Българче живее с психично болната си майка в тотална мизерия върху опикан под
За трогателен случай на дете в потребност споделя жена във Facebook. Тя е отишла на инспекция в жилището на дете и не е могла да повярва на очите си.
Ето какво написа Йонка Иванова:
"Днес ми се крещи!!!!....Не,вие ми се от тъга и изтощение....Душата ми се раздира....
Бях извикана на адрес при майка с дете в потребност....дете на съвсем 6 години....
Майката ми отвори....беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е строшен. Счупен от два месеца!!!Не е ходила на доктор и не е гипсиран! Лазеше-крака зараства на погрешно... Има някакви психологични проблеми.....
Но не за нея желая да кажа.....
На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни огромни кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от мраз....
Протегна към мен трепереща ръчичка свита в пестник и я отвори.....в шепата си държеше няколко жълти стотинки...
Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли самун? "
В първият миг не осъзнах какво ми сподели и влязох в жилището.... Още с първите крачки изпаднах в цялостен потрес.... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни облекла по циментов под...
В едната стая легло с толкоз мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне цялостно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки... Влязох в кухнята-същата картинка.
Мръсни шкафове с разкривени и разтворени малки врати цялостни с празни и смачкани кутии от медикаменти и мръсни чаши.
Хладилникът с паяжини вътре.... Никъде не се виждаше някаква храна.... троха самун нямаше....
В този миг осъзнах какво ми сподели детето на вратата:,,Ще ми купиш ли самун "
Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица, торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ.... 6 годишно дете....
Исках да приказвам с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила!
Попитах го,,Гладен ли си? "....
Сведе очички и безшумно сподели,,ДА "
,,Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя? "- невярваща още и очакваща различен отговор попитах аз
- ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ.
Не устоях и се разплаках..... избягах от стаята.... не желаех да схваща и вижда по какъв начин го скърбя.... Мъката ме стисна за гушата. Не можех да вдишвам. Гняв,съжаление,ужас... всичко това изпитвах в този миг....
Напазарувахме и се върнахме при тях...
Имаше кремчета, сокчета,шоколад.... само че не ги погледна.... сграбчи кренвиршите и ги гушна като скъпоценна движимост....
В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ... на три хапки изяде филията...озверяло от апетит!!!
Шест годишно дете с една фантазия,,ХЛЯБ ".
Пиша и сълзите ми капят.....
Защо? Защо? Защо тази почтена душичка би трябвало да изпитва това? Защо това благо творение,още не осъзнато би трябвало да страда? Защо позволяваме това да се случва?
Защо и по какъв начин стигнахме до това?
Отговор не намирам.....
От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...
ХЛЯБ - не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ...
(Работим по случая.Детето към този момент не е гладно.Носим му храна.Събираме информация с цел да може да вземем вярното решение.Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи.Ще ви уведомя.) "
Ето какво написа Йонка Иванова:
"Днес ми се крещи!!!!....Не,вие ми се от тъга и изтощение....Душата ми се раздира....
Бях извикана на адрес при майка с дете в потребност....дете на съвсем 6 години....
Майката ми отвори....беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е строшен. Счупен от два месеца!!!Не е ходила на доктор и не е гипсиран! Лазеше-крака зараства на погрешно... Има някакви психологични проблеми.....
Но не за нея желая да кажа.....
На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни огромни кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от мраз....
Протегна към мен трепереща ръчичка свита в пестник и я отвори.....в шепата си държеше няколко жълти стотинки...
Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли самун? "
В първият миг не осъзнах какво ми сподели и влязох в жилището.... Още с първите крачки изпаднах в цялостен потрес.... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни облекла по циментов под...
В едната стая легло с толкоз мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне цялостно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки... Влязох в кухнята-същата картинка.
Мръсни шкафове с разкривени и разтворени малки врати цялостни с празни и смачкани кутии от медикаменти и мръсни чаши.
Хладилникът с паяжини вътре.... Никъде не се виждаше някаква храна.... троха самун нямаше....
В този миг осъзнах какво ми сподели детето на вратата:,,Ще ми купиш ли самун "
Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица, торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ.... 6 годишно дете....
Исках да приказвам с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила!
Попитах го,,Гладен ли си? "....
Сведе очички и безшумно сподели,,ДА "
,,Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя? "- невярваща още и очакваща различен отговор попитах аз
- ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ.
Не устоях и се разплаках..... избягах от стаята.... не желаех да схваща и вижда по какъв начин го скърбя.... Мъката ме стисна за гушата. Не можех да вдишвам. Гняв,съжаление,ужас... всичко това изпитвах в този миг....
Напазарувахме и се върнахме при тях...
Имаше кремчета, сокчета,шоколад.... само че не ги погледна.... сграбчи кренвиршите и ги гушна като скъпоценна движимост....
В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ... на три хапки изяде филията...озверяло от апетит!!!
Шест годишно дете с една фантазия,,ХЛЯБ ".
Пиша и сълзите ми капят.....
Защо? Защо? Защо тази почтена душичка би трябвало да изпитва това? Защо това благо творение,още не осъзнато би трябвало да страда? Защо позволяваме това да се случва?
Защо и по какъв начин стигнахме до това?
Отговор не намирам.....
От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...
ХЛЯБ - не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ...
(Работим по случая.Детето към този момент не е гладно.Носим му храна.Събираме информация с цел да може да вземем вярното решение.Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи.Ще ви уведомя.) "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ