Сирийската метаморфоза на САЩ
За следващ път стана ясно, че хигиената на Вашингтон във външната политика определeно не е в час със актуалните интернационалните стандарти. Да ме простят читателите за грозната дума, само че политиката на Съединени американски щати в Сирия се оказва политика на Сраха Американските Щати. Съжалявам, но тъкмо това излиза от размишленията на политолога Даниел де Петрис от изследователския център Defense Priorities ( "Дифенс прайоритис "), който в своя публикация във в. USA Today (Ю.Ес Тудей) поучава Белия дом да не се връзва на следвоенното възобновяване на Сирия и да остави този проблем само и единствено на Русия. По думите му сирийското възобновяване не е отговорност на Съединени американски щати, а само и единствено на Москва. "Сирия е неприятен обект за вложения както във финансов, по този начин и в геополитически проект ", уверен е този "мислител " оттатък Атлантика.
Хайде обаче да върнем лентата обратно и да забележим чия в действителност отговорност е сирийското възобновяване. Гражданският спор в Сирия, бързо прераснал във война, стартира през март 2011 година. Русия се намеси в отбрана на законния президент Башар Асад едвам 4 години по-късно. Както преди, по този начин и след намесата й Съединени американски щати подкрепяха политически, дипломатически, военно и морално съперниците на Асад. Именно Вашингтон ги въоръжаваше, с цел да обстрелват жилищни квартали, да разрушават гражданската инфраструктура, за избиват свои сънародници. Още преди съветската интервенция сирийската стопанската система към този момент бе в руини, в отломки бяха значително градове, както и процъфтяващото за една арабска страна опазване на здравето и обучение. Още преди съветската интервенция милиони сирийски бежанци побегнаха от войната, подстрекавана точно от американската (и западната изобщо) интервенция. Съответно още преди съветската интервенция мигрантската вълна, надигнала се точно от Сирия, се стовари върху Европа. И тази вълна разцепи Евросъюза.
Пак преди съветската интервенция Башар Асад предприе промени за демократизиране на политическия развой, само че те бяха отхвърлени от Америка и протежетата й в Сирия.
Отделно, че геополитическият флирт на Съединени американски щати със "Свободната сирийска войска " и с "умерената " сирийска съпротива акушира за раждането на терористичната формация "Ислямска страна " (ИД). Благодарение точно на този флирт ислямисткият тероризъм в Сирия откри надзор над половината от нейната територия, където вилнееше с варварските си "ценности " и правила. Нещо повече, посредством точно на геополитическите сметки и игри на Съединени американски щати варварството си сътвори "държава " (както на сирийска, по този начин и на иракска територия) с мераци да уголемява въздействието си.
Да не забравяме още, че детският приоритет на Америка за експорт на народна власт в арабския свят и отстраняването на Асад непременно роди терористи, които избиваха свободни жители на демократична Европа. Този приоритет е не просто детски, а напряко безумен, тъй като в арабския свят не може да вирее западният вид народна власт. Това е все едно да засаждаш палми в Арктика.
Когато пък съветската интервенция през есента на 2015 година обърна хода на войната и стартира да омаломощава тероризма, Америка спасяваше негови главатари по места с вертолети, с коридори за евакуиране или предислоциране. За да сеят те още веднъж гибел и съсипия.
Когато дипломациите на Русия, също и на Иран и Турция, започнаха да гасят сирийския пожар с Астанския преговорен развой, Америка се опитваше да отвърна със съживяването на полумъртвия Женевски развой.
Световният детски благотворителен фонд World Vision, счита, че войната е коствала на Сирия 1,3 трилиона $. А по най-скромни оценки на Организация на обединените нации за възобновяване на Сирия ще са нужни не по-малко от 250 милиарда $.
Самият Петрис признава за "градове в руини, разрушена стопанска система и медицина,... скърбящо и изтощено население ".
"Вдъхновителят " на всичко това е точно Америка (и Западът като цяло). Америка носи основната геополитическа виновност за сирийската покруса - и няма по какъв начин да е другояче, откакто бе външнополитическият диригент за силовото и нелегално премахване на една законна власт.
Но не щеш ли в този момент въпросният политолог дава ум страната му да се скатае от отговорността за дейностите си. Поне от кумова срама той би могъл да предложи на Вашингтон да даде най-малко $1 млн. на Сирия или пък да възвърне най-малко едно учебно заведение, разрушено от протежетата му в Сирия. Но такова нещо да намирате из мислите му? То не, че президентът Доналд Тръмп милее за Сирия, само че упътванията на политическия познавач са показателни за умонастроенията измежду експертната общественост на Съединени американски щати - страната им може да сее гибел и съсипия, само че да не се самозатормозява с възприятие за отговорност, камо ли и за виновност. И никой да не й търси сметка. Един тип - да отстоява недосегаемостта си.
Ясно е, че такова виждане е уязвимо от морална и други гледни точки. Но лицето, което минава за специалист, явно не си е дало сметка, че разрушава имиджа на страната си и въпреки това. Излиза, че Вашингтон е имал право да се изходи в Сирия с "умерена съпротива " и "умерен тероризъм ", с раздори и война, с безпорядък и съсипия, с поддръжка за варварството. Имал е право да се изходи и във всяка точка на геополитиката - Ирак, Либия, Украйна, Венецуела, а в по-раншни времена Виетнам и Латинска Америка. Но виж, достойнството да почистят американското лайно се пада на други - това към този момент не е работа на Вашингтон. Ето това всъщност ни споделя спецът сред редовете. Горкият мъдрец, май не е схванал, че преформатира Съединени американски щати тъкмо като Сраха Американските Щати.
И наподобява, Доналд Тръмп не има намерение да го опровергава.
Хайде обаче да върнем лентата обратно и да забележим чия в действителност отговорност е сирийското възобновяване. Гражданският спор в Сирия, бързо прераснал във война, стартира през март 2011 година. Русия се намеси в отбрана на законния президент Башар Асад едвам 4 години по-късно. Както преди, по този начин и след намесата й Съединени американски щати подкрепяха политически, дипломатически, военно и морално съперниците на Асад. Именно Вашингтон ги въоръжаваше, с цел да обстрелват жилищни квартали, да разрушават гражданската инфраструктура, за избиват свои сънародници. Още преди съветската интервенция сирийската стопанската система към този момент бе в руини, в отломки бяха значително градове, както и процъфтяващото за една арабска страна опазване на здравето и обучение. Още преди съветската интервенция милиони сирийски бежанци побегнаха от войната, подстрекавана точно от американската (и западната изобщо) интервенция. Съответно още преди съветската интервенция мигрантската вълна, надигнала се точно от Сирия, се стовари върху Европа. И тази вълна разцепи Евросъюза.
Пак преди съветската интервенция Башар Асад предприе промени за демократизиране на политическия развой, само че те бяха отхвърлени от Америка и протежетата й в Сирия.
Отделно, че геополитическият флирт на Съединени американски щати със "Свободната сирийска войска " и с "умерената " сирийска съпротива акушира за раждането на терористичната формация "Ислямска страна " (ИД). Благодарение точно на този флирт ислямисткият тероризъм в Сирия откри надзор над половината от нейната територия, където вилнееше с варварските си "ценности " и правила. Нещо повече, посредством точно на геополитическите сметки и игри на Съединени американски щати варварството си сътвори "държава " (както на сирийска, по този начин и на иракска територия) с мераци да уголемява въздействието си.
Да не забравяме още, че детският приоритет на Америка за експорт на народна власт в арабския свят и отстраняването на Асад непременно роди терористи, които избиваха свободни жители на демократична Европа. Този приоритет е не просто детски, а напряко безумен, тъй като в арабския свят не може да вирее западният вид народна власт. Това е все едно да засаждаш палми в Арктика.
Когато пък съветската интервенция през есента на 2015 година обърна хода на войната и стартира да омаломощава тероризма, Америка спасяваше негови главатари по места с вертолети, с коридори за евакуиране или предислоциране. За да сеят те още веднъж гибел и съсипия.
Когато дипломациите на Русия, също и на Иран и Турция, започнаха да гасят сирийския пожар с Астанския преговорен развой, Америка се опитваше да отвърна със съживяването на полумъртвия Женевски развой.
Световният детски благотворителен фонд World Vision, счита, че войната е коствала на Сирия 1,3 трилиона $. А по най-скромни оценки на Организация на обединените нации за възобновяване на Сирия ще са нужни не по-малко от 250 милиарда $.
Самият Петрис признава за "градове в руини, разрушена стопанска система и медицина,... скърбящо и изтощено население ".
"Вдъхновителят " на всичко това е точно Америка (и Западът като цяло). Америка носи основната геополитическа виновност за сирийската покруса - и няма по какъв начин да е другояче, откакто бе външнополитическият диригент за силовото и нелегално премахване на една законна власт.
Но не щеш ли в този момент въпросният политолог дава ум страната му да се скатае от отговорността за дейностите си. Поне от кумова срама той би могъл да предложи на Вашингтон да даде най-малко $1 млн. на Сирия или пък да възвърне най-малко едно учебно заведение, разрушено от протежетата му в Сирия. Но такова нещо да намирате из мислите му? То не, че президентът Доналд Тръмп милее за Сирия, само че упътванията на политическия познавач са показателни за умонастроенията измежду експертната общественост на Съединени американски щати - страната им може да сее гибел и съсипия, само че да не се самозатормозява с възприятие за отговорност, камо ли и за виновност. И никой да не й търси сметка. Един тип - да отстоява недосегаемостта си.
Ясно е, че такова виждане е уязвимо от морална и други гледни точки. Но лицето, което минава за специалист, явно не си е дало сметка, че разрушава имиджа на страната си и въпреки това. Излиза, че Вашингтон е имал право да се изходи в Сирия с "умерена съпротива " и "умерен тероризъм ", с раздори и война, с безпорядък и съсипия, с поддръжка за варварството. Имал е право да се изходи и във всяка точка на геополитиката - Ирак, Либия, Украйна, Венецуела, а в по-раншни времена Виетнам и Латинска Америка. Но виж, достойнството да почистят американското лайно се пада на други - това към този момент не е работа на Вашингтон. Ето това всъщност ни споделя спецът сред редовете. Горкият мъдрец, май не е схванал, че преформатира Съединени американски щати тъкмо като Сраха Американските Щати.
И наподобява, Доналд Тръмп не има намерение да го опровергава.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ