Изчезващи видове овце и кози оцеляват заради кукерите
За пета поредна година в симитлийското село Крупник се прави едно неповторимо ревю – на изчезващите типове кози и овце в България. До преди един век тези красиви животни са били нормална панорама, само че в този момент децата обикалят боксовете на ревюто и гледат като в зоопарк накипрените като за церемониал калоферски, малешевски кози и каракачанските овце.
„ Дечицата имат шанс да видят тези редки породи. Но не се ли промени нещо, след няколко години ще гледаме единствено на фотоси красивите животни, тъй като няма да има кой да развива това отглеждане на животни ”, ядно ни споделя фермерът Димитър Димов от село Полена, който има стадо от над 100 кози.
„ До по кое време ще го имам това стадо не знам, няма да е за доста дълго, тъй като изнемогваме без поддръжката на страната. Ето, предходните години тук на ревюто беше цялостно с животни, а в този момент вижте какъв брой малко сме пристигнали. Едни сътрудници ни споделиха,че няма да дойдат в символ на митинг, а други започнаха да разпродават стадата си напряко на безценица, против 60-70 лв. на животно “, вайка се стопанинът.
Оглеждаме се да забележим еколози, зелени – та нали те са хората, дето би трябвало да се грижат за редки и изчезващи породи, само че уви, такива няма. Питаме къде са бранителите, а фермерите се смеят. „ Какви еколози бе госпожа, тук няма спекулация, няма огромни пари, за това и ние сме на тоя хал. Субсидията, която ни се отпуска, е 120 лв. на глава за година, което е неуместно малко на фона на разноските. И още, не стига, че са малко парите, ами ги получаваме все в края на годината, а на нас ни трябват през септември поради фуража, описват стопаните.
Нашето е нещо като обич напук, обичаме животните и поради това продължаваме да ги гледаме, в случай че не са кукерите и бабугерите, от дълго време да сме банкрутирали, единствено те са ни клиенти и изкупуват кожите за костюми, изясняват ни фермерите.
Но, с цел да изкарат положителни пари, се желае огромна грижа за животното, с цел да израсте косъмът допустимо най-дълъг. Тогава кожата може да стигне цена и до 5 хиляди лв.. А това е много мъчно.
Сред фермерите гледаме и едно младо момче – то се грижи за своите любимци, които е довел на ревюто. Това е 22-годишният Краси Попов от разложкото село Бачево.
Викаме му, абе ти си млад, това не е ли миризлива и тежка работа, на нощни заведения вървиш ли. А Краси се смее:
– Какви ти нощни заведения, нямам време глава да подвигна, върви ми се, само че доста си обичам животните, това е наша фамилна традиция. Пък и работя на две места. В Банско през сезона и в свободното си време търча до кошарите да оказвам помощ, споделя Краси.
„ Тук съм с моите три обичани пръча – Краси, който е кръстен на мен, Мирчо и Тошко. Те са връстници – на три години и половина са. Отглеждаме над 80 калоферски кози от 9 години. Цялото ни семейство се грижи за тях, продаваме ги единствено за кукерски кожи. Миналата седмица кукери купиха от нас два пръча за общо 2000 лв..
Животните имаха пай косъм – с дължина 45-50 сантиметра. Затова ги спазарих на толкоз ниска цена. Трите пръча, който са на ревюто, са с дължина на козината от 75-80 сантиметра и цената им е доста по-висока. Разказва,че за тях са му предложили 3500 лв., само че не желае да ги даде. “ Отгледал съм и трите пръча от бебета. Хранил съм ги с биберон. Чак като остареят, ще ги прежаля, в този момент сърце не ми дава да ги продам, признава Краси.
Той ни изяснява,че с цел да имат животните мечтаните дълги косми, те не се гледат като останалите. Не излизат на паша, стоят единствено на ясла, хранят ги с ечемик и сено, дават се и доста медикаменти. Едно животно хапва най-малко половин кг фураж и половин бала изсушена трева. По ливадите не ги извеждали, с цел да не си закачат дългите козини по шубраци, плевели, тръни, тъй като по този начин падала козината и се късали космите.
Фермерите ни описват, че тези породи са изчезващи, тъй като не дават доста мляко и месо, а действително се гледат поради хубостта им и най-много поради кожите.
Ако една кожа е качествена и косъмът е дълъг най-малко 90 см., то цената й може да стигне рекордната сума от 5 хиляди лв., какъвто случай има предходната година.
И младият фермер споделя, че у нас е мъчно изобщо да бъдеш животновъд. Според него, с цел да оцелеят тези красиви породи, дотацията би трябвало най-малко да е 250 лв..
„ Ние желаеме страната да ни обърне внимание, тъй като посредством тези стада съхраняваме тези антични породи животни от изгубване, не са рентабилни, само че те са част от нашата история и съществуване, споделя Димитър Димов.
„ Преди години доста младежи се захванаха да гледат тези породи, само че като видяха, че не могат да се оправят без помощ от страната, теглиха заеми, задлъжняха и най-после се принудиха да продават, с цел да не им вземат банките къщите, описват фермерите.
Над 100 били до неотдавна членовете на Асоциацията за запазване и отглеждане на локална дългокосместа коза в района, само че в този момент понижават. Общо в страната има не повече от 7-8 хиляди такива животни.
Парите за животновъдите са малко и секторът е изправен пред банкрут. „ В целия свят се дават преференции на младежи, единствено у нас нещо сбъркано има, споделиха фермерите натъжени.
Предишните години на ревюто са се давали награди и грамоти, а в този момент поради дребното участници нямаше съревнование, а единствено мъжко здрависване за малцината останали да работят напук.
„ Дечицата имат шанс да видят тези редки породи. Но не се ли промени нещо, след няколко години ще гледаме единствено на фотоси красивите животни, тъй като няма да има кой да развива това отглеждане на животни ”, ядно ни споделя фермерът Димитър Димов от село Полена, който има стадо от над 100 кози.
„ До по кое време ще го имам това стадо не знам, няма да е за доста дълго, тъй като изнемогваме без поддръжката на страната. Ето, предходните години тук на ревюто беше цялостно с животни, а в този момент вижте какъв брой малко сме пристигнали. Едни сътрудници ни споделиха,че няма да дойдат в символ на митинг, а други започнаха да разпродават стадата си напряко на безценица, против 60-70 лв. на животно “, вайка се стопанинът.
Оглеждаме се да забележим еколози, зелени – та нали те са хората, дето би трябвало да се грижат за редки и изчезващи породи, само че уви, такива няма. Питаме къде са бранителите, а фермерите се смеят. „ Какви еколози бе госпожа, тук няма спекулация, няма огромни пари, за това и ние сме на тоя хал. Субсидията, която ни се отпуска, е 120 лв. на глава за година, което е неуместно малко на фона на разноските. И още, не стига, че са малко парите, ами ги получаваме все в края на годината, а на нас ни трябват през септември поради фуража, описват стопаните.
Нашето е нещо като обич напук, обичаме животните и поради това продължаваме да ги гледаме, в случай че не са кукерите и бабугерите, от дълго време да сме банкрутирали, единствено те са ни клиенти и изкупуват кожите за костюми, изясняват ни фермерите.
Но, с цел да изкарат положителни пари, се желае огромна грижа за животното, с цел да израсте косъмът допустимо най-дълъг. Тогава кожата може да стигне цена и до 5 хиляди лв.. А това е много мъчно.
Сред фермерите гледаме и едно младо момче – то се грижи за своите любимци, които е довел на ревюто. Това е 22-годишният Краси Попов от разложкото село Бачево.
Викаме му, абе ти си млад, това не е ли миризлива и тежка работа, на нощни заведения вървиш ли. А Краси се смее:
– Какви ти нощни заведения, нямам време глава да подвигна, върви ми се, само че доста си обичам животните, това е наша фамилна традиция. Пък и работя на две места. В Банско през сезона и в свободното си време търча до кошарите да оказвам помощ, споделя Краси.
„ Тук съм с моите три обичани пръча – Краси, който е кръстен на мен, Мирчо и Тошко. Те са връстници – на три години и половина са. Отглеждаме над 80 калоферски кози от 9 години. Цялото ни семейство се грижи за тях, продаваме ги единствено за кукерски кожи. Миналата седмица кукери купиха от нас два пръча за общо 2000 лв..
Животните имаха пай косъм – с дължина 45-50 сантиметра. Затова ги спазарих на толкоз ниска цена. Трите пръча, който са на ревюто, са с дължина на козината от 75-80 сантиметра и цената им е доста по-висока. Разказва,че за тях са му предложили 3500 лв., само че не желае да ги даде. “ Отгледал съм и трите пръча от бебета. Хранил съм ги с биберон. Чак като остареят, ще ги прежаля, в този момент сърце не ми дава да ги продам, признава Краси.
Той ни изяснява,че с цел да имат животните мечтаните дълги косми, те не се гледат като останалите. Не излизат на паша, стоят единствено на ясла, хранят ги с ечемик и сено, дават се и доста медикаменти. Едно животно хапва най-малко половин кг фураж и половин бала изсушена трева. По ливадите не ги извеждали, с цел да не си закачат дългите козини по шубраци, плевели, тръни, тъй като по този начин падала козината и се късали космите.
Фермерите ни описват, че тези породи са изчезващи, тъй като не дават доста мляко и месо, а действително се гледат поради хубостта им и най-много поради кожите.
Ако една кожа е качествена и косъмът е дълъг най-малко 90 см., то цената й може да стигне рекордната сума от 5 хиляди лв., какъвто случай има предходната година.
И младият фермер споделя, че у нас е мъчно изобщо да бъдеш животновъд. Според него, с цел да оцелеят тези красиви породи, дотацията би трябвало най-малко да е 250 лв..
„ Ние желаеме страната да ни обърне внимание, тъй като посредством тези стада съхраняваме тези антични породи животни от изгубване, не са рентабилни, само че те са част от нашата история и съществуване, споделя Димитър Димов.
„ Преди години доста младежи се захванаха да гледат тези породи, само че като видяха, че не могат да се оправят без помощ от страната, теглиха заеми, задлъжняха и най-после се принудиха да продават, с цел да не им вземат банките къщите, описват фермерите.
Над 100 били до неотдавна членовете на Асоциацията за запазване и отглеждане на локална дългокосместа коза в района, само че в този момент понижават. Общо в страната има не повече от 7-8 хиляди такива животни.
Парите за животновъдите са малко и секторът е изправен пред банкрут. „ В целия свят се дават преференции на младежи, единствено у нас нещо сбъркано има, споделиха фермерите натъжени.
Предишните години на ревюто са се давали награди и грамоти, а в този момент поради дребното участници нямаше съревнование, а единствено мъжко здрависване за малцината останали да работят напук.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ