България рязко смени курса и обяви дата за кандидатстване за чакалнята за еврото
За пръв път от 10 години, откогато прави опити за интеграция към еврозоната, България реши да преобърне досегашната си политика и разгласи дата за подаване на молба за присъединение на лв. към валутния механизъм, предхождащ участието (т. нар. ERM II).
" Най-вероятно ще аплайваме през идващите шест месеца ", е декларирал в четвъртък финансовия министър Владислав Горанов пред задграничните медии, които са на посещаване в България във връзка откриването на председателството на Съвета на Европейски Съюз.
Изявлението му бе представено от Ройтерс, като думите му бяха доказани и от пресцентъра на МФ.
Според договорите за Европейски Съюз, левът би трябвало да престои без обилни отклонения в курса (не повече от +/-15%) по отношение на еврото във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) най-малко две години, с цел да може страната официално да кандидатства за участие в еврозоната. София обаче е с закрепен курс, който няма никакви отклонения в последните 20 години, заради което престоят в ERM II се чака да бъде значително фиктивен.
Въпреки че България прави опити да контракти присъединението на лв. към ERM II в последните 10 години, до момента поредната политика бе да не се загатва съответна дата за подаване на молбата.
Допреди по-малко от година сегашният финансов министър по време на ръководството на служебното държавно управление твърдеше, че процедурата би трябвало да бъде секретна, тъй като всевъзможни обществени мнения биха опорочили присъединението.
Повод за изявлението му през март 2017 година бе обществено оповестената упоритост на служебния министър председател Огнян Герджиков, който се закани да кандидатства за механизма. Тогава ГЕРБ се опълчи обществено на този ход, тъй като се раздразни от мненията, че служебното държавно управление ще " остане в историята, поемайки риска” да подаде молба за ERM II.
В позиция, оповестена във в. " 24 часа " през март 2017 година, Владислав Горанов разгласи, че сходни непремерени и рискови ходове " не са безобидни и биха имали противоположен резултат, който ни отдалечава от участието ". Преди по-малко от година финансистът уточни още, че " една страна би трябвало да се стреми да влезе в еврозоната, когато е оптимално подготвена за това, а не преди този момент ". Горанов твърдеше още, че " напълно не е ясно до каква степен България извършва даже номиналните критерии за участие, макар че през днешния ден това всеобщо се приказва у нас ".
Друга теза на финансиста тогава бе, че " според разпоредбите и процедурите по приемане на една валута в ERM II, целият развой следва да бъде конфиденциален ".
" Това е записано в разпоредбите на ЕЦБ и включва всички стадии - от отправянето на настояването за пускане на процедурата до вземането на крайното решение, с което се оповестява присъединението на една валута към ERM II. Ето за какво всевъзможни обществени изяви и мнения от която и да е страна в процеса опонират на характера на процедурата и, надлежно, само биха осуетили присъединението ", смяташе тогава Горанов.
По-малко от година след тази позиция обаче финансовият министър явно я е трансформирал в забележителна степен.
Според Ройтерс Горанов е обяснил, че българският лев е вързан сполучливо към еврото от 20 години, страната има мощни стопански индикатори, с които дава отговор на критериите за участие в еврозоната. " По никакъв метод ние не можем да представляваме риск за еврозоната ", е показал министърът пред непознатите публицисти.
В последно време представители на евроинституциите неведнъж са посочвали, че главният проблем на България, който я отдалечава от еврозоната, е неналичието на действителна конвергенция на приходите и цените, т.е. ниският витален стандарт. Същото отбелязва в обявата си и Ройтерс. " Дипломати и банкери настояват, че въпреки България да дава отговор на номиналните критерии за присъединение към еврото, тя би трябвало да реформира дребната си стопанска система и да изкорени подкупите, с цел да приближи ниския си витален стандарт до по-богатите страни от Европейски Съюз ", показва медията.
Въпреки това в края на 2017 година ръководителят на Европейска комисия Жан Клод Юнкер на няколко пъти направи мощно оптимистични изявления във връзка на упоритостта на България, като сподели, че страната е подготвена за еврото. Според Ройтерс обаче, без значение от думите на Юнкер, не всички 19 страни от пространството на общата валута са склонни да дадат зелена светлина на София. Според източници на организацията България е стартирала диалози с Европейската централна банка и страните членки за ERM II, само че решение било невероятно преди сформирането на ново държавно управление в Германия.
Процедурно присъединението на лв. към валутния механизъм би трябвало да премине през среща в границите на Икономическия и финансов комитет на Европейски Съюз в така наречен " формат за валутния механизъм” (или още " Комитет за валутния механизъм” - ERM II Committee). На тази среща участват по едно и също време финансовите министри от еврозоната и от държавите-членки отвън еврозоната, чиито валути са в ERM II, и представители на ЕЦБ и Европейска комисия. Важно конкретизиране е, че решенията там се вземат с консенсус, т.е. не е задоволително авансово да имаме благосклонността на един или различен министър или даже представител на ЕЦБ или Европейска комисия, изясни преди година Владислав Горанов.
" Най-вероятно ще аплайваме през идващите шест месеца ", е декларирал в четвъртък финансовия министър Владислав Горанов пред задграничните медии, които са на посещаване в България във връзка откриването на председателството на Съвета на Европейски Съюз.
Изявлението му бе представено от Ройтерс, като думите му бяха доказани и от пресцентъра на МФ.
Според договорите за Европейски Съюз, левът би трябвало да престои без обилни отклонения в курса (не повече от +/-15%) по отношение на еврото във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) най-малко две години, с цел да може страната официално да кандидатства за участие в еврозоната. София обаче е с закрепен курс, който няма никакви отклонения в последните 20 години, заради което престоят в ERM II се чака да бъде значително фиктивен.
Въпреки че България прави опити да контракти присъединението на лв. към ERM II в последните 10 години, до момента поредната политика бе да не се загатва съответна дата за подаване на молбата.
Допреди по-малко от година сегашният финансов министър по време на ръководството на служебното държавно управление твърдеше, че процедурата би трябвало да бъде секретна, тъй като всевъзможни обществени мнения биха опорочили присъединението.
Повод за изявлението му през март 2017 година бе обществено оповестената упоритост на служебния министър председател Огнян Герджиков, който се закани да кандидатства за механизма. Тогава ГЕРБ се опълчи обществено на този ход, тъй като се раздразни от мненията, че служебното държавно управление ще " остане в историята, поемайки риска” да подаде молба за ERM II.
В позиция, оповестена във в. " 24 часа " през март 2017 година, Владислав Горанов разгласи, че сходни непремерени и рискови ходове " не са безобидни и биха имали противоположен резултат, който ни отдалечава от участието ". Преди по-малко от година финансистът уточни още, че " една страна би трябвало да се стреми да влезе в еврозоната, когато е оптимално подготвена за това, а не преди този момент ". Горанов твърдеше още, че " напълно не е ясно до каква степен България извършва даже номиналните критерии за участие, макар че през днешния ден това всеобщо се приказва у нас ".
Друга теза на финансиста тогава бе, че " според разпоредбите и процедурите по приемане на една валута в ERM II, целият развой следва да бъде конфиденциален ".
" Това е записано в разпоредбите на ЕЦБ и включва всички стадии - от отправянето на настояването за пускане на процедурата до вземането на крайното решение, с което се оповестява присъединението на една валута към ERM II. Ето за какво всевъзможни обществени изяви и мнения от която и да е страна в процеса опонират на характера на процедурата и, надлежно, само биха осуетили присъединението ", смяташе тогава Горанов.
По-малко от година след тази позиция обаче финансовият министър явно я е трансформирал в забележителна степен.
Според Ройтерс Горанов е обяснил, че българският лев е вързан сполучливо към еврото от 20 години, страната има мощни стопански индикатори, с които дава отговор на критериите за участие в еврозоната. " По никакъв метод ние не можем да представляваме риск за еврозоната ", е показал министърът пред непознатите публицисти.
В последно време представители на евроинституциите неведнъж са посочвали, че главният проблем на България, който я отдалечава от еврозоната, е неналичието на действителна конвергенция на приходите и цените, т.е. ниският витален стандарт. Същото отбелязва в обявата си и Ройтерс. " Дипломати и банкери настояват, че въпреки България да дава отговор на номиналните критерии за присъединение към еврото, тя би трябвало да реформира дребната си стопанска система и да изкорени подкупите, с цел да приближи ниския си витален стандарт до по-богатите страни от Европейски Съюз ", показва медията.
Въпреки това в края на 2017 година ръководителят на Европейска комисия Жан Клод Юнкер на няколко пъти направи мощно оптимистични изявления във връзка на упоритостта на България, като сподели, че страната е подготвена за еврото. Според Ройтерс обаче, без значение от думите на Юнкер, не всички 19 страни от пространството на общата валута са склонни да дадат зелена светлина на София. Според източници на организацията България е стартирала диалози с Европейската централна банка и страните членки за ERM II, само че решение било невероятно преди сформирането на ново държавно управление в Германия.
Процедурно присъединението на лв. към валутния механизъм би трябвало да премине през среща в границите на Икономическия и финансов комитет на Европейски Съюз в така наречен " формат за валутния механизъм” (или още " Комитет за валутния механизъм” - ERM II Committee). На тази среща участват по едно и също време финансовите министри от еврозоната и от държавите-членки отвън еврозоната, чиито валути са в ERM II, и представители на ЕЦБ и Европейска комисия. Важно конкретизиране е, че решенията там се вземат с консенсус, т.е. не е задоволително авансово да имаме благосклонността на един или различен министър или даже представител на ЕЦБ или Европейска комисия, изясни преди година Владислав Горанов.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ