Как дърветата комуникират помежду си
За растенията сме привикнали да приказваме като за неодушевени предмети и постоянно ги слагаме най-долу в хранителната верига. Освен в случай че не сме вегани, несъмнено. Но дърветата, които постоянно падат в жертва на нечии човешки ползи, са обект на не едно и две проучвания.
И резултатите от тях са много любопитни. Немският лесничей Питър Уоллебен споделя мнението си, че дърветата имат собствен личен живот, в който не липсва и връзка посред им . Той дефинира езикът им като " наличен и прочувствен ".
Дърво като стомана
Бихте ли карали кола от дърво
Уоллебен е създател на книгата " Тайният живот на дърветата: Какво усещат те и по какъв начин споделят ". Изводът от книгата, както и от проучвания на немски университети по тематиката, е еднакъв - дърветата са бдителни, обществени, комплицирани и даже интелигентни .
Само с един взор лесничеят може да дефинира две дървета като " остарели другари ". Също по този начин е безапелационен, че " събратята " в гората са доста деликатни в поделянето на слънчевата светлина . Освен това, коренните им системи са свързани подземен, което ги прави в действителност близки и свързани.
Но освен в дословен, а и в метафоричен смисъл. Това разрушава на пух и прахуляк вижданията, които още Дарвин споделя - че дърветата са самотници , които са в непрестанна битка за вода, хранителни субстанции и слънчева светлина. И по-големите засенчват по-малките, обричайки ги на крах.
Но немският лесничей, посветил живота си на проучването на тази тематика, оборва до момента битуващите вярвания. Дърветата в горите живеят в кооперация и връзка. Това остава прикрито за нас, тъй като тези процеси се правят най-вече подземен, посредством коренната система .
Именно свързването на корените на дърветата, които порастват в непосредствена непосредственост едно от друго, е техният метод за връзка. Те си разменят вода и хранителни субстанции, подпомагайки се взаимно.
Това става благодарение на саморазвили се гъбични влакна. Те употребяват към 30% от фотосинтезираните от дърветата субстанции, най-много захар, в подмяна на основаването на под земята канал за връзка. Тя е извънредно значима най-много за младите фиданки , които порастват на по-сенчести места и в противоположен случай не биха оживели.
Любопитно е и друго - даже до отрязаните дървета, които са завършили своя живот поради човешка интервенция, също се доставят хранителни субстанции. Така дърветата потвърждават своята съпричастност освен към по-младите, само че и към по-старите екземпляри, разяснява Уоллебен.
Според откриватели от Университета на Лозана, по мрежата, построена от корени и гъбични връзки, се предават и характерни електрични сигнали, които я вършат доста сходна на нервната система на животните . Чрез тях дърветата посочват между тях при настъпление на инсекти или друга опасност.
Но науката към момента не се е задълбочила задоволително в тази тенденция, с цел да имаме по-голяма изясненост по какъв начин тъкмо протичат тези процеси. Освен посредством корените си, дърветата споделят и със своите листа. Те изпращат между тях феромони и ароматни сигнали.
Установено е, че когато сърна стартира да дъвче листата на едно дърво в прашната савана в Африка, то стартира да отделя етилен газ. Това служи като тревога за останалите дървета и те концентрират своите танини в листата. Така те получават горчив усет и не са апетитна хапка за животните, написа Smithsonianmag.
И резултатите от тях са много любопитни. Немският лесничей Питър Уоллебен споделя мнението си, че дърветата имат собствен личен живот, в който не липсва и връзка посред им . Той дефинира езикът им като " наличен и прочувствен ".
Дърво като стомана
Бихте ли карали кола от дърво
Уоллебен е създател на книгата " Тайният живот на дърветата: Какво усещат те и по какъв начин споделят ". Изводът от книгата, както и от проучвания на немски университети по тематиката, е еднакъв - дърветата са бдителни, обществени, комплицирани и даже интелигентни .
Само с един взор лесничеят може да дефинира две дървета като " остарели другари ". Също по този начин е безапелационен, че " събратята " в гората са доста деликатни в поделянето на слънчевата светлина . Освен това, коренните им системи са свързани подземен, което ги прави в действителност близки и свързани.
Но освен в дословен, а и в метафоричен смисъл. Това разрушава на пух и прахуляк вижданията, които още Дарвин споделя - че дърветата са самотници , които са в непрестанна битка за вода, хранителни субстанции и слънчева светлина. И по-големите засенчват по-малките, обричайки ги на крах.
Но немският лесничей, посветил живота си на проучването на тази тематика, оборва до момента битуващите вярвания. Дърветата в горите живеят в кооперация и връзка. Това остава прикрито за нас, тъй като тези процеси се правят най-вече подземен, посредством коренната система .
Именно свързването на корените на дърветата, които порастват в непосредствена непосредственост едно от друго, е техният метод за връзка. Те си разменят вода и хранителни субстанции, подпомагайки се взаимно.
Това става благодарение на саморазвили се гъбични влакна. Те употребяват към 30% от фотосинтезираните от дърветата субстанции, най-много захар, в подмяна на основаването на под земята канал за връзка. Тя е извънредно значима най-много за младите фиданки , които порастват на по-сенчести места и в противоположен случай не биха оживели.
Любопитно е и друго - даже до отрязаните дървета, които са завършили своя живот поради човешка интервенция, също се доставят хранителни субстанции. Така дърветата потвърждават своята съпричастност освен към по-младите, само че и към по-старите екземпляри, разяснява Уоллебен.
Според откриватели от Университета на Лозана, по мрежата, построена от корени и гъбични връзки, се предават и характерни електрични сигнали, които я вършат доста сходна на нервната система на животните . Чрез тях дърветата посочват между тях при настъпление на инсекти или друга опасност.
Но науката към момента не се е задълбочила задоволително в тази тенденция, с цел да имаме по-голяма изясненост по какъв начин тъкмо протичат тези процеси. Освен посредством корените си, дърветата споделят и със своите листа. Те изпращат между тях феромони и ароматни сигнали.
Установено е, че когато сърна стартира да дъвче листата на едно дърво в прашната савана в Африка, то стартира да отделя етилен газ. Това служи като тревога за останалите дървета и те концентрират своите танини в листата. Така те получават горчив усет и не са апетитна хапка за животните, написа Smithsonianmag.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ