Българите отново са първи в ЕС по лични разходи за лечение
За следващ път формален отчет демонстрира, че за опазване на здравето у нас се заплаща доста от пациентите, по сгрешен метод и без съответните резултати. Докладът на Еврокомисията за положението на опазването на здравето в Европейски Съюз удостоверява изводите както от предни отчети на Европейска комисия, по този начин и на Световната банка и други институции.
Разходите за опазване на здравето в България порастват, само че най-много заради парите, които хората заплащат от джоба си. Хоспитализациите са прекомерно доста и част от тях - непотребни. Срещу това стоят плачевни здравни резултати - висока смъртност и вреден метод на живот, са изводите на Европейска комисия.
Според данните 47% от разноските за здраве са от джоба на пациентите, като това е най-високият дял на персонални разноски в Европейски Съюз. Огромната част от тях са за медикаменти, следват извънболничната помощ и пари под масата. Публичното финансиране - през налози и вноски - е едвам 52%. При това 14% от популацията даже не е обхванато от системата на здравното обезпечаване, което прави достъпа до лекуване още по-труден.
Относително слаба е първичната предварителна защита и промоцията на здравословен метод на живот, което рефлектира във висок дял на предотвратими смъртни случаи, системата на опазването на здравето не съумява да лекува дейно и в точния момент пациентите - България е на четвърто място по смъртност от предотвратими положения и болести.
Системата е с прекомерна устременост към скъпата болнична помощ - всяка пета болнична процедура може да се прави в извънболничната помощ, а всяка десета хоспитализация и обвързваните с нея процедури могат въобще да бъдат избегнати, в случай че пациентът има достъп до извънболнична помощ, са констатациите на Европейска комисия. Недоразвитата първична и превантивна грижа частично изяснява високите индикатори на болнична интензивност и хоспитализации в България, означават от комисията. " Силният растеж на броя на болничните кревати в градовете и в частния бранш в това време укрепва концентрацията на този вид услуги макар опитите да бъде овладян този развой и да бъде подсилена доболничната грижа ", написа в отчета.
" През последните 10 години доста понижа дефицитът от медицински и дентални услуги, само че през днешния ден се е оформила забележителна разлика сред хората с високи и ниски приходи и това, което могат да си разрешат ", допълват от комисията.
РЕЗУЛТАТЪТ
" Въпреки забележителното възстановяване от 2000 година насам на прогнозната дълготрайност на живота България записва най-ниския индикатор в Европейски Съюз ", отбелязва Европейска комисия. Тя е 74.8 година по данни от 2017 година Освен това силно господства рискът от фактори като пушене, пиянство на алкохол и нездравословно хранене, което способства за висока смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове. 51 на 100 е делът на смъртността, дължаща се на поведенчески рискови фактори при 39% в Европейски Съюз.
Разходите за опазване на здравето в България порастват, само че най-много заради парите, които хората заплащат от джоба си. Хоспитализациите са прекомерно доста и част от тях - непотребни. Срещу това стоят плачевни здравни резултати - висока смъртност и вреден метод на живот, са изводите на Европейска комисия.
Според данните 47% от разноските за здраве са от джоба на пациентите, като това е най-високият дял на персонални разноски в Европейски Съюз. Огромната част от тях са за медикаменти, следват извънболничната помощ и пари под масата. Публичното финансиране - през налози и вноски - е едвам 52%. При това 14% от популацията даже не е обхванато от системата на здравното обезпечаване, което прави достъпа до лекуване още по-труден.
Относително слаба е първичната предварителна защита и промоцията на здравословен метод на живот, което рефлектира във висок дял на предотвратими смъртни случаи, системата на опазването на здравето не съумява да лекува дейно и в точния момент пациентите - България е на четвърто място по смъртност от предотвратими положения и болести.
Системата е с прекомерна устременост към скъпата болнична помощ - всяка пета болнична процедура може да се прави в извънболничната помощ, а всяка десета хоспитализация и обвързваните с нея процедури могат въобще да бъдат избегнати, в случай че пациентът има достъп до извънболнична помощ, са констатациите на Европейска комисия. Недоразвитата първична и превантивна грижа частично изяснява високите индикатори на болнична интензивност и хоспитализации в България, означават от комисията. " Силният растеж на броя на болничните кревати в градовете и в частния бранш в това време укрепва концентрацията на този вид услуги макар опитите да бъде овладян този развой и да бъде подсилена доболничната грижа ", написа в отчета.
" През последните 10 години доста понижа дефицитът от медицински и дентални услуги, само че през днешния ден се е оформила забележителна разлика сред хората с високи и ниски приходи и това, което могат да си разрешат ", допълват от комисията.
РЕЗУЛТАТЪТ
" Въпреки забележителното възстановяване от 2000 година насам на прогнозната дълготрайност на живота България записва най-ниския индикатор в Европейски Съюз ", отбелязва Европейска комисия. Тя е 74.8 година по данни от 2017 година Освен това силно господства рискът от фактори като пушене, пиянство на алкохол и нездравословно хранене, което способства за висока смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове. 51 на 100 е делът на смъртността, дължаща се на поведенчески рискови фактори при 39% в Европейски Съюз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ