Премиерът посети светия град Симитли
За пръв път от незапомнени времена Бойко Маркучоносец посети светия град Симитли.
Високият посетител бе посрещнат тържествено от кмета на града - едновластен стопанин на региона също от незапомнени времена.
С оглед на епидемиологичните ограничения двамата свети мъже Бойко и Апостол (Поли) се срещнаха с открити лица, въпреки че кметът от почитание към правовия ред бе затрупан официално и ненапълно с шлем. Но устните на двамата светии бяха открити за лобзание и целование.
Пред тях даже вирусът се сви засрамен пред могъществото на двамата духовни исполини - единият ръководещ светия град Симитли от испокон века; другият - заповедник на цяла България от многая лета и зими с всички непредвидими изненади.
- Изненадах ли те с визитата си? - попита светият посетител Бойко.
- Изненадах се и още по какъв начин! - отговори светия хазаин Апостол и надигна още малко шлема си, с цел да се открие още повече лицето и врата си за целувка или маваши-гери. Толкова мощно бе доверието сред двамата подвижници!
Толкова откровено физическо доверие се откри за момент сред двамата свети мъже, че това ги накара да кръстосат показалци алегорично като мечове и да утвърдят след толкоз лета и зими туй, що е неразривно, и туй що е се е случило един път, и е останало навеки!
И те кръстосаха другарски мечове...
***
Светите мъже обиколиха покрайнините на Симитли с джипката и се поклониха на местата, на които единствено те знаят колко милиони левове са отдадени на Делото и какво тъкмо се е случило един неразбираем ден в тези далечни полумитични времена от първичното струпване на характерна карма и каризма.
***
Светите мъже говореха между тях неща на език, който единствено те двамата разбираха - макар че никой не знае по кое време и дали в миналото са се срещали по-рано!
Всички тези удивителни събития бяха записани от нищо неразбиращите мисир-вестоносци, само че те въпреки да не разбираха цялостния смисъл на това, което се случва, усещаха, че от самата среща сред двамата свети мъже е произтекло нещо невидимо за ушите, само че очевидно за душата, стига да е отворена за морфичен резонанс и неустойчивост на фонтанелата.
И кметът постави шлема си под подобен ъгъл и градус, че с нищо да не попречи на светото лобзание...
Високият посетител бе посрещнат тържествено от кмета на града - едновластен стопанин на региона също от незапомнени времена.
С оглед на епидемиологичните ограничения двамата свети мъже Бойко и Апостол (Поли) се срещнаха с открити лица, въпреки че кметът от почитание към правовия ред бе затрупан официално и ненапълно с шлем. Но устните на двамата светии бяха открити за лобзание и целование.
Пред тях даже вирусът се сви засрамен пред могъществото на двамата духовни исполини - единият ръководещ светия град Симитли от испокон века; другият - заповедник на цяла България от многая лета и зими с всички непредвидими изненади.
- Изненадах ли те с визитата си? - попита светият посетител Бойко.
- Изненадах се и още по какъв начин! - отговори светия хазаин Апостол и надигна още малко шлема си, с цел да се открие още повече лицето и врата си за целувка или маваши-гери. Толкова мощно бе доверието сред двамата подвижници!
Толкова откровено физическо доверие се откри за момент сред двамата свети мъже, че това ги накара да кръстосат показалци алегорично като мечове и да утвърдят след толкоз лета и зими туй, що е неразривно, и туй що е се е случило един път, и е останало навеки!
И те кръстосаха другарски мечове...
***
Светите мъже обиколиха покрайнините на Симитли с джипката и се поклониха на местата, на които единствено те знаят колко милиони левове са отдадени на Делото и какво тъкмо се е случило един неразбираем ден в тези далечни полумитични времена от първичното струпване на характерна карма и каризма.
***
Светите мъже говореха между тях неща на език, който единствено те двамата разбираха - макар че никой не знае по кое време и дали в миналото са се срещали по-рано!
Всички тези удивителни събития бяха записани от нищо неразбиращите мисир-вестоносци, само че те въпреки да не разбираха цялостния смисъл на това, което се случва, усещаха, че от самата среща сред двамата свети мъже е произтекло нещо невидимо за ушите, само че очевидно за душата, стига да е отворена за морфичен резонанс и неустойчивост на фонтанелата.
И кметът постави шлема си под подобен ъгъл и градус, че с нищо да не попречи на светото лобзание...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ