Руши ли се оста Москва-Пекин? За позицията на Китай в настоящия конфликт на Русия с колективния Запад
За по-малко от два месеца от провеждането на специфична военна интервенция на територията на Украйна към този момент стана ясно, че Русия се бие не против киевските управляващи като такива, а против целия групов Запад, Съединени американски щати и многочислените им съдружници. Сами ли се сражаваме? Намира ли изказването на император Александър III следващото историческо удостоверение, че Русия има единствено двама правилни съдружници: армията и флота?
Както знаете, описът на „ недружелюбните страни “, оповестен на 7 март 2022 година, включва 47 държави-членки на Организация на обединените нации, плюс Тайван, който вкара против Русия пакета „ наказания от пъкъла “, препоръчан от Съединени американски щати. Следователно всички останали не се смятат за недружелюбни към нас. Но допустимо ли е на тази основа да ги считаме за съдружници на Русия?
Въпросът не е елементарен. И на първо място във връзка с главния стратегически сътрудник на страната ни Китайската национална република. През последните дни в съветското осведомително пространство се появиха огромен брой материали, в които се дават негативни отговори: споделят, че Пекин от ден на ден обръща тил на Москва, пробвайки се да реши проблемите си за сметка на Русия, в това число и с Америка. Общо взето, оста Москва-Пекин, на която бяха предоставени толкоз доста очаквания, се разпада, Русия остава сама против целия „ развъртян свят “ – спасявайте се, кой и по какъв начин можете!
Преди седем години в книгата „ Глобалният триъгълник на XXI-ви век “ беше заключено, че бъдещето на света ще се дефинира от взаимоотношението на трите съществени „ центъра на мощ “: Съединени американски щати, Китай и Русия (признаването на страната ни в това качество даже след „ Кримската пролет “ от мнозина изглеждаше заблуда, химера и т.н.). В същото време се стигна до заключението, че в границите на този „ световен триъгълник” всяка от страните е обективно заинтригувана от спора сред другите две страни – и колкото по-силен, колкото по-голям е този спор, толкоз повече изгоди, които ще получи за себе си. Като илюстрация тук е повече от подобаваща обичаната алегория на Мао Дзедун за мъдрата маймуна, която е следила борбата сред двата тигъра от планината, а по-късно е довършила изтощените хищници.
Същата тактика след гибелта на Мао беше доказана и от Дън Сяопин, който се счита за „ бащата “ на китайското икономическо знамение и превръщането на КНР в нова „ работилница на света “. Така че желанието на позицията на „ мъдрата маймуна “ за Пекин не беше загадка или изненада за никого и затова е невероятно да се изненадаме, че поддръжката на Китай за дейностите на Русия в този момент е много условна.
Тази тактика обаче не е някакво извънредно китайско ноу-хау. През първата половина на ХХ век, след основаването на Федералния запас, той беше от близко употребен от същите Съединени щати, които излязоха като действителни спечелили както от Първата, по този начин и от Втората международна война, изтласквайки „ старите “ колониални сили, на първо място Англия и Франция. В тази връзка си коства още един път да цитираме Хари Труман, по-късно 33-ия президент на Съединените щати:
„ Ако забележим, че Германия побеждава, тогава би трябвало да помогнем на Русия, а в случай че Русия побеждава, тогава би трябвало да помогнем на Германия и по този метод да ги оставим да избият колкото се може повече, макар че не бих желал да видя Хитлер да печели при никакви обстоятелства”.
Но от втората половина на 50-те години тази тактика се трансформира в „ пътеводна звезда “ за Китай. И през днешния ден, оценявайки международната обстановка във връзка със специфичната военна интервенция на Русия, би трябвало да се означи, че тя е в цялостно сходство със тактиката на „ мъдрата маймуна “ за Пекин (дали единствено за Пекин е доста обособен и друг въпрос, изключително в светлината на опитите на Лондон да възвърне непременно „ световната роля на Великобритания).
Но всичко това, несъмнено, не значи, че Китай е някакъв прикрит зложелател на Русия и разчита на провалянето на страната ни в спор със Съединени американски щати и актуалните им съдружници. Напротив, той се интересува от тъкмо противоположното развиване на събитията. Но – не във форма, близка до обстановката от 1945 година, когато Съветският съюз с право „ взе “ от Съединени американски щати множеството лаври на победител освен на Третия Райх, само че и она Японската империя. Това най-ясно се прояви точно в Китай, когато с поддръжката на Съветския съюз ККП победи “Гоминдана”, а в Пекин на 1 октомври 1949 година беше провъзгласено основаването на КНР.
По същия метод това не значи, че сегашните дейности на Русия в Украйна се дължат на нещо друго, с изключение на на отбрана на националните ползи и сигурността на страната ни. Отношенията на Москва с Пекин са радикално разнообразни от връзките на Вашингтон със столиците на Европа и груповия Запад като цяло, чиито водачи се опълчват на ползите на личните си страни и нации, с цел да угодят на Съединените щати.
Политиката е изкуството на вероятното, а всяко изкуство, както знаете, изисква и жертви. Това е многоизмерен " шах ", в който елементарни, " плоски " тактики работят за доста малко време или въобще не работят. Стратегията, която нормално се свързва с името на Владимир Путин, работи дейно на международната сцена повече от двадесет години и няма причина да се счита, че тази тактика на Путин някак погрешно е преценена и не е взела поради „ китайския фактор “.
Китай през днешния ден е съдружник на Русия и неговата помощ освен е сравнима с помощта, предоставена на Съюз на съветските социалистически републики от западните " съдружници " по време на Великата отечествена война, в това число прословутия " Ленд-лиз ", само че и доста я надвишава, имайки качествено друг темперамент: тази помощ беше предоставена и преди началото на специфичната военна интервенция, и даже преди началото на „ Кримската пролет “ на 2014 година КНР за Руската федерация не е ситуационен съдружник, а стратегически.
Но този факт, несъмнено, не е равностоен на добре познатата формула „ руснаците и китайците са братя вечно “. Дори за целия сегашен век не може да се подсигурява, само че за идващите 15-20 години несъмнено не би трябвало да се тревожим за това. Освен всичко друго, съществуването на връзката Москва-Пекин оказва огромно въздействие върху позицията на останалия свят. Заедно Русия и Китай могат да реализират доста повече за себе си, в сравнение с независимо или, също така, в конфликт едникъм други. Сега имаме опция освен да следим, само че и директно да участваме в това.
Превод: В. Сергеев
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Както знаете, описът на „ недружелюбните страни “, оповестен на 7 март 2022 година, включва 47 държави-членки на Организация на обединените нации, плюс Тайван, който вкара против Русия пакета „ наказания от пъкъла “, препоръчан от Съединени американски щати. Следователно всички останали не се смятат за недружелюбни към нас. Но допустимо ли е на тази основа да ги считаме за съдружници на Русия?
Въпросът не е елементарен. И на първо място във връзка с главния стратегически сътрудник на страната ни Китайската национална република. През последните дни в съветското осведомително пространство се появиха огромен брой материали, в които се дават негативни отговори: споделят, че Пекин от ден на ден обръща тил на Москва, пробвайки се да реши проблемите си за сметка на Русия, в това число и с Америка. Общо взето, оста Москва-Пекин, на която бяха предоставени толкоз доста очаквания, се разпада, Русия остава сама против целия „ развъртян свят “ – спасявайте се, кой и по какъв начин можете!
Преди седем години в книгата „ Глобалният триъгълник на XXI-ви век “ беше заключено, че бъдещето на света ще се дефинира от взаимоотношението на трите съществени „ центъра на мощ “: Съединени американски щати, Китай и Русия (признаването на страната ни в това качество даже след „ Кримската пролет “ от мнозина изглеждаше заблуда, химера и т.н.). В същото време се стигна до заключението, че в границите на този „ световен триъгълник” всяка от страните е обективно заинтригувана от спора сред другите две страни – и колкото по-силен, колкото по-голям е този спор, толкоз повече изгоди, които ще получи за себе си. Като илюстрация тук е повече от подобаваща обичаната алегория на Мао Дзедун за мъдрата маймуна, която е следила борбата сред двата тигъра от планината, а по-късно е довършила изтощените хищници.
Същата тактика след гибелта на Мао беше доказана и от Дън Сяопин, който се счита за „ бащата “ на китайското икономическо знамение и превръщането на КНР в нова „ работилница на света “. Така че желанието на позицията на „ мъдрата маймуна “ за Пекин не беше загадка или изненада за никого и затова е невероятно да се изненадаме, че поддръжката на Китай за дейностите на Русия в този момент е много условна.
Тази тактика обаче не е някакво извънредно китайско ноу-хау. През първата половина на ХХ век, след основаването на Федералния запас, той беше от близко употребен от същите Съединени щати, които излязоха като действителни спечелили както от Първата, по този начин и от Втората международна война, изтласквайки „ старите “ колониални сили, на първо място Англия и Франция. В тази връзка си коства още един път да цитираме Хари Труман, по-късно 33-ия президент на Съединените щати:
„ Ако забележим, че Германия побеждава, тогава би трябвало да помогнем на Русия, а в случай че Русия побеждава, тогава би трябвало да помогнем на Германия и по този метод да ги оставим да избият колкото се може повече, макар че не бих желал да видя Хитлер да печели при никакви обстоятелства”.
Но от втората половина на 50-те години тази тактика се трансформира в „ пътеводна звезда “ за Китай. И през днешния ден, оценявайки международната обстановка във връзка със специфичната военна интервенция на Русия, би трябвало да се означи, че тя е в цялостно сходство със тактиката на „ мъдрата маймуна “ за Пекин (дали единствено за Пекин е доста обособен и друг въпрос, изключително в светлината на опитите на Лондон да възвърне непременно „ световната роля на Великобритания).
Но всичко това, несъмнено, не значи, че Китай е някакъв прикрит зложелател на Русия и разчита на провалянето на страната ни в спор със Съединени американски щати и актуалните им съдружници. Напротив, той се интересува от тъкмо противоположното развиване на събитията. Но – не във форма, близка до обстановката от 1945 година, когато Съветският съюз с право „ взе “ от Съединени американски щати множеството лаври на победител освен на Третия Райх, само че и она Японската империя. Това най-ясно се прояви точно в Китай, когато с поддръжката на Съветския съюз ККП победи “Гоминдана”, а в Пекин на 1 октомври 1949 година беше провъзгласено основаването на КНР.
По същия метод това не значи, че сегашните дейности на Русия в Украйна се дължат на нещо друго, с изключение на на отбрана на националните ползи и сигурността на страната ни. Отношенията на Москва с Пекин са радикално разнообразни от връзките на Вашингтон със столиците на Европа и груповия Запад като цяло, чиито водачи се опълчват на ползите на личните си страни и нации, с цел да угодят на Съединените щати.
Политиката е изкуството на вероятното, а всяко изкуство, както знаете, изисква и жертви. Това е многоизмерен " шах ", в който елементарни, " плоски " тактики работят за доста малко време или въобще не работят. Стратегията, която нормално се свързва с името на Владимир Путин, работи дейно на международната сцена повече от двадесет години и няма причина да се счита, че тази тактика на Путин някак погрешно е преценена и не е взела поради „ китайския фактор “.
Китай през днешния ден е съдружник на Русия и неговата помощ освен е сравнима с помощта, предоставена на Съюз на съветските социалистически републики от западните " съдружници " по време на Великата отечествена война, в това число прословутия " Ленд-лиз ", само че и доста я надвишава, имайки качествено друг темперамент: тази помощ беше предоставена и преди началото на специфичната военна интервенция, и даже преди началото на „ Кримската пролет “ на 2014 година КНР за Руската федерация не е ситуационен съдружник, а стратегически.
Но този факт, несъмнено, не е равностоен на добре познатата формула „ руснаците и китайците са братя вечно “. Дори за целия сегашен век не може да се подсигурява, само че за идващите 15-20 години несъмнено не би трябвало да се тревожим за това. Освен всичко друго, съществуването на връзката Москва-Пекин оказва огромно въздействие върху позицията на останалия свят. Заедно Русия и Китай могат да реализират доста повече за себе си, в сравнение с независимо или, също така, в конфликт едникъм други. Сега имаме опция освен да следим, само че и директно да участваме в това.
Превод: В. Сергеев
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ