За разлика от Унгария и Полша, до днес България не

...
За разлика от Унгария и Полша, до днес България не
Коментари Харесай

Моделът "Стабилна България" не е решение за постоянната корупция и бедност

За разлика от Унгария и Полша, до през днешния ден България не е " проблематично дете " за Европейския съюз. Но говоренето за непоклатимост прави крайната десница да наподобява нещо обикновено и основава обстановка на непрекъсната беднотия, корупция и всеобщо емигриране на младите. " Това написа Юлия Роне в коментар за края на българското европредседателство.

" Но в последна сметка - продължава тя - протичащото се в България може би не е единствено българска политика, а отразява и политическия завой надясно, протичащ се в доста страни от Европейския съюз. И България, и новия европредседател Австрия се ръководят от обединения на дясноцентристка с извънредно десни партии, подкрепящи реформирането на обществената страна в композиция с корав метод към миграцията.

В този смисъл българското председателство на Съвета на Европейски Съюз (както и някои аспекти на вътрешната политика) може да се окажат по-представителни за Европейски Съюз, в сравнение с мнозина в Европа си мислят . "

Текстът е оповестен в наподобяваща повече на зона за блогъри секция на " Вашингтон пост ", в която пишат най-вече анализатори от университетските среди, В момента известните тематики са възходът на популизма и властническите трендове. Роне е лекар от Института на Европейския университет във Флоранция и откривател от Центъра за проучвания на интернет в Бохум.

Тезата ѝ се съдържа и в разбор за българското европредседателство на Том Джунс за Балканската мрежа на проверяващите публицисти BIRN. " Политиката ѝ може да наподобява на тази на Унгария или Полша, само че като " не клати европейската лодка " България се оформя като желания модел на Европейски Съюз за Източна Европа ", написа създателят.

Той отбелязва, че краят на шестмесечния български мандат на процедура не е бил маркиран от медиите, от Брюксел са пристигнали общоприетите изречения, София сама се е похвалила, а първи оценки са създали шепа анализатори.

" От една страна това надали е изнанадващо. Европредседателствата, изключително на дребни страни, рядко притеглят вниманието, с изключение на на директно заинтригуваните, и то в миг, когато новините от политическата сцена на Европейски Съюз са доминирани от рецесии или дневния ред на огромните страни. От друга, разочароващо е да видиш номинално значимо събитие като европредседателството да не успее да възпламени повече интерес измежду интернационалните коментатори, занимаващи се с България. "

В разбора на Юлия Роне се изброяват целите на България и работата за доближаването на Европа със Западните Балкани и по цифровата стопанска система и общество на Европейски Съюз, за които дава отговор еврокомисар Мария Габриел. Но тя също по този начин напомня, че с траната би трябвало да се оправи с корупцията и престъпността, до момента в който се бори с това да не се трансформира в новобранец в една Европа на разнообразни скорости.

България покрива официално техническите условия за участие в Шенгенската зона или даже за еврото и се показва за " образцов възпитаник ", само че чува едно и също - първо да укрепи институциите си, да реализира икономическо доближаване с клубовете на по-богатите страни и да отвори банките си за външен контрол - " изключително внимателен въпрос след рухването през 2014. на четвъртата по величина банка ".

Авторката не пропуща и митинги и кавги, белязани шестте месеца на европредседателството : против проектите за строителство в Пирин, акцията на всички огромни партии против Истанбулската спогодба, практическтото очистване на сериозната към управляващите телевизия BiT и продължаващата акция на майките " Системата ни убива ".

" Фискалните индикатори на " примерния възпитаник " се оказват реализирани с цената на мъчително орязване на разноски от страната ", написа Роне.

Всичко това - и изключително наличието на националисти и ксенофоби в ръководството в София - не е задоволително добре отразявано в интернационалните медии, изключително като се има поради, че България има сходни (или даже по-тежки) проблеми като тези в Унгария и Полша, за които се написа мног оповече, споделя Джунс.

 Моделът
© Reuters

Той също дава за образец Истанбулската спогодба - по какъв начин с внасянето ѝ в Народното събрание министър председателят Борисов е желал да излъска имиджа на България с проява на поддръжка на европейските полезности и по какъв начин всичко се е трансформирало в неуспех с детайли на фарс , раздухван от министри в личното му държавно управление.

По време на председателството Борисов прикани да бъде възприемана България като модел за миграционната политика на Европейски Съюз, само че е удивително по какъв начин оградата по границата с Турция не се посреща със същите страсти като тази сред Унгария и Сърбия, добавя Джунс. " Освен това що се отнася до мигрантите България има фамозни недостатъци с правата на индивида и е известна с гранични патрули от " ловци на имигранти " и произшествия с принуждение и кражби на мигранти от служители на реда. "

Накрая Том Джунс се стопира на връзките с Русия в подтекста на клишето за България като " троянски якон на Русия в Европейски Съюз ". Той напомня, че за 6 месеца президентът и министър председателят отидоха до Москва в границите на десетина дни, възобновен бе планът за АЕЦ " Белене ", работи се за свързване с руско-турския газопровод " Турски поток ", водач на " Обединени патриоти " посети Крим, а София отхвърли да се причисли към сътрудниците, изгонили съветски дипломати след покушението в Солзбъри против Сергей Скрипал и щерка му Юлия с бойно отровно вещество.

Но всичко това няма необикновен резултат отвън България, тъй като страната не е " състезател, който може да раздруса нещата " във външната политика на съюза. Освен това упоменатите енергийни планове са на първо място " развъдник за българската корупционна просвета " .

В умозаключение създателят пита за какво при всичко това България не провокира рецензии като тези към Полша и Унгария и отговорът му е " една дума - непоклатимост ".

Страната не основава проблеми на Европейски Съюз, не нападна намерено консенсуса и статуквото в съюза, среща се на южна външна граница (а това е значимо в подтекста на разногласията за миграцията) и равнището на държавните задължения е доста ниско, т.е. не носи финансови опасности за Брюксел.

" Стабилност " е и честото обръщение на Борисов във вътрешната и външната политика, а това се поддържа обществено - и по този начин се легитимират дейностите му - от Жанк-Клод Юнкер, Антонио Таяни и Европейската национална партия.

" Българската " политика на непоклатимост " не се разграничава значително от " стабилокрацията " в другите балкански страни , където западни водачи и държавни управления толерират локалните силови водачи, стига да поддържат мира. От позиция на Европейски Съюз " стабилокрация " се трансформира в нещо желано пред главоболията, предизвиквани от Полша и Унгария. Като съзнателно не основава проблеми за Брюксел " стабилността на България " може би е моделът, премислян за бъдещо разширение на Европейски Съюз или като метод за трансформиране на Европейски Съюз в блок " на две скорости " - западен център и източна/южна " външна страна ", в която " присъщите " проблеми като всеобщата корупция си остават лимитирани там ", споделя в края на разбора си Том Джунс.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР