Христо Мутафчиев огласи каква заплата взимат най-скъпите звезди в театъра, ще се изумите
За последните 2 години заплатите на артистите и на всички работещи в театрите – административен, механически личен състав и така нататък, гладко са се повишили с най-малко 30%.
Въпреки това обаче те си остават едни от най-ниските в страната и за някои културни институти кръжат към минималната. Ето за какво далновидните шефове, артмениджъри и самите артисти търсят и други способи за повдигане на приходите в съсловието.
„ Увеличаването на парите е залегнало в браншовото съглашение с работодатели и синдикати и всичко разказано е реализирано. Въпрос на позиция е обаче по какъв начин се пояснява браншовото съглашение по места.
Основен проблем е, че към момента работодателите – българските театрални шефове, не са проумели на всички места, че е по-добре да се погрижат първо за човешкия фактор и тогава да влагат в нови продукции, високотехнологични прожектори и други “, разяснява за „ Монитор “ ръководителят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.
Финансовото състояние на театрите в страната влиза като в система от скачени съдове с икономическото положение на града в който действат, общината, региона, демографския срив в района и така нататък, ето за какво уравниловка не може да има и параметрите на възнагражденията са разнообразни.
Някои театри имат много високи доходи и образуват доста добър приходен излишък (на човешки език – печалба).
С въведената от Министерството на културата методика обаче единствено 10% от насъбраното може да се трансферира в идната година (примерно от 2 млн. лева може да се пренесат 200 000).
При това състояние останалите неусвоени средства (или най-малко част от тях), вместо да се връщат в страната, е по-добре да се вложат за повишение на фонд „ Работна заплата “, предлага Мутафчиев.
Именно по този въпрос той възнамерява в най-близко бъдеще организирането на кръгла маса с министъра на културата Боил Банов, САБ като синдикална организация, другите профсъюзи и работодателите.
„ Ще тълкуваме тъкмо този вид взаимоотношения – по какъв начин да създадем по този начин, че да подсигуряваме увеличението на заплатите, без непрестанно да се молим.
При неспособност да се трансферира целият временен излишък, вместо театрите да връщат неоползотворения в страната, а по-късно да получават дотации от нея, може по математическа формула да се дефинира някакъв N % да се влага във фонд „ Работна заплата “, което към този момент ще подсигурява постепенния напредък “, споделя шефът на САБ.
Той се надява това да бъде признато и записано черно на бяло в бъдещото съглашение.
Никой не пречи и в този момент шефовете на сполучливи театри да дадат 2500 лева съществена заплата на актьорите, които са им доста скъпи и потребни, защото притеглят аудитория, стига да разполагат с нужните средства, теоретизира Мутафчиев.
Защо обаче нормално не го вършат?
„ Според кодекса на труда, когато заплатите стигнат една горна граница, те не могат да падат под нея. Трябва да се надгражда непрестанно “, разяснява той.
Така, в случай че след извънредно сполучлив сезон с доста посещавани министър председатели заплатите се вдигнат примерно на 3000 лева, кой може да подсигурява, че и идващият ще е толкоз добър, с цел да продължи театърът да има сходни доходи и да изплаща заплатите, под които по закон не трябва да се пада?! Именно тази неустановеност кара шефовете да се пазят от внезапно развързване на кесията.
Правата за това са делегирани от страната на всеки шеф – тук тя не се меси. Просто шефът на културния институт би трябвало да откри точната мярка, с цел да не са подопечните му нито унизени, нито в риск. Според Мутафчиев, с цел да се привлекат млади актьори в театрите в страната, стартовата заплата не би трябвало да бъде под 800 лева
Прагът всяка година би трябвало да се актуализира, в случай че стопанската система на страната се развива, както ни твърдят статистиките. „ Ние непрестанно актуализираме тези прагове и не разрешаваме обидно равнище на възнаграждение. Ако някъде не могат да ги доближат, очевидно има проблем със положението на града, региона, общината...
Но нещата са сложни – не са единствено въпрос на тактики, а на съответно „ копане “, работа на самия спектакъл за излизане от затрудненото състояние “, счита синдикалният водач на артистите. Има театри, въпреки и малко, на които ръцете са вързани за увеличение на заплатите, тъй като са влезнали в дефицити, а щом са на минус, законът не го разрешава.
„ Въпросът е да мотивираме шефовете да се грижат за хората си
От десетина години това е допустимо и с помощта на нещо, отвоювано от САБ, с което се гордея – става дума за онази съставния елемент, която се назовава в допълнение материално стимулиране (ДМС). Когато то бе въведено като финансов метод на другарство, доста от театрите, работещи добре, започнаха да изплащат високи ДМС-та с част от приходите си, което качва немалка сума над заплатата “, акцентира Христо Мутафчиев.
Театралните шефове също одобряват, че спомагателното стимулиране е сполучлив лост за усъвършенстване приходите на артистите. Според направения в самия спектакъл устав ДМС се изплаща от личните доходи всеки месец или на тримесечие и се пресмята по специфична точкова система.
Най-общо казано, съгласно размера и значимостта на своята роля, за всяко изиграно зрелище артистът получава 1,5, 1, 0,75 или 0,5 точки. Но финансовото изражение на точката е друго за обособените театри (зависи и от това какъв брой фенове побира залата, както и от други фактори).
Въпреки това обаче те си остават едни от най-ниските в страната и за някои културни институти кръжат към минималната. Ето за какво далновидните шефове, артмениджъри и самите артисти търсят и други способи за повдигане на приходите в съсловието.
„ Увеличаването на парите е залегнало в браншовото съглашение с работодатели и синдикати и всичко разказано е реализирано. Въпрос на позиция е обаче по какъв начин се пояснява браншовото съглашение по места.
Основен проблем е, че към момента работодателите – българските театрални шефове, не са проумели на всички места, че е по-добре да се погрижат първо за човешкия фактор и тогава да влагат в нови продукции, високотехнологични прожектори и други “, разяснява за „ Монитор “ ръководителят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.
Финансовото състояние на театрите в страната влиза като в система от скачени съдове с икономическото положение на града в който действат, общината, региона, демографския срив в района и така нататък, ето за какво уравниловка не може да има и параметрите на възнагражденията са разнообразни.
Някои театри имат много високи доходи и образуват доста добър приходен излишък (на човешки език – печалба).
С въведената от Министерството на културата методика обаче единствено 10% от насъбраното може да се трансферира в идната година (примерно от 2 млн. лева може да се пренесат 200 000).
При това състояние останалите неусвоени средства (или най-малко част от тях), вместо да се връщат в страната, е по-добре да се вложат за повишение на фонд „ Работна заплата “, предлага Мутафчиев.
Именно по този въпрос той възнамерява в най-близко бъдеще организирането на кръгла маса с министъра на културата Боил Банов, САБ като синдикална организация, другите профсъюзи и работодателите.
„ Ще тълкуваме тъкмо този вид взаимоотношения – по какъв начин да създадем по този начин, че да подсигуряваме увеличението на заплатите, без непрестанно да се молим.
При неспособност да се трансферира целият временен излишък, вместо театрите да връщат неоползотворения в страната, а по-късно да получават дотации от нея, може по математическа формула да се дефинира някакъв N % да се влага във фонд „ Работна заплата “, което към този момент ще подсигурява постепенния напредък “, споделя шефът на САБ.
Той се надява това да бъде признато и записано черно на бяло в бъдещото съглашение.
Никой не пречи и в този момент шефовете на сполучливи театри да дадат 2500 лева съществена заплата на актьорите, които са им доста скъпи и потребни, защото притеглят аудитория, стига да разполагат с нужните средства, теоретизира Мутафчиев.
Защо обаче нормално не го вършат?
„ Според кодекса на труда, когато заплатите стигнат една горна граница, те не могат да падат под нея. Трябва да се надгражда непрестанно “, разяснява той.
Така, в случай че след извънредно сполучлив сезон с доста посещавани министър председатели заплатите се вдигнат примерно на 3000 лева, кой може да подсигурява, че и идващият ще е толкоз добър, с цел да продължи театърът да има сходни доходи и да изплаща заплатите, под които по закон не трябва да се пада?! Именно тази неустановеност кара шефовете да се пазят от внезапно развързване на кесията.
Правата за това са делегирани от страната на всеки шеф – тук тя не се меси. Просто шефът на културния институт би трябвало да откри точната мярка, с цел да не са подопечните му нито унизени, нито в риск. Според Мутафчиев, с цел да се привлекат млади актьори в театрите в страната, стартовата заплата не би трябвало да бъде под 800 лева
Прагът всяка година би трябвало да се актуализира, в случай че стопанската система на страната се развива, както ни твърдят статистиките. „ Ние непрестанно актуализираме тези прагове и не разрешаваме обидно равнище на възнаграждение. Ако някъде не могат да ги доближат, очевидно има проблем със положението на града, региона, общината...
Но нещата са сложни – не са единствено въпрос на тактики, а на съответно „ копане “, работа на самия спектакъл за излизане от затрудненото състояние “, счита синдикалният водач на артистите. Има театри, въпреки и малко, на които ръцете са вързани за увеличение на заплатите, тъй като са влезнали в дефицити, а щом са на минус, законът не го разрешава.
„ Въпросът е да мотивираме шефовете да се грижат за хората си
От десетина години това е допустимо и с помощта на нещо, отвоювано от САБ, с което се гордея – става дума за онази съставния елемент, която се назовава в допълнение материално стимулиране (ДМС). Когато то бе въведено като финансов метод на другарство, доста от театрите, работещи добре, започнаха да изплащат високи ДМС-та с част от приходите си, което качва немалка сума над заплатата “, акцентира Христо Мутафчиев.
Театралните шефове също одобряват, че спомагателното стимулиране е сполучлив лост за усъвършенстване приходите на артистите. Според направения в самия спектакъл устав ДМС се изплаща от личните доходи всеки месец или на тримесечие и се пресмята по специфична точкова система.
Най-общо казано, съгласно размера и значимостта на своята роля, за всяко изиграно зрелище артистът получава 1,5, 1, 0,75 или 0,5 точки. Но финансовото изражение на точката е друго за обособените театри (зависи и от това какъв брой фенове побира залата, както и от други фактори).
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ