Оперетата конкурира Бродуей с „Цигулар на покрива“
За първи път в България „ Цигулар на покрива ” е игран в Музикалния спектакъл през 1993 година. Премиерните представления на втората режисура у нас на хитовия бродуейски мюзикъл са на 24, 25, 26 и 31 януари.
Заради сложността на сценографията и декорите, спектакълът ще се играе 10 поредни вечери. Режисьор е Небойша Брадич от Сърбия, художник е Мирослав Табачки, към този момент прочут от „ Фантомът на операта ”, а костюмите са на Исидора Молес, която е въпитаник на школата в Италия. Отскоро тя е и солист в трупата и ще извършва една от функциите. Диригент е Юли Дамянов, хореографията е поверена на Анна Пампулова. Участват солистите, хора, балета и оркестъра на Музикалния спектакъл.
Премиерата на „ Цигулар на покрива ” на Бродуей е на 22 септември 1964-а. Постановката се върти до 12 юли 1972-а – 3000 представления за 8 години и 9 месеца. Така на Бродуей е подложен първият връх за дълготрайност. През 1965-а „ Цигулар на покрива ” печели 9 награди „ Тони ”. 5 години по-късно е показан в Лондон, където следват още 2000 представления. Първоначално никой не предвижда комерсиален триумф за творбата на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник. Сюжетът е заимстван от разказите на еврейския класик Шалом Алейхем за млекаря Тевие и неговите пет дъщери. Постановката мъчно може да се дефинира като комерсиална за стандартите на Бродуей – тя не предлага лековата и занимателна история, обилни костюми, нито пърхащи ята от красиви девойки. Но историята за бедния млекар Тевие, който е изправен пред алтернативата да следва повелите на традицията на едно отиващо си към този момент общество или да позволи на дъщерите си да се омъжат по обич, вместо да слушат повелите на дълга – повече от 50 години след премиерата си трогва феновете по целия свят. Това е историята на дребния човек, устоял на фамилни и публични стихии, на които опълчва не настървение, а обезоръжаваща добрина. В моментите на огромни тествания не изгубва вярата си в Бог, а добродушно и с подигравка към себе си упреква за бедите, които му е изпратил. „ Мюзикълът е мечтан и чакан освен от публиката, само че и от нас, артистите. Това е доста мощна драматургия, прелестна музика и сюжет, които разсънват най-дълбоките усеща ”, разяснява шефката на Оперетата Марияна Арсенова.
Заради сложността на сценографията и декорите, спектакълът ще се играе 10 поредни вечери. Режисьор е Небойша Брадич от Сърбия, художник е Мирослав Табачки, към този момент прочут от „ Фантомът на операта ”, а костюмите са на Исидора Молес, която е въпитаник на школата в Италия. Отскоро тя е и солист в трупата и ще извършва една от функциите. Диригент е Юли Дамянов, хореографията е поверена на Анна Пампулова. Участват солистите, хора, балета и оркестъра на Музикалния спектакъл.
Премиерата на „ Цигулар на покрива ” на Бродуей е на 22 септември 1964-а. Постановката се върти до 12 юли 1972-а – 3000 представления за 8 години и 9 месеца. Така на Бродуей е подложен първият връх за дълготрайност. През 1965-а „ Цигулар на покрива ” печели 9 награди „ Тони ”. 5 години по-късно е показан в Лондон, където следват още 2000 представления. Първоначално никой не предвижда комерсиален триумф за творбата на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник. Сюжетът е заимстван от разказите на еврейския класик Шалом Алейхем за млекаря Тевие и неговите пет дъщери. Постановката мъчно може да се дефинира като комерсиална за стандартите на Бродуей – тя не предлага лековата и занимателна история, обилни костюми, нито пърхащи ята от красиви девойки. Но историята за бедния млекар Тевие, който е изправен пред алтернативата да следва повелите на традицията на едно отиващо си към този момент общество или да позволи на дъщерите си да се омъжат по обич, вместо да слушат повелите на дълга – повече от 50 години след премиерата си трогва феновете по целия свят. Това е историята на дребния човек, устоял на фамилни и публични стихии, на които опълчва не настървение, а обезоръжаваща добрина. В моментите на огромни тествания не изгубва вярата си в Бог, а добродушно и с подигравка към себе си упреква за бедите, които му е изпратил. „ Мюзикълът е мечтан и чакан освен от публиката, само че и от нас, артистите. Това е доста мощна драматургия, прелестна музика и сюжет, които разсънват най-дълбоките усеща ”, разяснява шефката на Оперетата Марияна Арсенова.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ