Гъши дроб - вкусът на лукса
За пръв път прелетни гъски са опитомявани за консумация в Древен Египет. Те били изхранвали главно със смокини. Постепенно миграцията им на север довела до естествено разпространяване на тези угоени типове. Така цялото Средиземноморие познало новия кулинарен деликатес – гъши дроб.
Големият интерес трансформира Европа в непрекъснат производител на птичия артикул. В края на XIX век във Франция към този момент има и оповестени стандарти по отношение на методите на развъждане на птиците.
Когато дружно с Колумб идва и царевицата, французите стартират да угояват гъските с царевична каша. Оттогава усетът на черния им дроб от добър става непостижим.
Във Франция гъшият дроб се назовава „ Foie gras ”, т.е. - лоен дроб. Именно там е концентрирано и най-голямото произвеждане на този изтънчен деликатес. В наши дни за дроб се отглеждат освен гъски и патици, а и кокошки и скопени петли. Френското название фоа гра обаче се отнася единствено за гъшия и пачия артикул.
Гъшият дроб се подготвя при характерно угояване, така наречен ”гушене ”. То съставлява хранене, провеждано под управлението на индивида, с царевица или царевична каша. Тя се слага в тръбичка, прокарана до хранопровода на гъската, която доближава до стомаха ѝ.
Именно методът на това хранене и експоатация тормозят съществено доста организации за отбрана на животните. Някои считат, че процесът е принудителен, само че ветеринарите изясняват, че гъската може да стои по този начин дълго време, защото тръбичката не и пречи на дишането.
При този метод на хранене за 2-3 седмици черният дроб се усилва съвсем петткратно от естествения и в даден миг стопира да действа изцяло. Така всяка птица дава по към 700 г дроб. Останалото месо се употребява като това на нормално отглежданите пици.
У нас, както и в доста страни, гъшият дроб е усетът на лукса. Той може да се открие единствено в първокласните заведения за хранене, на висока цена. Нерядко може да се откри и в огромни вериги магазини, като цената още веднъж е много висока.
Въпреки това обаче, най-малко един път в живота си всеки би трябвало да се наслаждения на този несравним усет, носещ приятност на сетивата.
