Z, националните шествия, пропагандата, концепцията за войната, като акт на пречистващо принуждение, братските могили в украинските градове — всичко това не оставя място за подозрение. Войната в Украйна е не просто връщане към обичайния фашистки плацдарм, само че и
възсъздаване на обичайните фашистки практики и риторики
Другите нации съществуват, с цел да бъдат колонизирани. Русия в нищо не е отговорна по силата на славното си минало. Съществуването на Украйна е резултат от интернационален скрит план.
Единственият вероятен отговор е войната!
Доколкото Путин назовава фашисти своите врагове, е допустимо да е мъчно да приемем обстоятелството, че фашистът в действителност е той самият.
Но в подтекста на съветското навлизане думата „ нацист “ значи просто „ неприятелски недочовек “, който руснаците имат правото да убият. Разпалването на злоба, ориентирано против украинците, опростява тяхното ликвидиране, както видяхме в Буча, Мариупол и други елементи на Украйна, попаднали под съветска окупация. Масовите погребения не са трагична случайност, а закономерно разследване от фашистката война за заличаване.
Фашисти, наричащи другите фашисти — това е фашизъм доведен до абсурден лимит в своето поклонение пред ирационалното. Това е крайна точка, в която езикът на омразата обръща действителността наобратно, а пропагандата се трансформира в същинско проклинание.
Това е оптималното празненство на волята над мисълта.
Да наричаш другите фашисти, като освен това ти си фашист — това е
същината на путинския способ
Американският мъдрец Джейсън Стенли го назовава „ подривна агитация “. Аз предлагам термина „ шизофашизъм “. Украинците измислиха по-елегантно определение — нарекоха го „ рашизъм “.
Днес ние знаме за фашизма повече, в сравнение с през 30-те. Знаем до какво води. Необходимо ни е безпогрешно да го разпознаваме, тъй като по този метод ще разбираме с какво си имаме работа. Но да разпознаеш, не значи да обезвредиш.
Фашизмът не е позиция в полемика, а фетиш на волята, предизвикващ мистичния мит за индивида, изцеляващ света посредством принуждение, и този мит до край ще бъде поддържан от пропагандата.
Той може да бъде надвит единствено в случай че бъде показана слабостта на вожда. Само по този метод може да бъде съкрушена фашистката митология.
Както и през 30-те, демокрацията е в оттегляне по целия свят, а фашистите започнаха да атакуват своите съседи.
Ако Русия победи в Украйна, това няма да значи просто разрушение на демокрацията с груба мощ — въпреки че това е извънредно единствено по себе си.
Това ще деморализира демокрацията на всички места.
Още преди войната приятелите на Путин — такива като Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Тъкър Карлсън — бяха врагове на демокрацията. Победата на фашистите на бойното поле ще стане сигнал, че истината е в силата, че благоразумието е за неудачниците, че демокрацията е обречена.
Ако Украйна не се съпротивляваше, тази пролет щеше да се трансформира в мрачно време за последователите на демокрацията по целия свят.
Ако Украйна не победи, тъмнината може да продължи десетилетия.
*Тимъти Снайдър е професор по история в Йейлския университет, създател на книги за фашизма и тоталитаризма.
Ако Украйна не победи ще настъпи мрачно време за последователите на демокрацията по целия свят
Тимъти Снайдър*, The New York Times
Като концепция фашизмът в никакъв случай не е бил надвит
Като фетиш на ирационалното и насилието, във всеки спор фашизмът остава невредим и, до момента в който нацистка Германия запазваше своята мощност, той продължаваше да изкушава европейците и жителите на другите страни.
Поражение на фашизма беше нанесено едвам на фронтовете на Втората международна война. Но в този момент той се върна, и този път посредством Русия, която твърди, че води война за заличаване фашизма.
Ако тя успее да победи, фашистите по целия свят ще се почувстват по-уверено.
Ние бъркаме, като ограничаваме своите страхове пред фашизма до избран облик, образуван от Хитлер и холокоста. Фашизмът се ражда в Италия, доста известен е в Румъния (там фашистите изповядват православието и мечтаят за пречистващо насилие), има последователи в цяла Европа и Америка.
И във всичките си типове той се основава на концепцията за
триумфа на волята над разсъдъка
Именно поради това е мъчно да се даде приемливо определение на фашизма. Продължават разногласията за това, какво лежи в основата на фашизма.
И все пак, днешна Русия дава отговор на болшинството от критериите, по които откривателите са склонни да се съгласят. В нея съществува фетиш към един съответен – Владимир Путин. В Русия има фетиш към мъртвите, издигнат към Втората международна. Съществува мита за останалия в предишното „ златен век “ на имперско великолепие, което е належащо да бъде възобновено чрез целително принуждение, а точно – посредством кървавата война в Украйна.
Украйна не за първи път става обект на фашистка война. Превземането на тази страна е основна цел на Хитлер през 1941 година. Хитлер счита Съветския съюз, който тогава владее Украйна, за „ еврейска страна “. Той възнамерява да замести руската власт със лична и да завладее плодородните земи на Украйна: съгласно неговия план, по-късно Съюз на съветските социалистически републики е трябвало да потъне в мизерията на глада, а Германия — да стане империя. Хитлер си фантазирал, че това ще стане елементарно, доколкото Съюз на съветските социалистически републики, съгласно мнението му, бил изкуствено образувание, а украинците — колониално племе.
Трудно е да не видим поразителната аналогия с войната, която води Путин. Кремъл разказва Украйна като „ изкуствена страна “, чийто „ неплатежоспособен статут “ се поддържа от „ президент-евреин “.
По-нататъшния ход на мисли допуска, че след отстраняването на компактния украински хайлайф, неорганизираните маси с наслада ще одобряват съветското владичество.
Именно Русия през днешния ден лишава света от украинското снабдяване, заплашвайки с апетит световния юг.
За мнозина е мъчно да признаят днешна Русия за фашистка страна, тъй като Съюз на съветските социалистически републики от сталинските времена се нарежда като антифашистка страна. Но сходна приложимост не е помогнало в предишното да бъде обещано тъкмо определение на фашизма. Не оказва помощ и в този момент — освен това, то съществено дезориентира.
С помощта на Съединени американски щати, Англия и другите съдружници Съветският съюз съумява да вземе връх над нацистка Германия и нейните съдружници през 1945 година. Но това не дава задоволителни учредения да я противопоставим на фашизма.
До идването на Хитлер на власт през 1933 година Съюз на съветските социалистически републики вижда във фашизма просто още една вариация на капиталистическия зложелател. Комунистическите партии в Европа били длъжни да виждат врагове във всички останали партии.
В реалност тази политика спомага за възхода на Хитлер: без значение от това, че немските комунисти и социалисти превъзхождат по бройка нацистите, те не съумяват да се договорят между тях. След това крушение, Сталин поправя своята политика и приканва европейските комунистически партии да образуват коалиция за противопоставяне на фашизма.
Това не продължава дълго. През 1939 година Съюз на съветските социалистически републики се сплотява с нацистка Германия и намирайки се де факт с статут на съдружници, двете свръхдържави взаимно нахлуват в Полша.
Речите на нацистките вождове се печатат в руската преса, а нацистките офицери високо правят оценка успеваемостта на руските управляващи във връзка с всеобщите депортации.
Сега в Русия не се приказва за това, тъй като сходен мироглед директно опонира на законите за историческата памет.
Втората международна война става част от
путинския исторически мит за съветската непорочност и изгубеното великолепие:
опирайки се на него, Русия съобщи за своето монополно право върху жертвите и успеха.
Да се приказва, а дори и да се мисли, за това, че сключвайки договорка с Хитлер, Сталин доближава началото на Втората международна война в Русия към този момент е незаконно.
Сталиновата еластичност във връзка с фашизма служи като ключ към разбирането на настояща Русия. Отначало на Сталин фашизмът му е апатичен, по-късно става неприятен за него, по-късно великолепен и едвам по-късно — откакто Хитлер предава Сталин и Германия нахлува в Съветския съюз — той още веднъж става неприятен.
По създание, фашизмът се трансформира в обвивка, която може да бъде напълнена с всякакво наличие. Комунисти обществено са съдени и репресирани като фашисти. Във времето на студената война фашисти стават британците и американците. Никакъв антифашизъм не възпира Сталин да преследва евреите в Съюз на съветските социалистически републики след войната, а неговите приемници — от опитите да уподобят Израел на нацистка Германия.
С други думи, руският антифашизъм е част от идеологическото опълчване „ те против нас “. Той не е същински отговор на фашизма.
В края на краищата фашистката политика, както написа немският мъдрец Карл Шмит, стартира с
„ определянето на врага “
Доколкото руският антифашизъм няма друга цел, с изключение на да уточни и маркира врага, той оставя и малка врата, през която същинският фашизъм да се върне в Русия.
В Русия от XXI век терминът „ антифашизъм “ просто отбелязва правото на съветския водач да дефинира враговете на страната. Истинските съветски фашисти — такива като Александър Дугин и Александър Проханов — получиха естрада в съветските медии. Самият Путин черпи хрумвания от трудовете на съветския фашист Иван Илин, живял в интервала сред двете международни войни.
За президента на Русия „ фашист “ или „ нацист “ става всеки човек, който се опита да му се опълчи или да се опълчи на проектите му за унищожаването на Украйна.
Украинците бяха оповестени за „ нацисти “ просто тъй като отхвърлиха да „ признаят “, че са руснаци и оказват опозиция.
Ако странник във времето се озове в наши дни от 30-те години, той с лекост ще разпознае путинския режим като фашистки. Символът Z, националните шествия, пропагандата, концепцията за войната, като акт на пречистващо принуждение, братските могили в украинските градове — всичко това не оставя място за подозрение. Войната в Украйна е не просто връщане към обичайния фашистки плацдарм, само че и
възсъздаване на обичайните фашистки практики и риторики
Другите нации съществуват, с цел да бъдат колонизирани. Русия в нищо не е отговорна по силата на славното си минало. Съществуването на Украйна е резултат от интернационален скрит план.
Единственият вероятен отговор е войната!
Доколкото Путин назовава фашисти своите врагове, е допустимо да е мъчно да приемем обстоятелството, че фашистът в действителност е той самият.
Но в подтекста на съветското навлизане думата „ нацист “ значи просто „ неприятелски недочовек “, който руснаците имат правото да убият. Разпалването на злоба, ориентирано против украинците, опростява тяхното ликвидиране, както видяхме в Буча, Мариупол и други елементи на Украйна, попаднали под съветска окупация. Масовите погребения не са трагична случайност, а закономерно разследване от фашистката война за заличаване.
Фашисти, наричащи другите фашисти — това е фашизъм доведен до абсурден лимит в своето поклонение пред ирационалното. Това е крайна точка, в която езикът на омразата обръща действителността наобратно, а пропагандата се трансформира в същинско проклинание.
Това е оптималното празненство на волята над мисълта.
Да наричаш другите фашисти, като освен това ти си фашист — това е
същината на путинския способ
Американският мъдрец Джейсън Стенли го назовава „ подривна агитация “. Аз предлагам термина „ шизофашизъм “. Украинците измислиха по-елегантно определение — нарекоха го „ рашизъм “.
Днес ние знаме за фашизма повече, в сравнение с през 30-те. Знаем до какво води. Необходимо ни е безпогрешно да го разпознаваме, тъй като по този метод ще разбираме с какво си имаме работа. Но да разпознаеш, не значи да обезвредиш.
Фашизмът не е позиция в полемика, а фетиш на волята, предизвикващ мистичния мит за индивида, изцеляващ света посредством принуждение, и този мит до край ще бъде поддържан от пропагандата.
Той може да бъде надвит единствено в случай че бъде показана слабостта на вожда. Само по този метод може да бъде съкрушена фашистката митология.
Както и през 30-те, демокрацията е в оттегляне по целия свят, а фашистите започнаха да атакуват своите съседи.
Ако Русия победи в Украйна, това няма да значи просто разрушение на демокрацията с груба мощ — въпреки че това е извънредно единствено по себе си.
Това ще деморализира демокрацията на всички места.
Още преди войната приятелите на Путин — такива като Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Тъкър Карлсън — бяха врагове на демокрацията. Победата на фашистите на бойното поле ще стане сигнал, че истината е в силата, че благоразумието е за неудачниците, че демокрацията е обречена.
Ако Украйна не се съпротивляваше, тази пролет щеше да се трансформира в мрачно време за последователите на демокрацията по целия свят.
Ако Украйна не победи, тъмнината може да продължи десетилетия.
*Тимъти Снайдър е професор по история в Йейлския университет, създател на книги за фашизма и тоталитаризма.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ