Поетът и политикът Петко Славейков и неговият духовен свят
За Петко Рачов Славейков като че ли всичко е казано и всичко е написано. Български стихотворец, журналист, фолклорист и герой за църковно-културни свободи на народа ни. Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, ръководител на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета.
Тези обстоятелства ги знаят всички. Не всички знаят обаче че Славейков е в основата на основаването на настоящия български книжовен език, издигнат върху основата на източнобългарските наречия.
Основната му специалност е преподавател. Той разгласява свои стихчета и поеми и събира български национални песни. Като преподавател работи в най-различни български селища. След като преподава известно време във Варна, отпътува за Цариград, поканен през 1864 година да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско сдружение. Преводът на Библията в действителност поставя завършек на езиковата суматоха по българските земи тогава. Боричкането на представителите на разните наречия за състезание ненапълно е прекъснато публично и литературният език, който приказваме през днешния ден е на основата на източните наречия.
По време на живота си в Цариград Славейков издава вестниците „ Гайда “ и „ Македония “, основава списание „ Ружица “ (1871) – първото женско издание и сп. „ Пчелица “ – за деца.
Освен стихотворец, публицист и публицист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, лингвист, фолклорист, учредител на българската литература за деца, създател на учебници; демонстрира се като географ, историк и мемоарист. Издава „ Български притчи и пословици и присъщи думи “, изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията.
Това е било пъстрото, съвсем енциклопедично битие на дядо Славейков – прозвището, с което е останал в паметта на българите.
Тези обстоятелства ги знаят всички. Не всички знаят обаче че Славейков е в основата на основаването на настоящия български книжовен език, издигнат върху основата на източнобългарските наречия.
Основната му специалност е преподавател. Той разгласява свои стихчета и поеми и събира български национални песни. Като преподавател работи в най-различни български селища. След като преподава известно време във Варна, отпътува за Цариград, поканен през 1864 година да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско сдружение. Преводът на Библията в действителност поставя завършек на езиковата суматоха по българските земи тогава. Боричкането на представителите на разните наречия за състезание ненапълно е прекъснато публично и литературният език, който приказваме през днешния ден е на основата на източните наречия.
По време на живота си в Цариград Славейков издава вестниците „ Гайда “ и „ Македония “, основава списание „ Ружица “ (1871) – първото женско издание и сп. „ Пчелица “ – за деца.
Освен стихотворец, публицист и публицист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, лингвист, фолклорист, учредител на българската литература за деца, създател на учебници; демонстрира се като географ, историк и мемоарист. Издава „ Български притчи и пословици и присъщи думи “, изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията.
Това е било пъстрото, съвсем енциклопедично битие на дядо Славейков – прозвището, с което е останал в паметта на българите.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ