Българската държавна политика има негативно влияние върху икономиката
За интервала от януари 2017 година до септември 2020 година междинната работната заплата в България в частния бранш се покачва от 981 лв. до 1 373 лв., или забележителен растеж от 39.96%, написа в своя информация икономистът Никола Филипов. За същия интервал от време междинната брутна заплата в публичния бранш нараства с 44.16% от 1 019 лв. до 1 469 лв.. Това на първо четене може да наподобява, като незабравим триумф и може би в огромна степен в действителност е, само че дано погледнем факторите довели до този растеж.
Данните, които Филипов изнася, ясно демонстрират, че за последните четири години цената на труда в публичния бранш е по-висока от тази в частния бранш. Това е проблем, тъй като един бизнесмен постоянно ще може да оцени по-ефективно цената, която е податлив да заплати за услугите на някой служащ. Тоест, главен фактор за образуването на работната заплата е продуктивността на труда. Колкото по-висока е тя, толкоз по-високо възнаграждение би бил податлив да заплати предприемачът за услугите на индивида. Това е един натурален развой, който по органически метод усилва приходите на семействата, генерира стопански напредък и промотира икономическа успеваемост.
На диаметрално друга страна е процесът по образуване на цената на труда в публичния бранш. Там рядко се търси висока продуктивност на труда, а съществени фактори зад тези решения са на първо място политически. В последните няколко години видяхме забележителен растеж на заплатите в публичния бранш, като в браншове на сигурността, опазването на здравето, образованието и цялата администрация, като цяло. В това естествено няма нищо неприятно, само че единствено когато нарастването на заплащането на труда кореспондира в съразмерно нарастване в продуктивността на труда на бюрокрацията. Мисля, че всеки един жител самичък за себе си може задоволително добре да усети, дали има някакво усъвършенстване в услугите, които ни дава страната, с цел да заслужат сходно нарастване на заплатите си. Трендът на нарастване на заплатите в публичния бранш ще се ускори осезаемо през тази година, когато бъдат регистрирани заложените растежи на заплатите на Министерство на вътрешните работи, администрацията, учителите и лекарите. Това ще докара до в допълнение разширение на ножицата сред заплатите в него и частния бранш, който ще страда в изискванията на икономическата рецесия, уверен е икономистът.
Според Филипов, главният проблем в това, че заплатите в публичния бранш надвишават тези в частния е, че от ден на ден хора биха предпочели да търсят претовареност в държавната администрация, а не в продуктивния частен бранш, който заплаща заплатите на държавните чиновници. Тоест, ставаме очевидци на преливане на претовареност в непродуктивния публичен бранш от продуктивния частен бранш на стопанската система ни. Когато страната повишава заплатите в публичния бранш заради някакви политически аргументи, които нямат нищо общо с чисто стопански фактори, частният бранш е длъжен да усили цените на труда, с цел да резервира на работа своите служащи. Това, обаче в средносрочен аспект понижава конкурентоспособността на родната стопанска система, тъй като това нарастване в цената на труда не кореспондира със сходно нарастване в продуктивността на труда, на заетите в частния бранш.
Всичко това е един прелестен образец за това по какъв начин страната със своята регулаторна интервенция взема политически решения, които в дълготраен аспект могат да окажат отрицателно въздействие върху пазара на труда и оттова върху цялата ни стопанска система. Според мен даже тези политически решения за увеличение на заплатите в публичния бранш имат доста по-негативно въздействие върху стопанската система от административното нарастване на минималната работна заплата. Ръстът на МРЗ за 2017 – 2020 година е 32%, което e много по-скромен растеж от този в публичния бранш, е заключението на икономиста.
Данните, които Филипов изнася, ясно демонстрират, че за последните четири години цената на труда в публичния бранш е по-висока от тази в частния бранш. Това е проблем, тъй като един бизнесмен постоянно ще може да оцени по-ефективно цената, която е податлив да заплати за услугите на някой служащ. Тоест, главен фактор за образуването на работната заплата е продуктивността на труда. Колкото по-висока е тя, толкоз по-високо възнаграждение би бил податлив да заплати предприемачът за услугите на индивида. Това е един натурален развой, който по органически метод усилва приходите на семействата, генерира стопански напредък и промотира икономическа успеваемост.
На диаметрално друга страна е процесът по образуване на цената на труда в публичния бранш. Там рядко се търси висока продуктивност на труда, а съществени фактори зад тези решения са на първо място политически. В последните няколко години видяхме забележителен растеж на заплатите в публичния бранш, като в браншове на сигурността, опазването на здравето, образованието и цялата администрация, като цяло. В това естествено няма нищо неприятно, само че единствено когато нарастването на заплащането на труда кореспондира в съразмерно нарастване в продуктивността на труда на бюрокрацията. Мисля, че всеки един жител самичък за себе си може задоволително добре да усети, дали има някакво усъвършенстване в услугите, които ни дава страната, с цел да заслужат сходно нарастване на заплатите си. Трендът на нарастване на заплатите в публичния бранш ще се ускори осезаемо през тази година, когато бъдат регистрирани заложените растежи на заплатите на Министерство на вътрешните работи, администрацията, учителите и лекарите. Това ще докара до в допълнение разширение на ножицата сред заплатите в него и частния бранш, който ще страда в изискванията на икономическата рецесия, уверен е икономистът.
Според Филипов, главният проблем в това, че заплатите в публичния бранш надвишават тези в частния е, че от ден на ден хора биха предпочели да търсят претовареност в държавната администрация, а не в продуктивния частен бранш, който заплаща заплатите на държавните чиновници. Тоест, ставаме очевидци на преливане на претовареност в непродуктивния публичен бранш от продуктивния частен бранш на стопанската система ни. Когато страната повишава заплатите в публичния бранш заради някакви политически аргументи, които нямат нищо общо с чисто стопански фактори, частният бранш е длъжен да усили цените на труда, с цел да резервира на работа своите служащи. Това, обаче в средносрочен аспект понижава конкурентоспособността на родната стопанска система, тъй като това нарастване в цената на труда не кореспондира със сходно нарастване в продуктивността на труда, на заетите в частния бранш.
Всичко това е един прелестен образец за това по какъв начин страната със своята регулаторна интервенция взема политически решения, които в дълготраен аспект могат да окажат отрицателно въздействие върху пазара на труда и оттова върху цялата ни стопанска система. Според мен даже тези политически решения за увеличение на заплатите в публичния бранш имат доста по-негативно въздействие върху стопанската система от административното нарастване на минималната работна заплата. Ръстът на МРЗ за 2017 – 2020 година е 32%, което e много по-скромен растеж от този в публичния бранш, е заключението на икономиста.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ