Пианистката Таня Ставрева: Няма по-хубаво от това да си със семейството на Коледа
За пианистката Таня Ставрева декември е специфичен. През последния месец от годината тя чества рожден и имен ден и чака с неспокойствие Коледа. Тази година музикантката имаше желание да зарадва другари и фенове в родния Пловдив с новогодишен концерт, само че травма ѝ попречи да реализира проектите си.
Таня Ставрева гради сполучлива музикална кариера в Щатите. През 2017-а влезе в топ 10 на списание „ Билборд “ с албума си „ Ритмично придвижване “, който завоюва и 9 интернационалните награди. В Пловдив е приключила Музикалното учебно заведение „ Добрин Петков “, по-късно учи в Бостънската консерватория. В момента живее и работи в Ню Йорк, като може да се похвали, че
За мен по-хубаво от това да съм в България със фамилията на Коледа няма. Откакто отпътувах за Америка, повече Коледи съм прекарала в Съединени американски щати, в сравнение с в България. Когато бях студентка, ми беше мъчно да си разреша да пътувам, защото цените на билетите по празниците са много високи. В началото трябваше да превъзмогвам доста компликации и трудности. А в този момент съм в стадий от живота си, в който се пробвам да отделя повече внимание на скъпите неща в живота и да не върша взаимни отстъпки с тях – а точно да обричам време на фамилията си и на това, което ме подхранва и обогатява духовно. Вече съм и вуйна, тъй че моите племенници имат потребност от по-специално внимание. Това са положителни извинения за повече визити в Европа, смее се Таня.
Тук израснах с православните християнски обичаи и традиции, които доста ми липсваха в първите години в Бостън. Българската черква беше доста надалеч, нямаше достъп с постоянен превоз, а единствено с кола, бях безумно заета с обучение и работа и доста рядко я посещавах. Освен това нямахме коледна или великденска почивка и ми беше доста необичайно и малко тъжно. Тези съкровени празници и традиции ми липсваха, както и отбелязването на именния ми ден. Празнувам на Стефанов ден, споделям се Станка (кръстена съм на баба си). Артистичното ми и галено име е Таня. Преди няколко години започнах да означавам именния си ден, а
Въпреки комерсиалността, която се усеща в последно време в Ню Йорк, по Коледа има ужасно въодушевление – забавни културни събития, коктейли, концерти. А огромното коледно дърво на Rockefeller Center е необикновено. Има доста светлини, украси и това предава прелестна празнична атмосфера. Коледната музика е на всички места, стартира още от октомври. Когато живях в България, по улиците нямаше такива украси, любопитна съм по какъв начин е в този момент.
Най-трудна беше Коледа по време на пандемията. Всичко в Ню Йорк беше затворено, в това число и църквите. Бях сама и си включих литургия онлайн, чух се виртуално със фамилията си. Пандемията бе доста мъчно време, само че тук при нас в Ню Йорк всичко бе извънредно строго.
В последните години, в случай че не съм си вкъщи,
Много зареждащо ми работи. За мен като християнка Рождество е обвързвано с традициите. Постните ястия на Бъдни вечер, обичайните ястия в коледния ден, подготовката, има доста светлина, ентусиазъм и духовно зареждане по време на тези светли празници.
Като цяло, доста хора в Съединени американски щати честват Коледа и не всички са християни. За някои е по-скоро мотив за празненство. В артистичните кръгове се чувствам като единствената християнка-музикантка може би останала в Ню Йорк. Но макар че имам другари от доста места по света, от разнообразни култури и религии, те почитат моя избор и изкуството ни сплотява.
Коледа в Щатите е нещо свято, всичко е затворено – като се изключи китайските заведения за хранене. Но като християнски набожен празник не го чувствам по този начин мощно в Ню Йорк, както в България. У нас има топлота и уют, които на никое място другаде по света не намирам. Празнува се не поради подаръците, а поради доста по-силни и скъпи неща, които в Съединени американски щати като че ли се губят. Докато в България към момента я има тази обичайната и духовна дълбочина. Може би по този начин ми се коства, тъй като тук е родината ми и с тези празници съм израснала. На Коледа се ускорява повече и фамилната връзка. Да имаме мотив да се съберем и да дарим на себе си и на околните си обич, светлина и поддръжка.
Между 2018-а и началото на 2020-а, тъкмо преди пандемията, нещата вървяха доста добре в професионален проект с изяви, пътувания, концертна активност и музикални събития. Щях да издавам нов албум, само че откакто пандемията стартира, освен за мен, само че и за другите музиканти, всичко внезапно спря. Последните две, съвсем три години бяха извънредно тежки. Живот без концерти и пътувания за един реализатор е като че ли да не получава О2. С някои сътрудници организирахме дребни концерти с лимитирана аудитория, колкото бе разрешено.
Наблегнах повече на преподаването онлайн, на работа по нов репертоар и изпълнителски изяви по интернет. Не е същото като онлайн, само че с много подробен разбор съумях да си купя нужната инсталация. Преподаването доста ми харесва и желая да предавам знанията си и на мои сънародници. Надявам се да мога да си пристигам по-често – най-малко един път на сезон. В пандемията се усещах като в изолираност. Когато след четири години се върнах в България през есента на 2022-ра, усетих една необятна независимост. Много хубави усещания имам от страната ни и това се трансформира в една от най-любимите ми визити. Хората ми се видяха положителни и приветливи, подготвени да оказват помощ незабавно, топли, откровени и сърдечни. Някои близки се майтапиха, че сходното притегля сходно. Чакам с неспокойствие да се върна за Коледа и да споделя новата си клавирна рецитална стратегия.
Таня Ставрева гради сполучлива музикална кариера в Щатите. През 2017-а влезе в топ 10 на списание „ Билборд “ с албума си „ Ритмично придвижване “, който завоюва и 9 интернационалните награди. В Пловдив е приключила Музикалното учебно заведение „ Добрин Петков “, по-късно учи в Бостънската консерватория. В момента живее и работи в Ню Йорк, като може да се похвали, че
За мен по-хубаво от това да съм в България със фамилията на Коледа няма. Откакто отпътувах за Америка, повече Коледи съм прекарала в Съединени американски щати, в сравнение с в България. Когато бях студентка, ми беше мъчно да си разреша да пътувам, защото цените на билетите по празниците са много високи. В началото трябваше да превъзмогвам доста компликации и трудности. А в този момент съм в стадий от живота си, в който се пробвам да отделя повече внимание на скъпите неща в живота и да не върша взаимни отстъпки с тях – а точно да обричам време на фамилията си и на това, което ме подхранва и обогатява духовно. Вече съм и вуйна, тъй че моите племенници имат потребност от по-специално внимание. Това са положителни извинения за повече визити в Европа, смее се Таня.
Тук израснах с православните християнски обичаи и традиции, които доста ми липсваха в първите години в Бостън. Българската черква беше доста надалеч, нямаше достъп с постоянен превоз, а единствено с кола, бях безумно заета с обучение и работа и доста рядко я посещавах. Освен това нямахме коледна или великденска почивка и ми беше доста необичайно и малко тъжно. Тези съкровени празници и традиции ми липсваха, както и отбелязването на именния ми ден. Празнувам на Стефанов ден, споделям се Станка (кръстена съм на баба си). Артистичното ми и галено име е Таня. Преди няколко години започнах да означавам именния си ден, а
Въпреки комерсиалността, която се усеща в последно време в Ню Йорк, по Коледа има ужасно въодушевление – забавни културни събития, коктейли, концерти. А огромното коледно дърво на Rockefeller Center е необикновено. Има доста светлини, украси и това предава прелестна празнична атмосфера. Коледната музика е на всички места, стартира още от октомври. Когато живях в България, по улиците нямаше такива украси, любопитна съм по какъв начин е в този момент.
Най-трудна беше Коледа по време на пандемията. Всичко в Ню Йорк беше затворено, в това число и църквите. Бях сама и си включих литургия онлайн, чух се виртуално със фамилията си. Пандемията бе доста мъчно време, само че тук при нас в Ню Йорк всичко бе извънредно строго.
В последните години, в случай че не съм си вкъщи,
Много зареждащо ми работи. За мен като християнка Рождество е обвързвано с традициите. Постните ястия на Бъдни вечер, обичайните ястия в коледния ден, подготовката, има доста светлина, ентусиазъм и духовно зареждане по време на тези светли празници.
Като цяло, доста хора в Съединени американски щати честват Коледа и не всички са християни. За някои е по-скоро мотив за празненство. В артистичните кръгове се чувствам като единствената християнка-музикантка може би останала в Ню Йорк. Но макар че имам другари от доста места по света, от разнообразни култури и религии, те почитат моя избор и изкуството ни сплотява.
Коледа в Щатите е нещо свято, всичко е затворено – като се изключи китайските заведения за хранене. Но като християнски набожен празник не го чувствам по този начин мощно в Ню Йорк, както в България. У нас има топлота и уют, които на никое място другаде по света не намирам. Празнува се не поради подаръците, а поради доста по-силни и скъпи неща, които в Съединени американски щати като че ли се губят. Докато в България към момента я има тази обичайната и духовна дълбочина. Може би по този начин ми се коства, тъй като тук е родината ми и с тези празници съм израснала. На Коледа се ускорява повече и фамилната връзка. Да имаме мотив да се съберем и да дарим на себе си и на околните си обич, светлина и поддръжка.
Между 2018-а и началото на 2020-а, тъкмо преди пандемията, нещата вървяха доста добре в професионален проект с изяви, пътувания, концертна активност и музикални събития. Щях да издавам нов албум, само че откакто пандемията стартира, освен за мен, само че и за другите музиканти, всичко внезапно спря. Последните две, съвсем три години бяха извънредно тежки. Живот без концерти и пътувания за един реализатор е като че ли да не получава О2. С някои сътрудници организирахме дребни концерти с лимитирана аудитория, колкото бе разрешено.
Наблегнах повече на преподаването онлайн, на работа по нов репертоар и изпълнителски изяви по интернет. Не е същото като онлайн, само че с много подробен разбор съумях да си купя нужната инсталация. Преподаването доста ми харесва и желая да предавам знанията си и на мои сънародници. Надявам се да мога да си пристигам по-често – най-малко един път на сезон. В пандемията се усещах като в изолираност. Когато след четири години се върнах в България през есента на 2022-ра, усетих една необятна независимост. Много хубави усещания имам от страната ни и това се трансформира в една от най-любимите ми визити. Хората ми се видяха положителни и приветливи, подготвени да оказват помощ незабавно, топли, откровени и сърдечни. Някои близки се майтапиха, че сходното притегля сходно. Чакам с неспокойствие да се върна за Коледа и да споделя новата си клавирна рецитална стратегия.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ