Лили Иванова: Стига сте спекулирали с България, направете нещо за България
За следващ път Лили Иванова избира ефира на „ Тази сутрин” и bTV, с цел да разгласи най-значимите събития, които ѝ предстоят – концерти в Созопол (Аполония, 01.09), Стара Загора (18.09), Хасково (20.09), Враца (28.09), Самоков (07.10), Сливен (15.10), Шумен (17.10), Добрич (19.10), София (25.10), както и 3 концерта отвън страната – в Берлин (03.11), Мадрид (06.11) и Милано (06.12). Всички концерти са под мотото „ За пълноценни мигове с музиката”.
За първи път огромната певица дава изявление навън. Мястото е извънредно особено – градината на двореца „ Врана”:
– Срещаме се една година по-късно на едно също вълшебно място. Миналата година бяхме в операта, а в този момент сме в градината на двореца Врана. Били ли сте тук и различен път?
– Първо благодаря за поканата, че ме поканихте, още един път. Благодаря ви доста. Била съм тук преди доста години, може би един или два пъти, по някакви мотиви, само че не на приеми.
– Едно място, което е осеяно с дървета, цветя... Лили Иванова разрешава ли си да се разноски в парка?
– Не. Звучи доста банално или напудрено, само че моят живот в действителност е работата ми. Това ме интересува. Това са основните неща., които ме интересуват. Като дете, като ученичка в Кубрат ни водеха на разходка да берем кокичета и това ми беше доста прелестно. Но в този момент тези неща не ме вълнуват изключително.
– Връща ли ви ароматът на липи някъде?
– Да, в моя роден Кубрат, тъй като там има доста липи и към нашата къща имаше доста липи също, моята баба доста постоянно ме караше да се качвам на покрива и да бера липов цвят, и тя ми правеше чай.
– Какво се промени за една година в живота на Лили Иванова?
– Новият диск. Започнах да го върша от края на предходната година и началото на тази, и преди месец всичко беше изпълнено.
– Между другото, стоешком на фона на двореца на Врана, чувствате ли се като дамата, която носи короната на българската музика, която стои в тронната зала?
– Много съм надалеч от тези показа и от тези мечти. Слава Богу заставам крепко на земята и не ме интересува дали съм първата, петата или десетата, дали съм с корона, дали съм без корона. Интересува ме единствено мнението на моята аудитория, аплодисментите и нейната оценка. Това за мен е... от това няма нищо по-скъпо. Това за мен е моята корона в действителност, в случай че би трябвало да приказваме за корони. Аз не обичам тези съпоставения, те не ми харесват.
– Имах опция напълно неотдавна да виждам едно последно ваше присъединяване с новите песни, които изпълнявате и с тези, с които радвате публиката, и на мен персонално ми прави доста изключително усещане по какъв начин притихват всички, преди да стартира песента. С едно доста изключително очакване като една жива душа, цялата аудитория като жива душа. Вие по какъв начин я усещате?
– Това е най-ценното за мен. То е това, което ме зарежда.
– Кои са хората, които сега са покрай Вас?
– Екипът ми е най-близо до мен. Моят екип, на който аз държа и не пренебрегвам нито един от тях. Не споделям: „ Този е по-малко значим или този е по-голям за мен. Всички ние сме едно цяло – едно малко семейство. И когато нещо желая да създадем, аз имам условие към всички. Аз нямам единствено условие към себе си или единствено към текста, или към музиката. Всички ние би трябвало да се стараем да създадем нещо доста хубаво в една ария, тъй като това е един общ труд. Той не е единствено мой. Аз съм певицата обаче те са ми доста значими – музикантите. За мен публиката и музиканта са моята невероятна страст и тъй като в случай че нямам до себе си музиканти, които да изтръгват от мен възприятието, което аз... друго може да нямам, само че възприятие знам, че имам и това е задоволително, колкото и някой хора да не се вълнуват от моето възприятие, само че това не ме интересува, само че аз най-малко това имам. Друго може да нямам, само че възприятие имам. И тук ще отворя една скоба, аз не знам дали я споделих преди. Аз обичам да чета книги. И на Златьо Бояджиев една книга, в която му задават един въпрос: „ Бе Злате, за какво не вземеш тука млади художници да ги научиш нещо, по какъв начин да държат четката?” и той споделя: „ Добре. Мога да ги науча на всичко, само че не мога да им дам душа.”
– Имаме една изненада за вас. За тези хора, които Ви дават възприятието или най-малко го допълват или ви изтръгват страстта. Сега ще го забележим.
– Искам да благодаря за всички тези думи, които бяха казани по мой адрес.
– Еко сподели по време на изявлението нещо доста забавно, че Вие не се гневите на обстановки, които са изнервени, не реагирате яростно, а в противен случай – по един доста лек метод решавате всичко, което се случва, което би трябвало да стане, с цел да вървят нещата по равен метод.
– Да, тъй като аз съм дресирала, това е точната дума, самообладание. Безумно самообладание. Няма по-търпелив човек от мен в тая страна. И аз дори споделих ония ден на Петя: „ Награди не желая, желая единствено да ми уредиш в рамка един надпис „ За най-търпеливия човек на земята”
– Защо?
– Ми по този начин съм се научила да понасям. И понасям доста неща. Търпението считам, че е позитивно и е потребно. Защото е доста елементарно да се скараш с някого, само че това нищо не ти носи по-късно.
– Усъвършенстване ли е търпението?
– Може би да.
– И въпреки всичко на какво се гневите Вие?
– Това, което може да ме... само че отново доста внимавам, е нечистоплътността в хората, мръсотията – физическа или каквато и да било друга, във всичките й измерения, нечестността на хората, лъжата, алчността. Това ме унищожава. Другото нещо, което доста ме влудява на сцената, е в случай че не си слушам добре в слушалките гласа. Но това са механически неща, които се случват. Това е техника, която не можем без нея.
– Със слух и с душа си избирате хората, които да са към Вас, по този начин ли?
– Не. Първо желая да довърша да благодаря на Живко Петров за това изявление, тъй като за мен е голяма чест да изпея негова музика. Това беше моята фантазия още от концерта в „ Арена Армеец”, когато към този момент влязох по този начин напълно в неговото творчество. Той направи аранжиментите на целия концерт и аз доста желаех той да ми напише ария. И един ден по този начин в диалог го попитах нещо има ли и той вика: „ Сега отпътувам за Италия”. И от Италия ми се обади и сподели „ Ще изпратя една италианска ария, която ти можеш да направиш прекрасно”. А аз споделих: „ Виж какво,изпрати ми я за всеки случай да я чуя, само че желая единствено да ти кажа, че аз италианска ария няма да изпея.” Навремето съм пяла доста непознати песни, а в този момент съм единствено в българските песни. Искам да популяризирам български създатели. Българската музика, българските текстове. И споделям да ми я изпрати. Чух песента.. нещо не ме кой знае какъв брой впечатли и аз му споделих: „ Виж какво, желая хубава-лоша, аз съм певицата на български текстове, на българския език, на българска музика, желая да популяризирам българската музика, обичам да пея на български език. Искам да ми напишеш музика, ще намерим кой да направи текста, само че тази музика би трябвало да бъде истинска. Аз не мога да бъда копие. Аз съм оригинал. Хубав- неприятен аз съм оригинал. Една ария мога да я направя доста неприятна, само че аз съм оригинал, аз не съм копирала никого. На идващия ден аз получих по имейла музиката на „ Обичай ме!”, а тя нямаше още текст. Викам музиката е невероятна, доста ми харесва. Но споделям тя е малко по този начин, смяташ ли, че мога да се оправя? Аз постоянно по този начин подобавам, тъй като не зная, не съм идеалната певица. И той споделя: „ Ще се справиш” и споделя: „ Сега ще приказвам със Стефан Вълдобрев да направи текста.” Стефан направи текста, може би най-вече за два дни направи този текст. И по този начин се получи песента.
– Вие роден победител ли сте?
– Не, не мога да кажа. Аз няма за себе си чак такова високо мнение, че съм най-великата или най-величествена, че имам корона на главата си. Слава Богу седнал съм крепко на земята. Благодаря на Господ, че ме е дарил с това възприятие да имам мярка, да не се изхвърлям. Много е значимо. Моите наблюдения са, че всеки се изхвърля. Днес го виждаме, а на следващия ден го няма. Това за мен не е победа, не е... не знам, не ми харесват тези неща.
– Създавате музика от шейсетте години и постоянно сте на върха. Сигурно доста хора ще се обидят, само че е по този начин. Защото следвате наклонността, тъй като следвате най-новото, най-актуалното, което е належащо или нещо друго пък е належащо на артиста?
– Не аз чувам... 2017 година сме както казват… не можем да бъдем шейсета или 61-ва, или 71-ва, или 81-ва. 2017 година нещата са светкавични в света, в международен мащаб се случват. Аз имам… у дома всички ще се чудят, всички са „ доста модерни” реализатори или музиканти в България са се учудвали, в случай че дойдат един път у дома да прегледат моята дискография, да видят какви дискове имам, на кои артисти, които нищо общо нямат с мен. Но от тях аз чувам и си споделям какво... това, което ме впечатлява, аз мога да го взема, да го „ купя” по някакъв метод.
– Казахте 61-ва, 71-ва нищо не е като това време. Не можем да се връщаме, а и няма потребност. Подариха ми за рождения ден, беше през месец май, ето тази плоча. Помните ли я?
– Да доста добре си я помня.
– 71-ва година.
– Да.
– На нея е единствено Вашият автограф и нищо друго.
– Това е моята измислица. Аз си ги изобретявам такива някакви.
– Уникални фотоси. Вътре има текст даже и на Дамян Дамянов, който е на чернова. Връщате ли се, когато гледате тези остарели фотоси, в предишното? И какъв брой постоянно въобще разпростирате тези страници на предишното?
– Мога доста да ви изненадам, само че аз не виждам нищо остаряло мое. Този диск, който в този момент съм издала 2017 година, аз го слушах единствено когато ми беше изпратен, с цел да видя дали е добре миксиран, дали звука е добър и така нататък Дотук свършва. Аз не чувам моите осъществявания, да се главозамайвам у дома: „ Ох, какъв брой съм велика! Колко съм...” Няма такова нещо. При мен няма такова нещо. Разбирате ли?
– Последният Ви диск – на корицата сте единствено вие, ваша картина от художника Горанов. Тук е единствено бял лист с „ Лили” и вашият автограф.
– И това е също моята измислица, тъй като този портрет е в моя дом, подарък от един мой доста безценен човек, госпожа Милена и е нарисуван от художника Васил Горанов. И за какво по този начин взех решение? Защото не мога да си разрешавам върху едно художествено произведение, нищо, че е моя облик или на който и да било, да се написа името. Там единствено многo дискретно е поставено името на художника Васил Горанов. Това считам, че е задоволително. Аз не мога да си разрешавам, аз имам мярка във всяко отношение.
– Връщам Ви още веднъж обаче към турнетата в предишното. Години, в които човек се учи самичък, учи се по пътя, учи се в придвижване, по този начин ли е било? Тогава бяхте ли толкоз сериозна към себе си?
– Мисля, че съм била сериозна към себе си постоянно, само че може би съм правила някакви пропуски във връзка с репертоар, тъй като тогава не мога да пея това, не мога да пея това, този текст не става или не може да се, както имах възбрана в радиото за песента „ Искам те”, забраняваха да се пуска, само че аз я пеех. На мен доста мъчно могат да ми забранят нещо.
– „ Искам те” е била неразрешена ария?
– Да, да.
– Големият Дамян Дамянов: „ Знам поради тъжния ми глас обичате ме Вие откровено, само че очаквам аз един от вас без глас да ме обикне същински.” Намерихте ли през живота си подобен човек? Който да не Ви обича единствено поради гласа и единствено поради това, че сте Вие на сцената?
– Не, не съм търсила в никакъв случай нищо. Този, който е трябвало да пристигна, той е пристигнал един път и си е останал и това е ситуацията. И това е Иван Пеев. Казвала съм, писала съм и по този начин нататък.
– Сърцето си е ваше.
– То си е мое, обаче на другите може би съм била забавна, мислят че имам популярност, те около мен доста са се качили поради моята популярност. Винаги се качват на раменцата ми, с цел да наподобяват по-високи, но не стават по-високи.
– И в любовта ли?
– Навсякъде.
– Помня едно наше изявление преди години, в което казахте, че никой няма право да бърка с мръсна пръчка в душата Ви?
– Да.
– Защо се пробват, за какво е толкоз значимо да влязат в душата Ви, да видят какво е там?
– Това е техен проблем. Те си знаят несъмнено за какво. Защото те са нищожества. Те нямат личен персонален живот и те живеят с моя живот, с вашия живот, това е.
– Наслушали ли сте се на ласкателства?
– Да, и доста, доста не ги обичам, тъй като не всички са откровени. Аз познавам, не знам за какво, като животните съм, незабавно познавам. Общо взето съм ужасяващ темперамент.
– Е за какво ужасяващ?
– Еми по този начин се оказва. Защото не понасям фалш при мен и по тази причина съм ужасна.
– Кои са компромисите, които човек не би трябвало да прави поради любовта?
– Е има, в този момент не мога тъкмо в този момент да се замисля, само че има такива взаимни отстъпки, само че очевидно, че моята специалност е била за мен по-водещото, даже и да ми липсва по-късно любовта.
– Кой е най-важният човек в живота Ви?
– Най-важните хора, не човек, в моя живот са били моите родители, несъмнено, нали, безконечна им памет и до доста скоро беше моята учителка госпожа Савка Генова, която умря за жалост януари месец. С нея можех съвсем всичко да споделя. Тя живееше с моите страсти, с моите триумфи и в този момент ми липсва, тъй като ми даваше скъпи препоръки, от нея доста неща съм научила.
– Отиде ли си с нея една огромна част от предишното Ви, от спомените Ви за фамилията?
– Не, тези неща не могат да си отидат с никого и с нищо. Другият човек, с който споделям или той ми се обажда е Иван Пеев. Той следи моите концерти, моите изяви. Сега, когато получи моя диск, новия диск, той ми се обади във екстаз и сподели „ Това е може би най-силният ти диск до момента.”
– Виждате ли се с хората от Вашето семейство? Говори ли Ви се за това?
– Ами виждам се доста рядко. Аз непрестанно, цяла година аз седнал съм у дома и работя върху плана си.
– Има ли думи на Вашите родители, тъй като ето казахте светла им памет, които обаче Ви водят по пътя и са Ви водели през годините?
– Еми естествено, че има. За да имам темперамент, с цел да имам тази почтеност в себе си, да имам това достолепие, тези неща са от фамилията. Те са от родителите, те не са от учебника.
– Кой беше най-ценният съвет, който Ви дадоха?
– Да не неистина, да не извършвам кражба и да, какво беше третото... да не съм алчна. В родителите ми я нямаше тази лакомия за средства, за пари, за парцели, за каквото и да било. Нямаше я.
– Следите ли новините? Следите ли какво им тежи на хората?
– Да, желая да призная, че не виждам доста българска телевизия, само че прецизно проследявам новините по Българска национална телевизия и по bTV постоянно, когато имам опция, като съм си у дома. Без това, съвсем ден не минава. Другите неща не ме интерeсуват.
– Напоследък да си родолюбец стана доста съвременно. Обичате ли България?
– Като слушам доста хора& „ България, България”. Абе, стига сте спекулирали с България. Направете нещо за България, направете нещо за българския народ, тъй че той да може да живее умерено и щастливо. А те преди всичко табелата „ България”. Абе, чакайте, ние знаем, че сме в България. Няма потребност да ми се припомня. Искам да знам какво се прави за България.
– Звучите като че ли в действителност Ви боли и Ви тежи.
– Не, това не е обикновено. Аз приказвам, че ми е най-скъпа публиката, само че аз върша нещо за моята аудитория. Искам да знам, желая да видя какво вършат политиците за моя народ,
– Какво бихте поискали на българите?
– Не желая да изучавам никого на нищо, тъй като считам, че всеки е в положение да си намерения малко и да реши какво да направи със личния си живот, тъй като това е техен живот, това не е мой. Аз зная какво да направя от себе си и всеки човек би трябвало да е наясно към какво се е устремил, какво желае да реализира в живота. Но това не се реализира от небето единствено да падне, човек би трябвало да работи. Искам да завърша, че в случай че аз не бях това, което съм сега и не ходя непрестанно напред, никой нямаше да си спомня,че в миналото е живяла на тези земи Лили Иванова.
– Приемате ли се като ера?
– Нека хората, които останат след мен да оценят коя съм била, каква съм, що съм. Аз може доста да се мисля, че съм велика, само че това не носи на никого нищо. На мен минимум.
– Благодаря за това изявление.
– Аз благодаря. За мен беше чест и наслаждение.
– За мен още повече. Благодаря.
За първи път огромната певица дава изявление навън. Мястото е извънредно особено – градината на двореца „ Врана”:
– Срещаме се една година по-късно на едно също вълшебно място. Миналата година бяхме в операта, а в този момент сме в градината на двореца Врана. Били ли сте тук и различен път?
– Първо благодаря за поканата, че ме поканихте, още един път. Благодаря ви доста. Била съм тук преди доста години, може би един или два пъти, по някакви мотиви, само че не на приеми.
– Едно място, което е осеяно с дървета, цветя... Лили Иванова разрешава ли си да се разноски в парка?
– Не. Звучи доста банално или напудрено, само че моят живот в действителност е работата ми. Това ме интересува. Това са основните неща., които ме интересуват. Като дете, като ученичка в Кубрат ни водеха на разходка да берем кокичета и това ми беше доста прелестно. Но в този момент тези неща не ме вълнуват изключително.
– Връща ли ви ароматът на липи някъде?
– Да, в моя роден Кубрат, тъй като там има доста липи и към нашата къща имаше доста липи също, моята баба доста постоянно ме караше да се качвам на покрива и да бера липов цвят, и тя ми правеше чай.
– Какво се промени за една година в живота на Лили Иванова?
– Новият диск. Започнах да го върша от края на предходната година и началото на тази, и преди месец всичко беше изпълнено.
– Между другото, стоешком на фона на двореца на Врана, чувствате ли се като дамата, която носи короната на българската музика, която стои в тронната зала?
– Много съм надалеч от тези показа и от тези мечти. Слава Богу заставам крепко на земята и не ме интересува дали съм първата, петата или десетата, дали съм с корона, дали съм без корона. Интересува ме единствено мнението на моята аудитория, аплодисментите и нейната оценка. Това за мен е... от това няма нищо по-скъпо. Това за мен е моята корона в действителност, в случай че би трябвало да приказваме за корони. Аз не обичам тези съпоставения, те не ми харесват.
– Имах опция напълно неотдавна да виждам едно последно ваше присъединяване с новите песни, които изпълнявате и с тези, с които радвате публиката, и на мен персонално ми прави доста изключително усещане по какъв начин притихват всички, преди да стартира песента. С едно доста изключително очакване като една жива душа, цялата аудитория като жива душа. Вие по какъв начин я усещате?
– Това е най-ценното за мен. То е това, което ме зарежда.
– Кои са хората, които сега са покрай Вас?
– Екипът ми е най-близо до мен. Моят екип, на който аз държа и не пренебрегвам нито един от тях. Не споделям: „ Този е по-малко значим или този е по-голям за мен. Всички ние сме едно цяло – едно малко семейство. И когато нещо желая да създадем, аз имам условие към всички. Аз нямам единствено условие към себе си или единствено към текста, или към музиката. Всички ние би трябвало да се стараем да създадем нещо доста хубаво в една ария, тъй като това е един общ труд. Той не е единствено мой. Аз съм певицата обаче те са ми доста значими – музикантите. За мен публиката и музиканта са моята невероятна страст и тъй като в случай че нямам до себе си музиканти, които да изтръгват от мен възприятието, което аз... друго може да нямам, само че възприятие знам, че имам и това е задоволително, колкото и някой хора да не се вълнуват от моето възприятие, само че това не ме интересува, само че аз най-малко това имам. Друго може да нямам, само че възприятие имам. И тук ще отворя една скоба, аз не знам дали я споделих преди. Аз обичам да чета книги. И на Златьо Бояджиев една книга, в която му задават един въпрос: „ Бе Злате, за какво не вземеш тука млади художници да ги научиш нещо, по какъв начин да държат четката?” и той споделя: „ Добре. Мога да ги науча на всичко, само че не мога да им дам душа.”
– Имаме една изненада за вас. За тези хора, които Ви дават възприятието или най-малко го допълват или ви изтръгват страстта. Сега ще го забележим.
– Искам да благодаря за всички тези думи, които бяха казани по мой адрес.
– Еко сподели по време на изявлението нещо доста забавно, че Вие не се гневите на обстановки, които са изнервени, не реагирате яростно, а в противен случай – по един доста лек метод решавате всичко, което се случва, което би трябвало да стане, с цел да вървят нещата по равен метод.
– Да, тъй като аз съм дресирала, това е точната дума, самообладание. Безумно самообладание. Няма по-търпелив човек от мен в тая страна. И аз дори споделих ония ден на Петя: „ Награди не желая, желая единствено да ми уредиш в рамка един надпис „ За най-търпеливия човек на земята”
– Защо?
– Ми по този начин съм се научила да понасям. И понасям доста неща. Търпението считам, че е позитивно и е потребно. Защото е доста елементарно да се скараш с някого, само че това нищо не ти носи по-късно.
– Усъвършенстване ли е търпението?
– Може би да.
– И въпреки всичко на какво се гневите Вие?
– Това, което може да ме... само че отново доста внимавам, е нечистоплътността в хората, мръсотията – физическа или каквато и да било друга, във всичките й измерения, нечестността на хората, лъжата, алчността. Това ме унищожава. Другото нещо, което доста ме влудява на сцената, е в случай че не си слушам добре в слушалките гласа. Но това са механически неща, които се случват. Това е техника, която не можем без нея.
– Със слух и с душа си избирате хората, които да са към Вас, по този начин ли?
– Не. Първо желая да довърша да благодаря на Живко Петров за това изявление, тъй като за мен е голяма чест да изпея негова музика. Това беше моята фантазия още от концерта в „ Арена Армеец”, когато към този момент влязох по този начин напълно в неговото творчество. Той направи аранжиментите на целия концерт и аз доста желаех той да ми напише ария. И един ден по този начин в диалог го попитах нещо има ли и той вика: „ Сега отпътувам за Италия”. И от Италия ми се обади и сподели „ Ще изпратя една италианска ария, която ти можеш да направиш прекрасно”. А аз споделих: „ Виж какво,изпрати ми я за всеки случай да я чуя, само че желая единствено да ти кажа, че аз италианска ария няма да изпея.” Навремето съм пяла доста непознати песни, а в този момент съм единствено в българските песни. Искам да популяризирам български създатели. Българската музика, българските текстове. И споделям да ми я изпрати. Чух песента.. нещо не ме кой знае какъв брой впечатли и аз му споделих: „ Виж какво, желая хубава-лоша, аз съм певицата на български текстове, на българския език, на българска музика, желая да популяризирам българската музика, обичам да пея на български език. Искам да ми напишеш музика, ще намерим кой да направи текста, само че тази музика би трябвало да бъде истинска. Аз не мога да бъда копие. Аз съм оригинал. Хубав- неприятен аз съм оригинал. Една ария мога да я направя доста неприятна, само че аз съм оригинал, аз не съм копирала никого. На идващия ден аз получих по имейла музиката на „ Обичай ме!”, а тя нямаше още текст. Викам музиката е невероятна, доста ми харесва. Но споделям тя е малко по този начин, смяташ ли, че мога да се оправя? Аз постоянно по този начин подобавам, тъй като не зная, не съм идеалната певица. И той споделя: „ Ще се справиш” и споделя: „ Сега ще приказвам със Стефан Вълдобрев да направи текста.” Стефан направи текста, може би най-вече за два дни направи този текст. И по този начин се получи песента.
– Вие роден победител ли сте?
– Не, не мога да кажа. Аз няма за себе си чак такова високо мнение, че съм най-великата или най-величествена, че имам корона на главата си. Слава Богу седнал съм крепко на земята. Благодаря на Господ, че ме е дарил с това възприятие да имам мярка, да не се изхвърлям. Много е значимо. Моите наблюдения са, че всеки се изхвърля. Днес го виждаме, а на следващия ден го няма. Това за мен не е победа, не е... не знам, не ми харесват тези неща.
– Създавате музика от шейсетте години и постоянно сте на върха. Сигурно доста хора ще се обидят, само че е по този начин. Защото следвате наклонността, тъй като следвате най-новото, най-актуалното, което е належащо или нещо друго пък е належащо на артиста?
– Не аз чувам... 2017 година сме както казват… не можем да бъдем шейсета или 61-ва, или 71-ва, или 81-ва. 2017 година нещата са светкавични в света, в международен мащаб се случват. Аз имам… у дома всички ще се чудят, всички са „ доста модерни” реализатори или музиканти в България са се учудвали, в случай че дойдат един път у дома да прегледат моята дискография, да видят какви дискове имам, на кои артисти, които нищо общо нямат с мен. Но от тях аз чувам и си споделям какво... това, което ме впечатлява, аз мога да го взема, да го „ купя” по някакъв метод.
– Казахте 61-ва, 71-ва нищо не е като това време. Не можем да се връщаме, а и няма потребност. Подариха ми за рождения ден, беше през месец май, ето тази плоча. Помните ли я?
– Да доста добре си я помня.
– 71-ва година.
– Да.
– На нея е единствено Вашият автограф и нищо друго.
– Това е моята измислица. Аз си ги изобретявам такива някакви.
– Уникални фотоси. Вътре има текст даже и на Дамян Дамянов, който е на чернова. Връщате ли се, когато гледате тези остарели фотоси, в предишното? И какъв брой постоянно въобще разпростирате тези страници на предишното?
– Мога доста да ви изненадам, само че аз не виждам нищо остаряло мое. Този диск, който в този момент съм издала 2017 година, аз го слушах единствено когато ми беше изпратен, с цел да видя дали е добре миксиран, дали звука е добър и така нататък Дотук свършва. Аз не чувам моите осъществявания, да се главозамайвам у дома: „ Ох, какъв брой съм велика! Колко съм...” Няма такова нещо. При мен няма такова нещо. Разбирате ли?
– Последният Ви диск – на корицата сте единствено вие, ваша картина от художника Горанов. Тук е единствено бял лист с „ Лили” и вашият автограф.
– И това е също моята измислица, тъй като този портрет е в моя дом, подарък от един мой доста безценен човек, госпожа Милена и е нарисуван от художника Васил Горанов. И за какво по този начин взех решение? Защото не мога да си разрешавам върху едно художествено произведение, нищо, че е моя облик или на който и да било, да се написа името. Там единствено многo дискретно е поставено името на художника Васил Горанов. Това считам, че е задоволително. Аз не мога да си разрешавам, аз имам мярка във всяко отношение.
– Връщам Ви още веднъж обаче към турнетата в предишното. Години, в които човек се учи самичък, учи се по пътя, учи се в придвижване, по този начин ли е било? Тогава бяхте ли толкоз сериозна към себе си?
– Мисля, че съм била сериозна към себе си постоянно, само че може би съм правила някакви пропуски във връзка с репертоар, тъй като тогава не мога да пея това, не мога да пея това, този текст не става или не може да се, както имах възбрана в радиото за песента „ Искам те”, забраняваха да се пуска, само че аз я пеех. На мен доста мъчно могат да ми забранят нещо.
– „ Искам те” е била неразрешена ария?
– Да, да.
– Големият Дамян Дамянов: „ Знам поради тъжния ми глас обичате ме Вие откровено, само че очаквам аз един от вас без глас да ме обикне същински.” Намерихте ли през живота си подобен човек? Който да не Ви обича единствено поради гласа и единствено поради това, че сте Вие на сцената?
– Не, не съм търсила в никакъв случай нищо. Този, който е трябвало да пристигна, той е пристигнал един път и си е останал и това е ситуацията. И това е Иван Пеев. Казвала съм, писала съм и по този начин нататък.
– Сърцето си е ваше.
– То си е мое, обаче на другите може би съм била забавна, мислят че имам популярност, те около мен доста са се качили поради моята популярност. Винаги се качват на раменцата ми, с цел да наподобяват по-високи, но не стават по-високи.
– И в любовта ли?
– Навсякъде.
– Помня едно наше изявление преди години, в което казахте, че никой няма право да бърка с мръсна пръчка в душата Ви?
– Да.
– Защо се пробват, за какво е толкоз значимо да влязат в душата Ви, да видят какво е там?
– Това е техен проблем. Те си знаят несъмнено за какво. Защото те са нищожества. Те нямат личен персонален живот и те живеят с моя живот, с вашия живот, това е.
– Наслушали ли сте се на ласкателства?
– Да, и доста, доста не ги обичам, тъй като не всички са откровени. Аз познавам, не знам за какво, като животните съм, незабавно познавам. Общо взето съм ужасяващ темперамент.
– Е за какво ужасяващ?
– Еми по този начин се оказва. Защото не понасям фалш при мен и по тази причина съм ужасна.
– Кои са компромисите, които човек не би трябвало да прави поради любовта?
– Е има, в този момент не мога тъкмо в този момент да се замисля, само че има такива взаимни отстъпки, само че очевидно, че моята специалност е била за мен по-водещото, даже и да ми липсва по-късно любовта.
– Кой е най-важният човек в живота Ви?
– Най-важните хора, не човек, в моя живот са били моите родители, несъмнено, нали, безконечна им памет и до доста скоро беше моята учителка госпожа Савка Генова, която умря за жалост януари месец. С нея можех съвсем всичко да споделя. Тя живееше с моите страсти, с моите триумфи и в този момент ми липсва, тъй като ми даваше скъпи препоръки, от нея доста неща съм научила.
– Отиде ли си с нея една огромна част от предишното Ви, от спомените Ви за фамилията?
– Не, тези неща не могат да си отидат с никого и с нищо. Другият човек, с който споделям или той ми се обажда е Иван Пеев. Той следи моите концерти, моите изяви. Сега, когато получи моя диск, новия диск, той ми се обади във екстаз и сподели „ Това е може би най-силният ти диск до момента.”
– Виждате ли се с хората от Вашето семейство? Говори ли Ви се за това?
– Ами виждам се доста рядко. Аз непрестанно, цяла година аз седнал съм у дома и работя върху плана си.
– Има ли думи на Вашите родители, тъй като ето казахте светла им памет, които обаче Ви водят по пътя и са Ви водели през годините?
– Еми естествено, че има. За да имам темперамент, с цел да имам тази почтеност в себе си, да имам това достолепие, тези неща са от фамилията. Те са от родителите, те не са от учебника.
– Кой беше най-ценният съвет, който Ви дадоха?
– Да не неистина, да не извършвам кражба и да, какво беше третото... да не съм алчна. В родителите ми я нямаше тази лакомия за средства, за пари, за парцели, за каквото и да било. Нямаше я.
– Следите ли новините? Следите ли какво им тежи на хората?
– Да, желая да призная, че не виждам доста българска телевизия, само че прецизно проследявам новините по Българска национална телевизия и по bTV постоянно, когато имам опция, като съм си у дома. Без това, съвсем ден не минава. Другите неща не ме интерeсуват.
– Напоследък да си родолюбец стана доста съвременно. Обичате ли България?
– Като слушам доста хора& „ България, България”. Абе, стига сте спекулирали с България. Направете нещо за България, направете нещо за българския народ, тъй че той да може да живее умерено и щастливо. А те преди всичко табелата „ България”. Абе, чакайте, ние знаем, че сме в България. Няма потребност да ми се припомня. Искам да знам какво се прави за България.
– Звучите като че ли в действителност Ви боли и Ви тежи.
– Не, това не е обикновено. Аз приказвам, че ми е най-скъпа публиката, само че аз върша нещо за моята аудитория. Искам да знам, желая да видя какво вършат политиците за моя народ,
– Какво бихте поискали на българите?
– Не желая да изучавам никого на нищо, тъй като считам, че всеки е в положение да си намерения малко и да реши какво да направи със личния си живот, тъй като това е техен живот, това не е мой. Аз зная какво да направя от себе си и всеки човек би трябвало да е наясно към какво се е устремил, какво желае да реализира в живота. Но това не се реализира от небето единствено да падне, човек би трябвало да работи. Искам да завърша, че в случай че аз не бях това, което съм сега и не ходя непрестанно напред, никой нямаше да си спомня,че в миналото е живяла на тези земи Лили Иванова.
– Приемате ли се като ера?
– Нека хората, които останат след мен да оценят коя съм била, каква съм, що съм. Аз може доста да се мисля, че съм велика, само че това не носи на никого нищо. На мен минимум.
– Благодаря за това изявление.
– Аз благодаря. За мен беше чест и наслаждение.
– За мен още повече. Благодаря.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ