Луджев разкри: Костов беше добър опортюнист, нагоди се към силните в СДС
За поредна година датата 9 септември 1944 година раздели обществото ни и се трансформира в мотив за замяна на остри реплики сред нашето външно министерство и Русия.
Един от хората претърпяли прехода е проф. Димитър Луджев – знаков политик в тези години.
През 1979 година приключва политикономия във Висшия стопански институт в София, където учи и Иван Костов. Член е на Клуба за публичност и преустрояване, координатор на Контактната група на Съюз на демократичните сили в кръглата маса, на която някогашните комунисти и опозицията договарят за кротичък преход към демократични избори.
Става народен представител във Великото Народно заседание и политически консултант на първия президент Желю Желев. Вицепремиер е от Съюз на демократичните сили в съдружното държавно управление на Димитър Попов.
А през 1991 година министър на защитата в първото напълно синьо държавно управление на Филип Димитров. След вътрешнопартиен скандал подава оставка и се връща в Народното събрание, където напуща Съюз на демократичните сили и основава демократична партия. През 1994 година, след оставката на Любен Беров, получава мандат да сформира държавно управление, само че не съумява.
През 1997 година е съучредител на нова партия – Обединение за национално избавление, с която се връща в Народното събрание.
След политическата си кариера е учител, лекар по исторически науки. Една от публичните фигури от близкото минало, които настояват, че Държавна сигурност стои зад разграбването на страната ни и по време на българския преход.
Днес Луджев твърди, че годините са го трансформирали: „ Тогава нещо струеше, някаква религия, някаква вяра, някаква воля за смяна, да реализираме това, за което мечтаехме – една по-добра България”.
„ От рано в мен е тая настройка да унищожаваме тоталитарния комунистически строй и да изградим едно съвременно демократично общество като Запада”, сподели той пред bTV.
По думите му единият от митовете, който витае измежду обществото е, че през 90-та година „ нищо не било станало”.
„ Това беше един от най-значимите интервали – интервалът на революционен преход от тоталитарна комунистическа система към демократична народна власт и пазарна стопанска система. Аз не знам дали хората са си дали сметка какво се е случило тогава”, съобщи Луджев.
„ Френският президент Франсоа Митеран 90-та година на един обяд ни сподели с доктор Желев: „ Искрено ви изпитвам завист, тъй като е необичаен късмет в живота една генерация да преживее такива грамадни промени”, добави той.
За приятеля си Желю Желев Луджев показа с неспокойствие: „ Може би най-значимата фигура в българския либерален преход. Корав човек. Демократ. Той беше лидер на нашето умерено реформаторско крило “.
Бившият политик си призна, че гласът му трепери до момента в който приказва за него: „ Да. Мъчно ми е “.
„ С Иван Костов бяхме в реформаторския екип в държавното управление на Попов. Също е воин в моята книга. Показан е като човек, който стартира да играе своите игри за политическата власт “, уточни Луджев.
„ Той се оказа един доста по-добър от мен политик-опортюнист. Нагоди се към мощния кръг в Съюз на демократичните сили – на Стефан Савов и Филип Димитров. В момента той изповядва тяхната теория - че не е било политика на съдействие, трябвало политика на борба “, описа той.
Един от хората претърпяли прехода е проф. Димитър Луджев – знаков политик в тези години.
През 1979 година приключва политикономия във Висшия стопански институт в София, където учи и Иван Костов. Член е на Клуба за публичност и преустрояване, координатор на Контактната група на Съюз на демократичните сили в кръглата маса, на която някогашните комунисти и опозицията договарят за кротичък преход към демократични избори.
Става народен представител във Великото Народно заседание и политически консултант на първия президент Желю Желев. Вицепремиер е от Съюз на демократичните сили в съдружното държавно управление на Димитър Попов.
А през 1991 година министър на защитата в първото напълно синьо държавно управление на Филип Димитров. След вътрешнопартиен скандал подава оставка и се връща в Народното събрание, където напуща Съюз на демократичните сили и основава демократична партия. През 1994 година, след оставката на Любен Беров, получава мандат да сформира държавно управление, само че не съумява.
През 1997 година е съучредител на нова партия – Обединение за национално избавление, с която се връща в Народното събрание.
След политическата си кариера е учител, лекар по исторически науки. Една от публичните фигури от близкото минало, които настояват, че Държавна сигурност стои зад разграбването на страната ни и по време на българския преход.
Днес Луджев твърди, че годините са го трансформирали: „ Тогава нещо струеше, някаква религия, някаква вяра, някаква воля за смяна, да реализираме това, за което мечтаехме – една по-добра България”.
„ От рано в мен е тая настройка да унищожаваме тоталитарния комунистически строй и да изградим едно съвременно демократично общество като Запада”, сподели той пред bTV.
По думите му единият от митовете, който витае измежду обществото е, че през 90-та година „ нищо не било станало”.
„ Това беше един от най-значимите интервали – интервалът на революционен преход от тоталитарна комунистическа система към демократична народна власт и пазарна стопанска система. Аз не знам дали хората са си дали сметка какво се е случило тогава”, съобщи Луджев.
„ Френският президент Франсоа Митеран 90-та година на един обяд ни сподели с доктор Желев: „ Искрено ви изпитвам завист, тъй като е необичаен късмет в живота една генерация да преживее такива грамадни промени”, добави той.
За приятеля си Желю Желев Луджев показа с неспокойствие: „ Може би най-значимата фигура в българския либерален преход. Корав човек. Демократ. Той беше лидер на нашето умерено реформаторско крило “.
Бившият политик си призна, че гласът му трепери до момента в който приказва за него: „ Да. Мъчно ми е “.
„ С Иван Костов бяхме в реформаторския екип в държавното управление на Попов. Също е воин в моята книга. Показан е като човек, който стартира да играе своите игри за политическата власт “, уточни Луджев.
„ Той се оказа един доста по-добър от мен политик-опортюнист. Нагоди се към мощния кръг в Съюз на демократичните сили – на Стефан Савов и Филип Димитров. В момента той изповядва тяхната теория - че не е било политика на съдействие, трябвало политика на борба “, описа той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ